Когато Господ Иисус Христос ходел по Галилея и чрез Своята божествена сила извършвал личби и чудеса, към Него пристъпила жена на име Мария Магдалина (от гр. Магдала). Тя го молила за помощ. Господ изгонил из нея седем бесове (Марк 16:9) и напълно я изцерил от болестта, от която тя страдала. Оттогава благодарната Мария служила непрестанно на Господа, слушала Неговото учение и вървяла след Него до самата Негова кръстна смърт. Заедно с другите св. жени тя гледала страданията на Христа и плачела за Него. Заедно с майката на Спасителя тя стояла при кръста и видяла, как положили Господа в гроба.

Тъгувайки за смъртта на Спасителя, св. жени приготвили благовонно миро, за да помажат с него, според юдейския обичай, тялото на Иисус Христос. И след като минала съботата, рано сутринта отишли на гроба. Но по-рано от всички, още до разсъмване, дошла на гроба Мария Магдалина. За голямо свое учудване тя видяла, че камъкът е отвален и гробът празен. Смутена от виденото, Мария Магдалина бързо се затекла при апостолите Йоан и Петър и им казала: „Вдигнали Господа от гроба и не зная, где са го положили.” Йоан и Петър веднага тръгнали подир нея и като влезли в пещерата, видели, че тялото на Иисуса го няма и че в ъгъла лежат само повивките, с които то било обвито. Те се върнали, а Мария останала на гроба, стояла и плачела. И както плачела, надникнала в гроба и ето видяла два ангела в бяло облекло да седят – единият при главата, а другият при нозете, гдето било лежало тялото Иисусово. Те й казали: „Жено, защо плачеш?”

 – Вдигнали Господа моего – отговорила тя – и не зная где са Го положили.

 Като казала това, тя се обърнала назад и видяла Самия Иисус, но не го познала и мислела, че е градинарят.

 – Жено – казал й Той, – защо плачеш, кого търсиш?

 – Ако си Го ти изнесъл – казала тя, – кажи ми, где си Го положил и аз ще Го взема.

 – Марийо! – казал й тогава Спасителят.

 Едва сега Мария познала и радостно извикала: „Учителю!”

 – Не се допирай до мене – казал й Господ, – но иди при братята Ми и им кажи, че възлизам при Моя Отец и при вашия Отец, при Моя Бог и при вашия Бог!

 В това време и другите жени, които вече се връщали от гроба, срещнали по пътя Спасителя, Който им казал: „Радвайте се!” Те паднали пред нозете Му и му се поклонили.

 По такъв начин светите жени, които ревностно служели на Господа по време на земния Му живот, се удостоили да бъдат първи благовестници на Неговото славно възкресение. Мария Магдалина, която първа видяла възкръсналия Господ, утешила скърбящите ученици с радостните думи: „Христос възкресе!” Като първа благовестница на възкресението, тя е призната от църквата за равноапостолна.

 След Възнесението Господне Мария Магдалина прекарвала с Пресвета Богородица и с апостолите в постоянна молитва и била свидетелка на първите успехи на християнското учение в Йерусалим. Пълна с усърдие и вяра, тя сама проповядвала словото Божие и затуй посещавала разни страни. Църковното предание говори, че посетила и Рим и че поднесла на императора Тиберий червено яйце, като му казала: „Христос възкресе!” и му разказала за кръстната смърт на Господа. Още от старо време имало обичай у юдеите, особено у бедните, да поднасят яйца на своите познати, приятели и покровители в деня на рождението им и на Нова година. Това се смятало като израз на радост и уважение от людете, които не са могли да поднесат по-скъпоценен дар. По примера на св. Мария Магдалина у християните влязло в обичай да си даряват един другиму червени яйца за спомен на Христово възкресение.

 От Рим св. Мария Магдалина дошла в Ефес, гдето до самата си смърт помагала на св. Йоан Богослов в неговите апостолски трудове. В V в. нейните мощи били пренесени от Ефес в Цариград.

Жития на светиите, Синодално издателство, 1991