Ватикана и кланетата в Югославия през Втората световна война

Въведение 
Католици и фашисти се хващат на работа 
Начало на кланетата 
На помощ идват концентрационните лагери 
Други начини за убиване 
Другата важна задача - православието 
Ватикана и кланетата 
Папата и Ватикана в защита на нацистките палачи 
Ватикана краде златото, обрано от закланите хора 


Въведение

Всеки от нас е чувал, че най-страшните престъпления в историята са извършени от хора, които претендират, че са християни. От името на Христос са извършени най-жестоките папски инквизиции над невинни хора и кръстоносни походи с цел заграбване имота на чужди народи. Дали зад тези дела стои Христос, или зад тях стои Сатаната, скрит зад маската на християнин римо-католик, всеки сам може да си отговори.

Обаче малцина знаят за делата на папската власт по време на Втората световна война, когато папата и неговите кардинали подават ръка на фашистките главорези Хитлер, Мусолини и Франко, и оказват активна подкрепа на нацистите дори и след края на войната. Тази статия разглежда накратко действията на папската власт и римо-католиците в окупирана Югославия по време на Втората световна война.


Католици и фашисти се хващат на работа

И до ден днешен Ватиканът отказва да разсекрети своите документи, свързани с участието си във Втората световна война. Архивите от периода на управление на папа Пий XII - 1939-1958 г - се пазят в най-дълбока тайна. Обаче историята е съхранила достатъчно документи от съдебни процеси, снимки и статии във вестниците, които могат да хвърлят светлина върху събитията.

Ватикана и фашизмът действат заедно от самото начало. През 1926 г папа Пий XI заповядва на председателя на католическата партия да разформирова партията, за да се заздрави режима на италианския фашистки диктатор Мусолини. Подписан е Латеранският договор плюс конкордат. Конкордатът е специален вид междудържавен договор, в който папата и Ватикана се ангажират да подпомагат и "благославят" определен политически режим в дадена страна. Съгласно Латеранския договор, Ватикана става независима държава в пределите на Рим, а конкордатът от своя страна дава необятни привилегии на католическата църква. 

Католическите епископи полагат клетва за вярност към фашисткия диктаторски режим и им се заповядва никога да не му противоречат, нито да подбуждат своите слушатели срещу него. Наредено е редовно да се отправят молитви за Мусолини и фашизма. Свещениците стават членове на фашистката партия, а някои влизат в нейното ръководство.

Мусолини не стои със скръстени ръце и спрямо съседните на Италия страни. В съседна Югославия съвместно с католическата църква той организира и финансира терористична мрежа, наречена "Усташи". Ръководител на усташите става хърватина Анте Павелич. През 1934 г той организира двойно политическо убийство - по време на посещението си във Франция югославския крал Александър е застрелян заедно с френския външен министър Барту. Организаторът на убийството Анте Павелич е осъден на смърт от френския и югославския съд, но успява да избяга в Италия. Там той е радушно приет от своя покровител Мусолини, който отказва да го предаде на съда.

Интересите на Ватикана и Мусолини в Източна Европа напълно съвпадат. Югославия се явява голяма пречка за бързото фашизиране на Европа. Затова Ватикана и Мусолини си поставят за цел да отделят Хърватско от Югославия и да създадат независима католическа държава. Затова католическите водачи участват в самото създаване на терористичните банди Усташи и на практика се сливат с тях в обща борба. Управлението на Усташи е съставено от католически свещеници, монаси и епископи. Католическите манастири са използвани за секретни щабове на Усташи много преди завземането на властта от фашистите. Голям брой членове на католическите организации стават началници в бандите Усташи, членове на комисии, управители на районни съвети на Усташи и началници в концентрационни лагери. Например президентът на католическото братство "Велики кръстоносци" Феликс Неджелски е избран за вице-губернатор на Усташи в Босна и началник на "Млади усташи", а директорът на "Католически кръстоносци" Гърга Пейнович става президент на Централната служба за пропаганда на Усташи. Много католически свещеници стават офицери в подразделенията на Усташи.

Когато на 10 април 1941 г немската армия завзема столицата на Хърватско - Загреб, усташките лидери провъзгласяват образуването на независима държава Хърватско. На 13 април от Италия пристига и Анте Павелич, за да поеме ръководството на страната. Католическият архиепископ на Хърватско Степинак посреща Павелич и организира кампания във вестниците в подкрепа на Павелич и Хитлер. Например лидерът на "Католически кръстоносци" пише:

"Бог, Който направлява съдбата на народите и намеренията на царете, ни даде Анте Павелич и накара водача на нашия приятелски, съюзнически народ - Адолф Хитлер - да използва своите победоносни войски срещу нашите подтисници и ни помогна да създадем независима държава Хърватско."
(Вестник "Nedelja", 27 април 1941 г)

Вестник "Glasnik Biskupije Bosanske i Sremske" ("Глас на босненските и сремските епископати") брой 13 от 15 юли 1941 г, като подражава на папа Пий Х, който нарича Мусолини "човекът, изпратен от небесното провидение", пише за Павелич:

"Сред цветовете на дъгата се появи образът на нашия храбър вожд. Може и трябва да се каже, че той е изпратен от провидението."

На 28 юни 1941 католическият архиепископ на Хърватско Степинак тържествено благославя Павелич и му обещава пълната и предана подкрепа на папството. Степинак казва:

"Сърдечно ви поздравяваме като държавен глава на независимо Хърватско и молим господаря на звездите да даде своите небесни благословения на вас, водача на нашия народ."
 

Нациският главорез Анте Павелич на една от редовните си работни срещи с католическите епископи

Степинак много добре знае, че Павелич има две смъртни присъди - от югославския и от френския съд - за убийствата на сръбския крал Александър и френския външен министър Барту. Същото е известно и на папа Пий XII, който приема Павелич и му обещава своята бащинска подкрепа за него и за новата държава Хърватско. Папата провежда необичайно продължителен и много личен разговор с Павелич, на който присъства само стенографа на Павелич. След това папата тържествено благославя министър-председателя на правителството на Павелич и голямата делегация от лидерите на Усташи. 

В деня след благословението, което папата дава на двойния политически убиец Павелич и усташите, Британското външно министерство нарича папа Пий XII "най-големия морален подлец на нашето време".


Начало на кланетата

Католическата йерархия, вече преобразувана в йерархия на Усташи, си поставя за цел да превърне държавата в единна военна сила, което предполага отстраняването на всеки, който не е хърватски католик. А това е трудна задача, защото държавата е населена от общности, нямащи нищо общо с хърватския католицизъм. От общо население 6,7 милиона само 3,3 милиона са хървати, 2 милиона са православно вярващи сърби, 700 хиляди са мюсюлмани, а освен тях има и други общности.

На 22 юли 1941 г планът е официално прогласен от министъра на културата Миле Будак, който заявява: 

"Ние ще убием една част от сърбите, друга част ще изселим, а останалите ще бъдат принудени да приемат католическата религия."

Тъй като задачата не е лесна, католиците и фашистите обединяват усилията си и се хващат здраво на работа. Процесът на съединяване на усташите и католическата църква и превръщането им в единна сила се ръководи от католическите организации "Католически кръстоносци" и "Велики кръстоносци". Освен чрез католическите вестници, новите идеи широко се проповядват от църковния амвон.
 

Католически монахини маршируват заедно с усташите в Загреб

Първият усташки комендант на окръг Удбина е католическият свещеник Мате Могуш. На срещата в Удбина на 13 юни 1941 г, със своята реч, той дава сигнал за началото на клането:

"Хора, погледнете тези 16 храбри усташи. Те имат 16 хиляди куршума и ще убият 16 хиляди сърби, след което ние ще си поделим по братски земята в районите на Милитик и Кърбава."

В района на Трамошница католическият свещеник Анте Кларич става комендант на Усташи и от амвона произнася прочувствена реч:

"Ние нямаме оръжия, нямаме ножове. Трябва сами да си ги изковем от стари коси и сърпове. Така ще можете да режете гърлата на сърбите навсякъде, където ги срещнете."

Католическите водачи и свещеници получават високи постове в организацията Усташи. Например: офицери от Усташи стават католическите свещеници Анте Тепелум, Сецелжа Мартин, Дида Корич, Анте Джурич и други. Свещеник Емануел Ражич организира усташкото управление в Горни ваклуф и създава първата военна част на Усташи. Свещеник Стефан Лукич става адютант на лагера Зепче. Свещеник Драгутин Камбер е назначен за усташки комендант на окръг Добож. Свещеник Драган Петранович става офицер в лагера Огулин. 
 

Католическият архиепископ на Сараево Сарич приветства нацистки офицери с "Хайл Хитлер", 1943 г

Католическият свещеник Божо Симлеза е един от най-активните членове на Усташи. Той е комендант на окръг Ливно. От амвона той проповядва, че е дошло време да бъдат избити всички сърби, живеещи в Хърватско. Той организира усташката полиция и я въоръжава. На 27 юли 1941 г му съобщават, че всички мъже сърби от едно село са избити, а жените и децата ще бъдат убити през нощта. Той заповядва да не се чака до нощта, а да бъдат убити незабавно.

Католическият епископ на Столак - свещеник Марко Зовко, убива 200 човека, чиито тела са хвърлени в един ров близо до Видово. 

Всички тези дела не са предизвикани от религиозни или идейни подбуди - те просто са част от официалната политика на католическата църква, скрита зад мантията на "независима държава".


На помощ идват концентрационните лагери

По примера на германските нацисти Усташите намират един бърз начин за унищожаване на хора - да бъдат събрани в концентрационни лагери и там да бъдат убити. Организирането и управлението на тези лагери е в ръцете на Павелич, който лично се заема с тази задача. Мнозина представители на католическата църква стават най-активни участници в "благородното" дело и за дейността си са наградени от Павелич с високи държавни отличия. Например католическият свещеник Звонко Брекало, помощник-комендант на концентрационния лагер Ясеновац, е награден с орден "Крал Звонимир"; големи награди получават свещеник Гърга Блажевич, помощник-комендант на концентрационния лагер Босански-нови, католическия монах Тугомир Солдо, организатор на голямото клане през 1941 г., и други.
 

Трупове на православни християни, извадени от кладенците на лагера Лепоглава, където са удавени от усташите

Арестите и транспортирането до лагерите са поверени на усташите, които получават право да изпращат там по своя лична преценка всеки "ненадежден индивид" и абсолютното право да убиват незабавно всеки, който е доведен в лагера. Така например на 15 септември 1941 г в лагера Ясеновац са убити 700 човека, които са нетрудоспособни; 1000 жени са убити в лагера Стара Градишка. През август 1942 г 5000 православни сърби са закарани в лагера Ясеновац, от които 2000 са разстреляни незабавно, а останалите са откарани в лагера Градина, където са пребити с чукове. През октомври 1941 г 4000 души са убити в лагера Крапе, през ноември - 8000 души са убити в лагера Брочице. От декември 1941 г до февруари 1942 г в лагера Ясеновац са заклани 40 хиляди православни християни, а през лятото на 1942 г в същия лагер са заклани 66 хиляди православни християни, между които 2 хиляди деца.

Децата не са пощадени - за тях са създадени специализирани концентрационни лагери в Лобор, Ябланац, Млака, Брочице, Истици, Стара градишка, Сисак, Ястребарско и Чорня рижека. За работата на тези концентрационни лагери разказва една от очевидките на събитията: 

"По това време в лагера Стара градишка всеки ден докарваха нови жени и деца. След 14 дена комендантът на лагера, Върбан, заповяда всички деца да бъдат отделени от майките им и да бъдат вкарани в една барака. На десетина от нас беше заповядано да слагаме децата в одеяла и да ги носим в бараката. Децата пълзяха из стаята и едно от тях сложи ръката и крачето си на вратата, така че вратата не можеше да се затвори. Върбан ми изкрещя: "Бутни я!" Аз не се подчиних. Тогава той тресна вратата и счупи крачето на детето. След това хвана детето за здравото му краче и започна да го блъска в стената, докато детето умря. После продължихме да носим други деца и когато стаята се напълни, Върбан донесе отровен газ и ги уби всичките."
(Показание на свидетелката Жордана Фридленер, от процеса срещу Любо Милош, стр. 292)
 

Трупове на деца, оставени да умрат от глад в лагера на смъртта Ясеновац, ръководен от католическия монах Нирослав Филипович

През 1942 г в лагера Ясеновац са закарани 24 хиляди деца, от които 12 хиляди са убити. Останалите 12 хиляди са освободени под натиска на Международния червен кръст, но повечето от тях скоро след това умират от изтощение. Сто деца на възраст до една година умират веднага след освобождаването им от лагера поради това, че в храната им е слагана сода каустик.

Понякога жертвите са изгаряни живи:

"Кремациите в Ясеновац започнаха през пролетта на 1942 г. Те трябваше да наподобяват нацистките лагери в Германия и Полша, затова Пичили реши да превърне фабриката за тухли в крематориум. Там имаше 14 пещи, една от които той приспособи за изгаряне на хора. Имаше решение да се изгарят хората живи, като просто се отваряше голямата желязна врата и хората бяха вкарвани живи в разпалената пещ. Обаче това предизвикваше ужасна реакция в тези, които трябваше да бъдат изгорени - те крещяха, викаха и се бореха. За да се избягнат такива сцени, беше решено първо да бъдат убивани и след това изгаряни."
(Показания на Любо Милош по делото срещу Анте Павелич)

Друг случай от лагерите, станал широко известен след войната, е "подвига" на Петер Бързица, възпитаник на католическия колеж в Широки брег и член на католическия орден "Кръстоносци". Той става служител в концентрационния лагер в Ясеновац. През нощта на 29 август 1942 г е издадена заповед за екзекуции. Палачите обявяват състезание кой ще ликвидира най-голям брой хора. Петер Бързица прерязва гърлата на 1360 затворника със специално наточен месарски нож. Той спечелва състезанието и е обявен за "Цар на гърлорезците". Награждават го със златен часовник, сребърен сервиз, печено прасе и вино. Доктор Никола Килолич е очевидец на това събитие и след войната дава показания пред съда. (Nikola Kilolic, The Concentration Camp at Jasenovac, p. 282)


Други начини за убиване

Освен концентрационните лагери, усташите използват и много други начини за бързо избиване на хора. Обикновения начин е нареждане на хората на перилата на някой мост и разстрел, при което труповете падат в реката. Най-често усташите използват клане на жертвите чрез прерязване на гърлото. За да не опръскат униформите си с кръв, единия от палачите държи паница под гърлото на жертвата, в която да се събира кръвта.
 

Усташи режат гърлото на православен християнин. Единият държи паница, в която събира кръвта му, за да не опръска униформите им

Едно от специалните наказания на усташите е "ямата на смъртта". Например на 28 април 1941 г усташите нахлуват в селата Гудовач, Туке брезовац, Клокочевац и Беловар и арестуват 250 православни християни. Като ги извеждат на полето, ги заставят да изкопаят гробовете си, връзват ръцете им отзад, бутат ги в гробовете и ги погребват живи.

Но най-често убийствата са извършвани в домовете на жертвите, и то с примитивни оръжия. Някои усташи се специализират в разбиване на глави с брадва или чук. В Дубровник италианските войници снимат един усташи, който носи два "гердана" - единия от извадени очи, а другия - от изтръгнати езици на сърби.
 

Преди да екзекутират жертвите си, усташите изпитват удоволствие да режат телата им с трион. Снимката е намерена в джоба на убит усташи през 1945 г

Едно друго свидетелство пред съда дава селянката Притова от Бихач, Босна:

"На 13 септември 1941 г в село Горевац децата до 3-годишна възраст бяха набити на колове. Някои майки не пускаха децата от ръцете си и бяха прободени заедно с тях. На много млади момичета завързаха или отрязаха гърдите, а мъжете бяха с отрязани уши и носове и извадени очи."
(Eyewitness: Pritova, Bihac, Bosna)

На 2 август 1941 г усташките власти на Въргин-мост и Цемерника съобщават, че всички сърби, които не искат да бъдат тормозени, трябва в 3 часа на следващия ден да се съберат във Въргин-мост, където ще ги чакат католически свещеници, за да ги обърнат към католицизма. Около 5000 души последват този съвет. Вместо католически свещеници ги обкръжават въоръжени с автомати усташи, които ги завеждат на друго място и на следващия ден всички са заклани. Сред тях са 37 деца на възраст под 10 години.


Другата важна задача - православието

Освен изтребването на сърбите, католическата църква не забравя и своята "отговорна задача" за унищожението на самата православна църква. 

Някои православни храмове са превърнати в халета, други - в католически черкви, а трети са просто разрушени. Например в провинциите Лика, Банижа и Кодрун са съборени общо 172 православни храма. Повечето православни манастири са превърнати в католически. 

Като първа цел католическите власти си поставят избиването на православните свещеници. Те биват преследвани, изпращани в концентрационни лагери или просто заклани. Преди убиването палачите не пропускат да приложат над тях жестоки мъчения. 

Например на 20 април 1941 г в село Свиница усташите арестуват православния свещеник Бабич и след изтезанията го зариват в земята в изправено положение. Следващите няколко седмици усташите заедно с католическите свещеници избиват 135 православни свещеници.
 

Усташи се гордеят с отрязаната глава на православен свещеник

Към по-видни представители на православната църква са прилагани и специални мъчения. Например главният православен свещеник на Баня лука и Западна Босна - Платон, заедно с още няколко православни свещеници, е отведен извън града от Усташите. Изскубват брадата му, събличат го, запалват огън върху гърдите му и след продължително мъчение всички свещеници са заклани с брадва.

Освен избиването на православните свещеници, католическите управници се залавят за насилствено обръщане на обикновените православни християни към католицизма. Католическите свещеници стават естествените лидери на тази операция, като се състезават кой ще обърне повече православно вярващи към "единствената истинска вяра". 
 

Католически свещеник "прекръства" праославни християни към католицизма, винаги придружен от въоръжени до зъби усташи

Оказва се обаче, че малко от православните християни се решават да станат предатели спрямо своята вяра и поради това католиците решават да се справят с проблема кардинално. Насоката за действие е обявена най-ясно от католическия свещеник на манастира Горица край Ливно - Сречко Перич. В своята проповед от амвона той заявява:

"Убийте всички сърби. Първо убийте сестра ми, която се омъжи за сърбин, и след това всички сърби. Когато свършите това дело, елате тук в църквата - аз ще ви бъда изповедник и ще ви освободя от всичките ви грехове."

В резултат на тази проповед на 10 август 1941 г в района на Ливно се провежда масово клане, в което изгубват живота си 5600 православно вярващи сърби.

Драгутин Камбер, който е католически йезуитски свещеник и заклет усташи, нарежда да бъдат застреляни 550 православно вярващи от град Добож. Католическият свещеник Бранимир Зупанич, който е личен приятел на Анте Павелич, само в село Раголе убива 400 мъже, жени и деца. Това е една нищожна част от примерите за масови кланета.
 

Усташи с гордост държи отрязаната глава на заколен от него православен християнин, 1943 г

Най-известният убиец е католическият францискански монах Нирослав Филипович, който става усташи много преди войната. В село Дракулич той застава пред батальона усташи, пред погледа на всички убива едно дете с ръцете си и заявява:

"В името на Бога аз прекръствам тези изроди. Следвайте моя пример!"

Веднага след тази реч са убити 1500 православни християни. Но най-големите "подвизи" на Филипович започват едва когато е назначен за комендант на лагера на смъртта Ясеновац. Там той работи съвместно със своите събратя по вяра - католическите свещеници Звонко Брекало и Кулина. През периода на своето управление те успяват да убият над 40 хиляди мъже, жени и деца.

През целия период на управление на Анте Павелич католическите власти заедно с усташите успяват да убият най-малко 850 хиляди души, повечето от които обикновени православно вярващи християни. В това число влизат над 30 хиляди евреи и 40 хиляди цигани. Това са официални данни, а според сръбската православна църква броят на загиналите е 1,200,000 души.


Ватикана и кланетата

Папа Пий XII е отлично информиран за хода на кланетата в Хърватско. Неговият посланик в Хърватско Маргоне редовно го информира за убийствата и напредъка на насилствените прекръствания, на някои от които той е очевидец. Освен това, много от католическите епископи, сред които и католическият архиепископ на Белград, пишат до папата официални писма, в които описват жестокостите на католическите власти и усташите. 

Пий XII пази пълно мълчание за кланетата, но за сметка на това самото му поведение красноречиво говори за неговата позиция. През периода 1940-1942 г той е в най-топли, приятелски отношения както с Хитлер, така и с режима на Павелич.

Посланик Маргоне, в качеството си на личен пратеник на папата, е натоварен да провежда в Хърватско политиката на Ватикана и да я съгласува с политиката на Павелич, като докладва лично на папата за политическите събития. Маргоне публично благославя усташите и казва на католиците:

"Бъдете предани на папския престол, който в продължение на векове е помагал на хората срещу източните варвари."

Друг информатор на папата е председателят на "Католическото събрание на източните църкви" кардинал Тисеран. Той получава от своите подчинени подробни доклади за броя на православните християни, които са заклани или насилствено прекръстени в католицизъм. Отлично знаейки, че през периода от април до юни 1941 г са заклани 100 хиляди православно вярващи хора, на 17 юли 1941 г кардинал Тисеран заявява:

"Архиепископ Степинак върши велико дело за развитието на католицизма в независимата държава Хърватско, където има голяма надежда за обръщане на тези, които не са в истинската вяра."
 

Православни християни, обесени от католиците-усташи заради отказа им да приемат католическата религия

Не всички католици прегръщат идеята за кланетата. Сред тях има много искрено вярващи хора, които надигат глас в защита на невинните хора, особено след 1942 г, когато по различни канали информация за кланетата достига до целия цивилизован свят. Един от тях е например бившият министър на културата на Югославия, предан католик, хърватинът Първислав Гризогоно. Той пише до архиепископ Степинак следното писмо:

"Ваша милост, пиша Ви това като човек към човек, християнин към християнин. Още от първия ден на независимата хърватска държава започнаха кланетата на сърби (в Госпич, Гудовач, Босненска краина и др.), и тези кланета продължават и до ден днешен."

Следват подробни описания на престъпленията, след което писмото продължава:

"Защо пиша всичко това до Вас? Ето защо: във всички тези нечувани престъпления, невероятни дори за езичници, нашата католическа църква участва по два начина. Първо, голям брой свещеници, духовни служители, монаси организират католическата младеж активно да участва в тези престъпления, и което е още по-ужасно, католически свещеници станаха ръководители на групи и началници в концентрационните лагери, и като такива заповядват да се извършват отвратителни мъчения, убийства и кланета на кръстени хора. Нито едно от тези неща не е станало без разрешението на техните епископи..."

В края на писмото Гризогоно казва:

"Какво ще стане с нас, хърватите, след като остава впечатление, че участваме във всички тези престъпления? Длъжност на църквата е да повдигне своя глас: първо, защото е църква на Христос, и второ - защото е силна. Пиша ви за тези страшни престъпления за да спася душата си, и за да намерите начин и Вие да спасите Вашата." 

Не само мнозина обикновени вярващи хора католици, но и някои католически епископи не приемат политиката на кланета и издигат глас на протест. Един от тях е католическия архиепископ на Белград Ужич. След като не получава никакъв отговор от Степинак, Гризогоно изпраща същата информация в писмо до архиепископ Ужич. Той отговаря на Гризогоно:

"Благодаря ви за вашето писмо. Ние вече получихме информация за кланетата от много различни източници. Аз препращам всичко до Ватикана, и вярвам, че всичко възможно ще бъде направено."
(Ally Betrayed, by David Martin, 1946)

Подобно на писмата на Ужич, хиляди хора от различни страни и с различно положение пишат писма до папата с молба за помощ срещу жестокия геноцид. Католическата църква има много строга дисциплина и нито едно действие от католически свещеник не може да бъде извършено без разрешението на неговия епископ, който от своя страна не може да извърши нищо без разрешението на висшестоящите над него и така чак до папата. Само една дума от страна на папата би била достатъчна, за да се прекрати което и да било действие на негов подчинен от католическата църква, включително и клането на невинни хора.

Обаче протестите на честните хора напразно отекват в залите на Ватикана. Папата и неговите кардинали пазят пълно мълчание за кланетата, като на практика продължават да подкрепят, одобряват и публично да хвалят действията на своите подчинени католически служители в Хърватско. Това коства живота на най-малко 850 хиляди невинни мъже, жени и деца.


Папата и Ватикана в защита на нацистките палачи

След войната Ватикана става най-голямата надежда за спасение на нацистките военнопрестъпници, които бягат от военен съд. Тъй като Ватикана предлага най-добрата възможност за предпазване от арест, броят на намиращите убежище в папската държава нараства толкова много, че секретните канали на Ватикана не успяват да поемат всички желаещи.

Ватикана става център за производство на фалшиви удостоверения за раждане, визи, паспорти и други документи, изработвани с голям професионализъм. По този начин хиляди нацистки военнопрестъпници успяват да избягат в Южна Америка, ЮАР, Австралия и други страни.

При настъпването на съюзническите войски кървавият диктатор на Хърватско Анте Павелич успява да избяга в Австрия, където е заловен от американските военни части и изпратен в затвора в Залцбург. Започва подготовка за военен съд срещу него. Внезапно обаче работата на следствието е прекъсната и Павелич е освободен от затвора. Как става това? Разбира се, причината е, че папа Пий XII се намесва, и чрез архиепископа на Залцбург успява да издейства освобождаване на неговия верен политически приятел, за да не сподели съдбата останалите военнопрестъпници, които са осъдени. Павелич се скрива в двореца на Ватикана, където чака да дойдат "по-добри времена".

Когато международната общественост узнава това и започва да назрява международен скандал, папата скрива Павелич в католически манастир, където той пребивава под името "отец Бенарес". През 1948 г Ватикана снабдява Павелич с фалшив паспорт на Международния червен кръст, чрез който той успява да се пресели в Аржентина. 

В Аржентина, под прякото покровителство на католическите епископи, Павелич продължава, необезпокояван от никого, да провежда своята фашистка пропаганда. Павелич пледира за война и за кръв. За съдържанието на неговите речи може да се съди дори само ако се прочетат заглавията на статиите, които пише в аржентинските вестници: "Идеологическата война", "Зов за кръв" (Dinamica Social, брой 5 и 6, 1951 г) и други. 

Другият усташки идеолог и ръководител - католическият архиепископ Степинак -не успява да избегне съда. Степинак е твърд, разпален и ефективен партньор на Павелич. Той подкрепя усташкото правителство от началото до самия му край. Степинак е не само председател на Съвета на католическите епископи и на Комитета по насилствените прекръствания, но и Главен свещеник на усташката армия. След бягството на Павелич в края на войната Степинак поема ръководството на усташките банди.

След войната архиепископ Степинак е арестуван и на 11 октомври 1946 г е осъден от югославския съд на 16 години затвор. По този повод Ватикана повдига невероятен шум и изпраща гневен официален протест. Папа Пий XII официално отлъчва от църквата всички участници в процеса над Степинак и им обещава вечно проклятие в неугасимия огън. 


Ватикана краде златото, обрано от закланите хора

По примера на католическата инквизиция и нацистите в концлагерите, усташите ограбват цялото имущество на закланите хора. След разстрела или задушаването на хората в газовите камери, усташите минават и събират златните пръстени, обеци и зъби от труповете. Усташите натрупват огромно количество злато и пари. Затова в края на войната главна цел на Ватикана става изземването на златото и ценностите, които неговите възпитаници са обрали от закланите хора. През 1945 г, малко преди падането на нацисткия режим в Хърватско, Ватиканската банка с помощта на католическия Францискански орден успява да прехвърли в папската хазна всичкото злато на усташките банди, което днес се оценява на стойност поне 2 милиарда долара. Част от парите са използвани за организиране бягството на хиляди нацистки военнопрестъпници извън Европа.
 

Усташи обират злато и ценности от православни християни преди да ги застрелят, 1942 г. В момента откраднатото злато е притежание на папа Йоан-Павел II

През 1998 г американското правителство публикува доклад за изчезването на парите на хърватското фашистко управление през 1945 г. Този доклад създава възможност за образуване на съдебно дело срещу Ватиканската банка. Според американското правителство, в края на войната парите са незаконно прехвърлени във ватиканската банка, която ги притежава и до ден днешен.

Делото е заведено през ноември 1999 г в Сан Франциско. Тъжители по делото са хора, оцелели от концентрационните лагери, техни роднини и организации, които представят повече от 300,000 жертви на холокоста. Никой освен Ватикана не знае колко точно са откраднатите пари, но според повечето приблизителни оценки те са между два и три милиарда долара. Тъжителите искат от Ватикана да даде отчет за заграбените пари и да ги върне на притежателите им. 

Ватикана опитва всички възможни начини да спре справедливия процес. На 24 ноември 2000 г агенция Ройтер съобщава, че Ватиканската банка е помолила правителството на САЩ да спре делото за откраднатото от нацисткия режим злато, защото Ватикана бил неприкосновен. В същото време самото правителство на Ватикана помолва американското правителство да се намеси в съдебния процес, за да бъде прекратен. Същият ден изпълнителният директор на Еврейския световен конгрес Елън Стейнбърг, в телефонно интервю заявява: "Американското правителство няма да се намеси при никакви обстоятелства за да спре такова дело, а мисля че и не би могло да го спре."

В своето послание от 1 януари 2002 г папа Йоан-Павел II, по повод на нацистките престъпления, заявява: "Аз често спирам, за да се замисля върху постоянно явяващия се въпрос: как да възстановим моралния и социален ред, подронен от такова ужасно насилие? Моето лично убеждение, потвърдено от библейското откровение, е че разрушеният ред не може да бъде напълно възстановен по друг начин, освен чрез отговор, който съчетава правосъдие и прошка."

Но въпреки, че говори за правосъдие, папа Йоан-Павел II, който е собственик на Ватиканската банка, и до сега не желае да дава никакъв отчет за откраднатите пари. А нека не забравяме, че според оценките на специалисти, като глава на римо-католическата църква, притежаваща неизброимо количество акции и стотици тонове злато в своите банки, той е най-богатият човек на света. В своя отговор към папата, адвокатът на тъжителите по делото Джонатан Леви се оплаква, че "Ватиканската банка твърди, че тя стои над закона и е недосегаема от никой съд в Съединените щати."

И така, от своето създаване през VI век до ден днешен папството и водачите на римо-католицизма - духовен Вавилон - не са помръднали нито на йота от своята подмолна политика на мракобесие и лъжи, скрити зад маската на духовници - християни.


Забележка:

В тази статия са използвани много материали от книгата на американския историк Авро Манхатън "Ватиканският холокост". Той е най-големият авторитет в света по въпросите на римо-католицизма в политиката. Авро Манхатън е автор на повече от 20 книги, сред които е "Ватикана в световната политика", която два пъти става книга на месеца и претърпява 57 издания. С тези публикации той ежедневно излага на риск живота си, като разкрива най-тъмните и тайни престъпления на папството.

Верността на цитираните сведения може да бъде проверена от "Меморандум за престъпленията при геноцида срещу сръбския народ, извършени от правителството на Независимата държава Хърватско по време на Втората световна война" от октомври 1950 г, връчен на Генералния секретар на ООН от правителството на Югославия (Memorandum on Crimes of Genocide Committed against the Serbian People by the Government of the Independent State of Croatia during World War 11, October, 1950), както и от много други официални документи за военните престъпления през Втората световна война.