"Ако човек започне да се занимава с неразораната нива на душата си, ще изкорени всички тръни на страстите и на тяхно място ще посади добродетели. Но това дело е тежко и за него е нужна силна воля и търпение.
- Отче, кажете ни как на практика се извършва това?
- Когато човек се стреми всеки ден да помести в себе си нещо духовно, което ще изтласка навън нещо светско и греховно и така полека-лека ще съблече от себе си ветхия човек и после ще се движи свободно в духовното пространство. Да помества свети образи и картини в паметта си, вместо греховни. Да замени светските песни с духовни песнопения и светските списания с духовни книги. Ако човек не се откъсне от всичко светско и греховно и не установи връзка с Христа, със Света Богородица, със светиите и тържествуващата Църква и ако не се остави изцяло в Божиите ръце, не може да придобие духовно здраве.
- Отче, какво е духовно здраве?
- Духовно здраве е равно на чисти помисли, просветен ум и очистено сърце, което приема постоянно в себе си Христа и Света Богородица. Голямото внимание и наблюдението над себе си заедно с молитвата подпомагат много положително да придобием душевно здраве. Молитвата е необходима за очистването на душата, а благоразумието - за съхраняването на доброто духовно състояние.
...................................
- Отче, какво е нужно, за да извърши човек духовен обрат?
- Любочестен подвиг с надежда и доверие в Бога. Доверието в Бога заедно с простотата и любочестния подвиг носят вътрешен мир и сигурност. И тогава душата се изпълва с надежда и радост. Нужно е търпение, любочестие и духовно юначество, за да бъде увенчан борецът. Юначеството извира от любочестното сърце. И когато човек върши нещо за Христа от сърце, нито се уморява, нито чувства болка, защото
болката заради Христа е духовно увеселение. Духовното развитие може да се извърши много бързо с малко любочестна добра воля и наблюдение над себе си. След това душата ще бъде подпомагана от Христа, от Света Богородица, ангелите и светиите. Също така много помага четенето на духовни книги, молитвата, обърнатостта на душата навътре към себе си, както и човек да пребивава по малко в безмълвие."
старец Паисий, "Духовно пробуждане"
