Историята знае хора, които във всяка епоха, на различни места по света, са били подкрепяни единствено от Бог, като са живели с години без храна, подслон или облекло. Ние сме далеч от опита на подобни аскети и въпреки това, историите за тях от време на време достигат до нас. Този разказ е истинска история за един аскет, който живял сам в горите на Румъния до 50-те години на миналия век.

Следва разказът на о. Теодул от манастира „Агапия” в Румъния:

„През лятото на 1945 г. взех тоягата си и прекосих планината, за да отида до манастира Сихастрия. Исках да се изповядам пред отец Клеопа. Когато прекосих планинския хребет и пристигнах в долината Сихастрия, на ръба на билото, наречено „Трапеза”, пред мен се появи спокойното и свято лице на непознат исихаст. Той беше дребен на ръст, с непокрита глава, облечен в някакво дълго вълнено расо, бос и омотан с конопено въже. Нямаше нито тояга, нито чанта и в ръцете си държеше броеница, направена от него от бодли на диви рози. Изглеждаше така, сякаш ме чакаше. Когато ме видя, ме благослови с двете си ръце и ме нарече по име: „Отец Теодуле, ти отиваш в Сихастрия, при отец Клеопа? Колко пъти и аз съм ходил до манастира Сихастрия и съм стоял в църквата по време на службата, но никой не ме виждаше! Знам, че твое преподобие иска да напусне Агапия и да отиде в Сихастрия, но не трябва да го правиш. Стой си в манастира Агапия и върши послушанието си, защото Бог не те е изпратил напразно в Агапия. Там е спасението за твое преподобие!”

Когато видях, че ми говори на име и освен това знае помислите ми, първоначално ме завладя някакъв страх и изумление, така че дори не можех да говоря, най-вече защото тогава не знаех кой е той. Но думите му влязоха в сърцето ми и ме изпълниха с огромна духовна радост - такава, каквато не бях имал никога преди това. След като събрах кураж, го попитах: „Как се казвате, преподобни отче и от колко време се подвизавате по тези места?”

„Казвам се Йоан”, отговори той, „и съм от Тигина. На млади години бях викариен епископ. Но понеже обичам повече тишината и молитвата, напуснах този висок пост и като чух за отшелническите килии в Олтения, през 1915 г. дойдох като послушник в скита Красна, в окръг Гори. Игуменът ме взе да се грижа за говедата на скита. След няколко години ми каза: „Братко Йоане, приготви се, защото довечера ще те правим монах!” Той не познаваше предишния ми живот. Тогава оставих всичко и още същата нощ заминах в пустинята, в горските дебри. След това чух за исихастите в Молдавия и през 1920 г. се оттеглих за добро в планината Сихла.”

След кратка пауза светият исихаст Йоан добави: „Отец Теодуле, моля те, донеси ми един пакет хартия за писане и килограм мастило”. „Но какво ще правите с тях, Ваше преосвещенство?” Като вдигна ръце към еловите клони, добрият аскет ми каза: „Имам нужда само от пера, защото виж колко много писалки ми е дал Бог!” „Къде точно и кога да ви донеса хартията?”, попитах аз. „Не се тревожи за това”, отговори той, „Господ се грижи за всичко!”. „Ваше преосвещенство, искате ли да ви донеса и малко сухар или някаква друга храна?” „Нямам нужда от нищо, защото с Божията милост имам всичко, от което се нуждая”. След това, като му целунах ръка, му казах: „Благословете ме, Ваше преосвещенство!” „Господ да те благослови и прощавай!”

След като той ме благослови с двете ръце, аз се спуснах надолу по долината към Сихастрия, а той за момент остана прав, опрян на една ела. След това изчезна като елен в дебрите на гората и повече не го видях. В душата ми имаше неизразима радост. За колко много неща бих искал да питам този велик исихаст, но той не искаше да ми разкрие нищо за своя духовен подвиг в планината Сихла, нито дори мястото, където беше пещерата или землянката му.

След един месец взех раницата на гръб, тоягата си и тръгнах през планината към Сихастрия. Имах работа при о. Клеопа. По пътя се молех да срещна светия исихаст Йоан, за да мога да му дам хартията и мастилото. Също така с мен носех и малко сухар за храна. Кой знае какво имаше да пише той! Вероятно някакви съкровени духовни поучения или съвети за Иисусовата молитва, които беше усвоил в младостта си; може би да опише някакви божествени откровения или пък живота си.

Когато достигнах поляната Трапеза, изведнъж пред мен се появи светият исихаст Йоан, без да го забележа от коя посока дойде. Лицето му бе бяло, светло, излъчваше небесна радост, неприсъща за обикновен човек, сърцето му преливаше от голям мир и духовна тишина. Тялото му бе покрито със същото грубо вълнено облекло, оплетено от самия него. В лявата си ръка държеше броеница от розови бодили и винаги държеше дясната ръка на гърдите си, сякаш за молитва.

След като му целунах ръка и направих земен поклон пред него, светият исихаст Йоан ме благослови с двете си ръце, целуна ме по челото и ми каза: „Отец Теодуле, в Сихастрия ли отиваш? По-добре се върни в Агапия, понеже о. Клеопа, игуменът на Сихастрия днес не е там. Повикаха го в манастира Нямц. „Ваше преосвещенство”, казах му развълнувано, „нося ви хартия и мастило. Ето също и няколко пера!” „Благодаря ти, отец Теодуле. Знаех си, че ще намериш!” След това той ги сложи в раницата на гърба си. „Нося ви и малко храна: хляб, плодове и малко вино”. „Дано Бог възнагради любовта ти, отец Теодуле, но аз нямам нужда от нищо. Бог се грижи за мен.”

Напразно настоявах да си вземе нещо. Той дори не искаше да погледне в кошницата, за да види какво му бях занесъл. Но за да не ме натъжава, добрият Христов войн ми каза това духовно слово:

„Отец Теодуле, постенето е от голяма полза за монаха. Трябва да знаеш, че има седем вида храна за човек, или така да се каже, седем нива на пост”.

А: Месоядни, които винаги ядат месо. Това е най-ниското ниво на постене, дори и ако хората понякога се ограничават от храна. Те никога не могат да напреднат в молитва.

Б: Вегетарианци, които никога не ядат месо, а само мляко, сирене, яйца и всякакъв вид сварени зеленчуци. Те са на второто ниво на постенето, което се спазва от монасите в общежителните манастири и много рядко от миряните.

В: Вегани, които ядат само зеленчуци и сварени или сурови бобови растения. Те представляват третото ниво на постене, което най-ревностните монаси в общежитията спазват.

Г: Хранещите се с плодове, които ядат хляб и сурови плодове веднъж дневно, без да ядат друга храна освен това. Този, който поддържа това ниво на постене, може да управлява тялото и мислите си без затруднение и може да напредва бързо по пътя на молитвата.

Д: Хранещите се със зърнени храни съставляват петото ниво на постене. На това ниво са монасите, особено исихастите и живеещите в пустинята – които ядат веднъж дневно само черен хляб, зърнени храни и накиснати зърна от жито, царевица, просо, леща, боб, грах и др.

Е: Сухоежбината е шестото ниво на монашеското постене, което обикновено се постига само от най-ревностните жители на пустинята. Онези, които живеят в такъв суров подвиг, ядат само сухар, натопен във вода, със сол или малко оцет, веднъж дневно и с мярка. Така са живели исихастите в долината на Нил.

Ж: Божествена храна или манна е последното и най-високо ниво на монашеския пост, което се постига от много малко аскети, след продължително отшелничество, бидейки укрепявани от благодатта на Светия Дух. Те се насищат единствено с Пречистите Тайнства, тоест Тялото и Кръвта Христови, които получават само веднъж или два пъти седмично, без да вкусват нищо друго освен вода. След трудни изпитания и подвизи и с Божията благодат аз започнах да се задоволявам само с Пречистите Тайнства и вече не чувствам глад, нито пък имам нужда от хляб или зеленчуци…”

Вижте, отци, до каква степен на духовен подвиг е достигнал светият Йоан. След това го попитах: „Ваше преосвещенство, там, където живеете в гората, не ви ли е студено през зимата?”

„Отец Теодуле, аз живея в Карпатските планини и Господ се грижи за мен, защото където и да отида, никога не ми е липсвало нищо. Не чувствам нито студ през зимата, нито силната жега на слънцето, ни глад, ни жажда, нито някоя друга земна нужда!” „Ваше преосвещенство, силно желая да се оттегля в манастира Сихастрия, за да бъда близо до монаси! Там ще имам повече тишина и време за молитва.” Той ми отговори: „Ако от митрополията ти е наредено да отидеш в Агапия, бъди послушен, защото си изпратен там по Божия воля и заповед!”

„Виждайки, че великият исихаст не искаше да говори повече, за да не наруши Иисусовата молитва, която носеше в ума и сърцето си, аз му благодарих от сърце за съветите и ценните думи, които ми каза. Поклоних му се, целунах му ръка и го помолих за благословение, за да тръгна. Светият владика Йоан ме благослови с кръстното знамение и ми каза: „Нека нашият Господ Иисус Христос те благослови и прощавай!”

Измина още една, изпълнена с неприятности и изпитания година. През това време не бях чул нищо за владиката Йоан. През пролетта на 1946 г. мислите ми ме подканиха да отида за няколко дни на уединение в манастира Сихастрия. Извърших обичайните молитви за път, взех си нещата и тръгнах през планината с мисълта, че може още веднъж да видя светия исихаст Йоан. Когато стигнах до поляната Трапеза, чудото се случи за трети и последен път. На ръба на билото ме чакаше Негово преосвещенство Йоан. Същото светло лице, същите бистри и радостни очи, същата радост и духовен мир в душата му, същото грубо вълнено облекло върху слабото му, старческо тяло. Направих обичайния поклон и целунах ръката му, а той ме целуна по челото и двамата седнахме на дънера на едно борово дърво, повалено от вятъра. Нищо земно не го интересуваше. След кратка тишина Негово преосвещенство ми каза: „Искам да се върна в родното си село, да умра там. Освен това имаме и достатъчно гори…” „Как можете да отидете сега, народите още не са утихнали?” „Вярвам на Бог, че Той винаги ще ме скрива с ръцете Си!”

След това старецът, виждайки тъгата ми, ме укрепи във надеждата и ме посъветва да се грижа много за душите, които са ми поверени в манастира Агапия и че там ще бъде моето спасение. Накрая ме благослови с две ръце и ме целуна в името Господне. Поклоних му се и така се разделихме, аз със сълзи на очи. Той се оттегли в своята превъзлюбена пустиня, зад планината Сихла а аз тръгнах надолу към Сихастрия. Това беше последната ми среща с него.”

Не съм го срещал отново от 1946 г. Никой не каза нищо повече за него. Мислех си, че се е отправил към вечното царство, някъде от планината Сихла. След пет години обаче, чух, че един брат от Сихастрия, който се грижел за манастирските овце, го е срещнал в гората към планината Чителе. Отивайки към пасбището с овцете, той изведнъж забелязал, че всички овце са се скупчили и кучетата стоят в удивление. Когато погледнал наоколо, видял сред тях един възрастен монах с бяла брада. Това бил свети Йоан! „С какво съгреших днес пред Бог, че ме откри на човеците!”, си казал жителят на пустинята. После се обърнал към брата, който пазел овцете: „Брате Стефане, ела тук и не се бой! Знам, че се изповядваш на стареца Йоил. Но моля те, не казвай на никого, че си ме видял днес!”

„Брат Стефан запазил тайна и в продължение на една седмица не я казал на никого. Но помислите му все пак го накарали да я сподели на изповед при о. Йоил. А старецът, научавайки за това, незабавно взел малко сухари и храна в една чанта и една седмица обикалял гората около манастира, заедно с о. Висарион, игумен на скита Сихла, с надеждата да срещне светия Йоан. Но не го срещнали. След месец-два, брат Стефан вървял с овцете през гората и изведнъж срещнал пустинника Йоан. Той бил бос и с непокрита глава. Махнал му с ръка и казал: „Брате Стефане, помолих те за едно нещо и ти не го направи! Знай, че ще отидеш в армията и няма да се върнеш повече в манастира! Така и стана. Братът отиде в армията и остана в света. Оттогава не съм чувал повече за светия исихаст Йоан”. | vatopaidi.wordpress.com

Превод от английски: Алексей Стамболов