Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.07.2012 22:23 - ЗА СТИВ ДЖОБС И ДЕТСКАТА СЪЛЗИЦА
Автор: bogolubie Категория: Други   
Прочетен: 510 Коментари: 0 Гласове:
0



http://dveri.bg/krxpx

 Четвъртък, 12 Юли 2012 17:18
 Автор: Влад Головин и Александър Ткаченко

Наричат го “икона на предприемачеството”. Toй не е просто самоук гений - “селф-мейд мен”, той е символ на цяла една епоха. А как се е отнасял Стив Джобс към религията? Много от вас навярно знаят, че създателят на Apple е бил практикуващ будист. Но не винаги е било така. В официалната биография на Стив Джобс, написана от известния американски журналист Уолтър Айзъксън, има един интересен разказ:

«Пол и Клара (осиновителите на Стив Джобс – б.пр.) не били много вярващи хора, но искали да дадат на сина си религиозно възпитание, и за това всяка неделя го водели на служба в лутеранската църква. Но когато Стив станал на тринадесет години, престанал да ходи там. На корицата на един от броевете на списание “Life” имало снимка на гладуващите деца от Биафра (Югоизточна Нигерия). Стив занесъл списанието в неделното училище и попитал пастора:

- Ако си мръдна пръста, Господ ще знае ли кой пръст съм си мръднал, още преди да съм го направил?

Пасторът отговорил:

- Разбира се, Господ знае всичко.

Тогава Джобс извадил снимката от списанието:

- А Господ знае ли, че тези деца гладуват?

- Стив, знам, че ти е трудно да повярваш, но Господ знае всичко.

Тогава Джобс заявил, че не иска да вярва в такъв Бог и повече никога не стъпил в църква.»

Бъдещият създател на империята Apple е знаел какво да попита. С такъв въпрос може да се запуши устата на всеки свещеник, независимо колко умен и образован е той. И причината за това не е, че няма отговор за него, а просто че има действия, които са дълбоко неморални по своята същност, независимо, че отвън  могат да изглеждат добронамерени и благочестиви. Като например — да си седиш на пейката в храма и търпеливо да обясняваш на тринайсетгодишния тийнейджър защо Бог е допуснал децата в Биафра да страдат и гладуват. Същото е, като да обясниш на дете, защо напълно нормални лели и чичковци подминават паднал, неподвижно лежащ човек на тротоара...

Пасторът е постъпил мъдро като не започнал да спори с малкия Стив Джобс, защото всеки негов отговор в тази ситуация би прозвучал като цинично оправдание на несправедливостта. Не, не бива да се позволява на своите мисли, а още повече — на мислите на някой друг, да тръгват по този крив път. Известният руски философ и психолог Симеон Франк пише: “Да се обясни злото означава да се обоснове и по този начин – да се оправдае. Но това противоречи на цялото съществуване на злото, което е неправомерно и не бива да съществува. Единствената правилна позиция в отношението към злото е да го отхвърлиш и да се отдръпнеш от него, а не да го обясняваш и по този начин да го узаконяваш и оправдаваш."

Всъщност, Симеон Франк описва по този начин нормалното за всеки християнин отношение: виждаш злото — опитваш се да му се противопоставиш, а ако не успеш — започваш да плачеш и да се молиш за своята немощ и за тези, които са пострадали от злото, за мъката, която е причинило на другите хора и на самия теб, без значение колко далеч се е случило. Всички хора на Земята са потомци на Адам и Ева и това означава, че няма “чужда беда”. Когато някъде там, на другия край на света, деца умират от глад, ти винаги знаеш или чувстваш, че всъщност гладуват твои братя и сестри, че тази беда засяга теб и цялото ти семейство.

Да се възмущава от несправедливостите в света е напълно нормално за човек, който постъпва в пълно съответствие със здравите сили на душата си. Но да оправдава безразличието си към случващата се около него мерзост с “христианско смирение” и богословски схеми, е способен само този, който отдавна е станал безразличен към несправедливостта и злото в себе си. Праведният Иов, например, не се е притеснявал да се възмути в отговор на несправедливите, според него, Божии действия: “Бог ме събори и с мрежата Си ме омота. Ето, аз викам: неправда! и никой не слуша; крещя, и съд няма.” (Иов, 19:6-7). В този смисъл Стив Джобс, въпреки юношеската си възраст, се е оказал къде по-честен и чувствителен от много свои съвременници, за които подобни въпроси просто не са съществували. Но в неговата постъпка има една съществена разлика, отличаваща го от позицията на праведния Иов. Библейският праведник, изгубвайки буквално всичко, което е притежавал — деца, богатство, даже здравето си, крещи, гневи се и търси обяснение от Бога за случилото се. Но неговият гняв е обърнат към Бога като към единствения източник на отговор. И на ум дори не му хрумва да си каже “В такъв Бог не искам да вярвам”. Тъй като няма друг Бог, трябва да си изясни отношенията с Този, Който съществува.

Логиката тук е проста и очевидна: имаш ли претенции към Бог — кажи Му ги, а не ги споделяй на съседа. Сериозните въпроси винаги трябва да се отправят към правилния адресат. Иначе вместо отговор, рискуваш да получиш стандартен набор псевдоблагочестиви глупости, които всичко обясняват, но не дават спокойствие ни на ума, ни на сърцето.

Християнските аскети, както и старозаветните пророци не са се притеснявали да задават на Господ "неудобни" въпроси. Така например, основоположникът на монашеството, преподобният Антоний Велики попитал Бог за това, което вълнувало и Стив Джобс: “Господи! Защо някои хора достигат до старост и немощ, а други умират още като деца и живеят малко? Защо едните са бедни, а другите богати? Защо тираните и злодеите благоденстват и притежават всички земни блага, а праведните са угнетявани от бедност и нищета?”

Такива въпроси не могат да се родят в равнодушно сърце и от тях не боледува само апатична душа, удовлетворена от мъртвата логика на човешките умопостроения. Св. Антоний Велики не започнал да обсъжда измъчващия го проблем с другите монаси. Подобно на праведния Иов, той се надявал да намери решение не в богословска дискусия, а в молитва. И Бог му отговорил. Наистина, този отговор бил неочакван и съвсем не приличал на това, което хората обикновено очакват в подобни случаи: “Антоний! Внимавай върху себе си и не се занимавай с изследване на Божиите съдби, това е душевредно”.

Между другото, праведният Иов също чул нещо подобно: ”…къде беше ти, когато полагах основите на Земята? - кажи, ако знаеш. (...) Съда Ми ли искаш да обориш, да Ме обвиниш ли, та себе си да оправдаеш? Украси се тогаз с величие и слава, облечи се в блясък и великолепие, излей яростта на гнева си, погледни всичко, що е горделиво, и го смири, погледни всички високомерни и ги унизи, и съсипи нечестивите на местата им, зарови ги всички в земята и покрий лицата им с тъма. Тогава и Аз ще призная, че твоята десница може да те спасява.” (Иов, 40: 3-9)

И този, и другият отговор в същността си се свеждат до познатия от детството ни принцип: “Не си пораснал достатъчно, за да разбереш. Рано ти е още!”. Но чудно нещо, и двамата питащи са останали напълно удовлетворени от такова необичайно обяснение. И причината навярно е в следното.

Въпросът за страданията на невинни деца или възрастни хора измъчва човека, не защото нашият разум не може логически да съвмести тези страдания със съществуването на един всемогъщ и всезнаещ Бог- Любов. Това би било половин беда - и други неща не можем да разберем с помощта на логиката. В действителност  нещо съвсем друго ни измъчва. Зад христоматийната карамазовска “детска сълзица” или корицата на списание “Life” в ръцете на Стив Джобс се крие много по-трагичният въпрос: нима все пак Бог не съществува в този безумен свят? Нима всичките тези страдания на невинни хора са абсолютно безсмислени и се явяват единствено като неоспоримо свидетелство, че нашият свят е осиротял?

В тези истории на пророци и светци, на Иван Карамазов и на Стив Джобс, може да се открие един общ възглас: “Господи, ако Те има, защо допускаш този кошмар?”. В края на краищата, всички са питали само това. Останалото са конкретните обстоятелства, провокирали този вопъл към Бога в най-различни хора и в най-различни времена.

И така, какво може да се отговори на “проклетия въпрос” на Стив Джобс. В крайна сметка - нищо. Защото на този въпрос може да отговори само Бог. Бог отговорил на Св. Антоний Велики и праведния Иов и те се успокоили: “Слушал бях за Тебе със слуха си, сега пък очите ми Те виждат” (Иов 42:5). Стив Джобс също е слушал за Бога, но не е получил отговор и си е отишъл разочарован. Защото не е попитал за причината за злото в света Този, Който Единствен може да му отговори. И не пастора е поставил тогава в задънена улица със своя въпрос, а самия себе си за дълги години.

Никой пастор, свещеник или богослов не е в състояние да обясни защо на този свят има страдащи и умиращи в мъки деца. Всеки опит за такова обяснение винаги ше бъде подмяна на истинския Отговор, в който Бог открива Себе си на човека. Необходимо е само да Го попиташ, необходимо е само да се обърнеш към Него, дори и да си мислиш, “че в такъв Бог не си засужава да се вярва”. Говори Му и за това, възмущавай се, сърди се, както е правил и Иов, но питай, питай Бог за това, което не ти дава да живееш спокойно. Защото друг начин да получиш отговор на “проклетия въпрос” просто не съществува.

Източник: Фома.ру

Превод: Мария Антонова

Оригинално заглавие: "Что ответить Стиву Джобсу, или Снова о слезинке ребенка"



Тагове:   по света,   за мъката,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bogolubie
Категория: Други
Прочетен: 13710300
Постинги: 14720
Коментари: 2351
Гласове: 9367
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031