Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.07.2012 05:56 - ЗА ДЕЙСТВИЕТО НА БЕСОВСКАТА СИЛА В НАШИЯ ЖИВОТ
Автор: bogolubie Категория: Други   
Прочетен: 681 Коментари: 0 Гласове:
1



 

Евангелско чтение

"И преплуваха [Иисус и учениците Му] в Гадаринската страна, която е срещу Галилея.

А когато излезе на брега, срещна Го от града един човек, който от много години имаше бесове и не обличаше дреха и в къща не живееше, а по гробищата.

Той, като видя Иисуса, извика, падна пред Него и с висок глас рече: какво имаш Ти с мене, Иисусе, Син на Бога Всевишний? Моля Ти се, не ме мъчи! Защото Иисус бе заповядал на нечистия дух да излезе от тоя човек; понеже от дълго време го мъчеше, тъй че го вързваха с вериги и окови и го пазеха; но той разкъсваше оковите, и гонен биваше от беса по пущинаците.

Иисус го попита и рече: как ти е името? Той рече: легион; защото много бесове бяха влезли в него. И те молеха Иисуса да не им заповядва да идат в бездната.

А там по рътлината пасеше голямо стадо свини; и бесовете Го молеха, да им позволи да влязат в тях. И им позволи. Като излязоха бесовете от човека, влязоха в свините; и сурна се стадото низ стръмнината в езерото и се издави.

Свинарите, като видяха станалото, избягаха, та разказаха в града и околността. И излязоха да видят станалото; и като дойдоха при Иисуса, намериха човека, от когото бяха излезли бесовете, седнал при нозете Иисусови, облечен и със здрав ум; и се изплашиха.

А ония, които бяха видели, разказаха им, как се спаси бесният. И целият народ от Гадаринската околност Го молеше да си отиде от тях; понеже бяха обвзети от голям страх. Той влезе в кораба и се завърна" (Ев. Лук. 8:26-37).
                     
                     ЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖ

Защото по благодат сте спасени чрез вярата; и това не е от вас - Божий дар е; не е от дела, за да не би някой да се похвали.

                    ЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖ

 За действието на бесовската сила в нашия живот

Архиепископ Серафим (Соболев), проповед в Неделя 23 след Петдесетница, произнесено в руския посолски храм "Св. Николай" в София, 1931 година

Днес на литургията светата Църква ни предложи за поучение евангелското повествование за изцеряването на гадаринския бесноват от Господа. Всяко евангелско повествование съдържа в себе си извор на голяма утеха за нас, немощните, униващи люде, обременени от много грехове и скърби. Можем да кажем дори повече. Всяко евангелско слово е блага, утешителна вест за сърцата ни. Колко много примери има в Православната църква, от апостолско време до наши дни, когато хората са се преобразявали, повлияни от словата на Евангелието, а някои от тях са станали едни от най-великите светила на света, както е било с преподобните Антоний Велики, Ефрем Сирин, с преподобномъченица Евдокия и мнозина други Божии угодници.

Нека със съзнание за спасителното значение на Евангелието за нас да спрем вниманието си, възлюбени в Христа братя и сестри, на онези думи от днешното евангелско четиво, където бесовете молят Иисуса Христа да им позволи да влязат в стадото свине. Господ им позволил, цялото стадо свине загинало и жителите на Гадаринската страна понесли голяма материална загуба.

Какъв спасителен урок, възлюбени, ще можем да извлечем оттук за себе си ние? Най-напред, тези думи от Евангелието ни внушават да не се страхуваме от бесовската сила, защото, както виждаме, без позволение от Господа бесовете не могат да се докоснат не само до хората, но дори и до животните. Затова няма да се страхуваме от бесовете, когато ни нападат и ни причиняват непосредствено или чрез зли хора всевъзможни нещастия. Така, безстрашно, са се отнасяли към бесовете и техните коварни нападения светите люде, например преподобните Антоний Велики, Йоан Рилски и Серафим Саровски. Бесовете са им се явявали явно, пребивали са ги почти до смърт, нанасяйки им страхотни рани. Но те винаги са помнели думите на Христа: Тоя пък род (т.е. бесовският) не излиза, освен с молитва и пост (Мат. 17:21). Затова бесовските козни не са били страшни за тях и те чрез постоянна молитва и въздържание са излизали победители от тежката борба с бесовете.

Наистина нас бесовете не ни нападат така явно и свирепо. Св. Серафим казва, че дори само техният вид би могъл да се окаже смъртоносен за нас. Затова те се въоръжават срещу ни предимно вътрешно, посредством страстите, а именно: чрез гордостта, тщеславието, злобата, осъждането, завистта, сребролюбието, невъздържанието, блуда, скръбта и унинието. Тук демоните така ни пакостят, че повечето хора не могат да издържат нападенията им и погиват навеки. Трябва и ние както светиите да се борим с тези бесовски нападения чрез постоянна молитва и пост и да помним, че бесовете без Божието позволение няма да посмеят да се докоснат до нас, че те са силни единствено поради нашата слабост, по-точно поради нашето нежелание да се борим с тях.

Св. отци учат, че демоните най-много се страхуват от три неща: от Тялото и Кръвта Христови, от богоявленската вода и от кръстния знак. Затова ще се причастяваме по-често, но ще се причастяваме достойно, т.е. с истинско покаяние, по-често ще пием богоявленска вода и ще се поръсваме с нея и, накрая, винаги ще се молим със съкрушено сърце и ще се ограждаме с кръстния знак. И тогава не ние ще се страхуваме от бесовете, а бесовете ще се страхуват от нас, защото, намирайки се в благодатно единение с Христа, ще имаме у себе си извор на несъкрушима сила и божествена радост.




Гласувай:
1
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bogolubie
Категория: Други
Прочетен: 11532730
Постинги: 14718
Коментари: 2344
Гласове: 9288
Архив
Календар
«  Септември, 2020  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930