“Новите стандарти” водят до взривове. Има моменти, в които само трябва да устоим
http://dveri.bg/НОВИТЕ_СТАНДАРТИ_ВОДЯТ_ДО_ВЗРИВОВЕ.ИМА_МОМЕНТИ_В_КОИТО_САМО_ТРЯБВА_ДА_УСТОИМ.htm
Четвъртък, 05 Юли 2012 06:17
Автор: Весела Веселинова
Снаряди гръмнаха край “Петолъчката”, убиха трима.
Българската православна църква узакони архонтството – убиха вярата на мнозина.
Рускиня посъветва българите, които живеят в своята родина, изповядват традиционното българско православие, да “утиват в Синагогата”. „Съветът” беше предоставен като коментар под една от дописките в нашия сайт – „Аргументи бг”. Дописката описваше как с помощта на благодатен руски свещеник се убива стъпка по стъпка любовта между вярващите в един български храм.
Погледнато от висотота на патриаршеската митра или Йерусалимските хълмове – нищо особено не е станало, нито пари, нито имоти, нито документи са променили собствеността си. Нищо, което да си струва първа страница или извънредна емисия по телевизията. Само бавно, фино и целенасочено се руши една невидима сграда, построена с години. Сградата на любовта и единството между хора, обединени от една вяра. Като кристал с трясък се посипват парченца доверие. Подобно на кристал тези късове доверие, любов, единство, е невъзможно да бъдат слепени с лепилото на дисциплина, заповеди, интриги и страх. Като кристал се замъглява доверието на обикновените хора в Църквата. На тези, които няма да станат архонти. Тяхното мълчание постепенно се запечатва със страх и безразличие.
Може би страхът ще затвори устите на близките на тримата загинали в склада за утилизация на боеприпаси и на десетките пострадали от взрива. Страхът и подхвърлените помощи може да накарат стопаните да не искат правата си за това, че нивите им ще останат неожънати, че добитъкът им няма къде да отиде на паша. И същият страх съпътства близките на всеки комбайнер, дръзнал да навлезе в “оросените” с осколки и снаряди нивя. Защото вчера внимателно изровиха остатъците от взривени боеприпаси, но какво ли ще намерят утре?
Страхът или дългогодишно налаганото неверие не позволява на ръководството на Българската православна църква да защити своите чеда, фино подгонени от Руската черква.
Страхът от разбутване на политическо благополучие не позволява на специалистите да приложат тежестта на стандартите за съхранение на взривни вещества. Страхът за бъдещето, страхът за насъщния, страхът и унижението прогонват младите хора далеч от тук.
А гоненето от Църквата – от мястото, където са намирали убежище и големи грешници, и извисени светци става някак модерно, префинено. “Благодатният” игумен не нагрубява, той просто спира парите, разделя, въвежда свои правила – измества вярата и “оросява” храмовете с осколки неверие, гняв и безразличие. Той не дава пари за клисари и певци, но плаща на готвач, няма пари за традиционно давани помощи, но намира средства за скъпа кола… Подобни “нови” стандарти бяха въведени и преди взривовете край Челопечене и “Петолъчката”. В материалния свят нещата са видими и се развиват бързо, в сферата на духовността понякога минават години преди истината да се покаже сама.
А след решението на Светия Синод и пловдивския сбор мнозина вярващи се запитаха: «Къде да отидем ние, които нямаме пари за архонтски титли, нито лицемерна благост, ние, които при всеки взрив в скромното си ежедневие сме свикнали да търсим Пътя на Истината и Живота? Накъде да тръгнем и как да вървим?» Може би понякога е нужно само да устоим, дори когато край дома ни гърми.
А що се отнася до съвета тези, които се черкуват в Руската черква, да „утидат” нанякъде, Петър Първи е казал: „Не напускай дома си, докато не те изгонят.”
Доживяхме да видим на живо поговорката: „Пуснеш ли петела под одъра, той ще се качи на одъра; ако го оставиш на одъра, ще се качи на главата ти.”
Аргументи.бг
