Архиеп. Йоан Шанхайски и Сан-Франциски Чудотворец – смел защитник на Христовата Църква
http://dveri.bg/kqq6p
Четвъртък, 05 Юли 2012 13:35
Автор: Текста подготви Евгения Теодорова
„Този човек, който изглежда слаб, всъщност е чудо на аскетичната упоритост и постоянство в нашето време на всеобщо духовно отслабване“
Митрополит Антоний (Храповицки)
„Ако искаш да видиш жив светец, отиди в Битоля при отец Йоан“
Епископ Николай (Велимирович)
Свети Йоан е роден на 4 юни 1896 година в семейството на Борис Иванович и Глафира Михайловна Максимович, наследници на дворянския род Максимович. Роден е в имението на родителите си в градчето Адамовка, Харковска губерния. При кръщението си получава името Михаил в чест на св. архангел Михаил. Родът на баща му е от сръбски произход. Един от предците му, свети Йоан, митрополит на Тоболск, е аскет, водил свят живот, мисионер и автор на духовни съчинения. Свети Йоан Тоболски е живял през първата половина на 18-ти век. Канонизиран е за светец през 1916 г. Той е последният светец, канонизиран от царя-мъченик Николай ІІ.
Свети Йоан бил послушно дете. Сестра му си спомня, че на родителите му им е било много лесно да го отгледат. Като юноша, размишлявайки за бъдещето си, не можел да се спре на определена професия, бидейки несигурен дали да се посвети на военна или светска кариера. Знаел е само едно, че животът му ще се определя от непреодолимото желание да защитава Истината, в което го възпитавали родителите му.
Започва да учи в Полтавската военна академия, която, както казва вече като владика, „е посветена на една от най-славните страници в руската история“. Той е примерен студент, но не харесва два предмета: физическо и танци. В академията го харесват, но той чувства, че трябва да избере друг път. Тази идея се подхранва и от контактите с ректора на местната семинария, архимандрит Варлаам, и с добре известния духовен наставник в академията, свещенник Сергей Четвериков, автор на книги за свети Паисий Величковски и Оптинските старци. В деня, в който Михаил Максимович завършва академията, архиепископ Антоний (Храповицки) поема катедрата в Харков. Архиереят е един от главните защитници на идеята за възстановяване на патриаршията в Русия. По-късно става митрополит на Киев и Галич, а след това и първи архиерей на Руската задгранична църква. През живота си този архипастир вдъхновява академичната младеж по всички духовни въпроси благодарение на основното си качество – искрената си любов към тях. Когато чува за Михаил Максимович, за когото говорят много хора в църковните среди, изявява желание да се срещне с него. В Харков архиепископ Антоний става духовен наставник на свети Йоан. Тази духовна връзка между двамата продължава през целия живот на архиепископ Антоний.
В Харков Михаил се записва да учи право, което завършва през 1918 г. и работи известно време в Харковския съд по времето, когато Украйна се управлява от казашкия лидер Скоропатски. Сърцето на бъдещия архиерей е далеч от този свят. Когато не учи, прекава цялото си свободно време в университета, четейки духовна литература, като най-много обичал да чете житията на светците. „Когато изучавах светски науки, казва светецът при избирането му за епископ, - се задълбочавах много повече в Науката на науките, в изучаването на духовния живот". Посещавайки манастира, в който живее архиепископ Антоний, Михаил има възможност да се моли на гроба на архиепископ Лелетиус Леонтиевич, духовник от първата половина на 18 век, много уважаван, но все още неканонизиран праведен мъж. Душата на младия Михаил е пропита от жажда да постигне истинските цел и път на живота в Христа.
Михаил много се впечатлява от епископ Варнава (по-късно патриарх на Сърбия) при визитата му в Харков. Младият сръбски епископ, който е посрещнат топло от епископ Антоний, му разказва за страданията на сърбите по време на турското робство. Това става през януари 1917 г., преди началото на революцията, когато на сърбите, които са воювали с Германия, Австрия и Турция, не е останала почти никаква неокупирана територия. Вдъхновени от епископ Антоний, руснаците изразяват единодушна подкрепа за сърбите. В този пример Михаил вижда значимостта на църквата и задължението на епископа да реагира на нуждите на всички православни миряни.
Октомврийската революция принуждава семейство Максимович да напусне родината си и да се евакуира в Югославия, където Михаил започва да учи богословие в университета „Свети Сава“, което завършва през 1925 г. През последната година от обучението на Михаил епископ Антоний го прави четец в Белград, а през 1926 г. го постригва за монах в манастира Михово, давайки му името Йоан в чест на неговия далечен роднина, наскоро канонизирания свети Йоан от Тоболск. Малко след това е ръкоположен за йеродякон. На празника Въведение Богородично младият монах става йеромонах. През следващите години е духовен наставник в сръбско държавно средно училище, а през 1929 г. става наставник в сръбската семинария „Св. апостол Йоан Богослов“ в град Битоля, част от Охридска архиепископия.
В Битоля свети Йоан спечелва любовта на студентите си. Тук духовната му борба става известна на тези около него. Свети Йоан се моли непрекъснато, служи света Литургия всеки ден или присъства на литургия и се причастява, пости строго и обикновено яде веднъж дневно, вечер. С бащинска любов той изгражда в студентите си високи духовни идеали. Те първи откриват големия му аскетичн подвиг, забелязвайки, че светецът никога не ляга да спи, а когато дремва, това е от крайно изтощение и често на земята в ъгъла под иконите. Епископ Николай (Велимирович, от 1920 до 1936 г. пратен да управлява Охридската архиепископия, наскоро обявен за светец - б. р.) ценял и уважавал младия йеромонах Йоан. Един ден, напускайки семинарията, се обърнал към малка група ученици и им казал: „Деца, слушайте отец Йоан. Той е ангел Господен в образа на човек“. Самите семинаристи били твърдо убедени, че свети Йоан живее ангелски живот.
Търпението и смирението му били подобни на търпението и смирението на великите аскети и жителите на пустинята. Преживявал събитията от светото Евангелие все едно, че се случвали пред очите му. Винаги знаел главата, където може да намери определено събитие, и при нужда винаги можел да цитира определено място. Познавал характера и подробности за живота на всеки студент и във всеки момент бил наясно какво знае и какво не знае всеки. Свети Йоан имал специален дар от Бога: необикновено добра памет. В резултат на това можел да постави оценка на студент без да прави справка в предишни документи. Взаимна любов свързвала свети Йоан и семинаристите. За тях той бил въплъщение на християнските добродетели. Те не виждали недостатъци е него, дори и в говора му (той леко заеквал). Нямало проблем, личен или обществен, който да не може да разреши бързо. Не е имало въпрос, на който да не може да даде отговор. Отговорите му били винаги точни, кратки, ясни и изчерпателни, защото бил наистина образован човек. Неговото образование и мъдрост се базирали на най-стабилната основа - страх Божи. Светецът се молел усърдно за семинаристите си. Всяка нощ обикалял, проверявайки всички, нагласяйки на един възглавницата, на друг одеалото. Като излизал от стаята, ги благославял с кръстния знак.
През първата седмица на Великия пост свети Йоан ядял по една просфора на ден. Правел същото по време на страстната седмица. На Велика събота тялото му било напълно изтощено, но в деня на светото Възкресение изглеждал възстановен и силата му се връщала. На Пасхалната утреня триумфално възкликвал „Христос воскресе!“, сякаш Христос възкръсвал точно в тази нощ. Лицето му светело. Пасхалната радост, излъчвана от светеца, се предавала на всички в храма. Всеки, който е бил в църквата със свети Йоан на Пасха, изпитвал това.
През 1934 г. Архиерейският събор на Руската задгранична църква решава да издигне свети Йоан за епископ и да го изпрати в Шанхай като викарен епископ на епархията в Китай. Както свидетелства една позната на свети Йоан от Югославия, тази идея била съвсем чужда за него. Веднъж го срещнала в трамвая и го попитала, какво го води в Белград. Отговорил, че е в града, защото по погрешка е получил съобщение вместо друг йеромонах Йоан, който трябвало да бъде направен епископ. Когато го видяла на следващия ден, й казал, че грешката била по-лоша от очакваното, защото са решили точно него да направят епископ. Когато възразил, напомняйки им за заекването, му казали, че Мойсей имал същия проблем. Посвещаването в чин епископ става на 28 май 1934 г. Свети Йоан е последният епископ, ръкоположен от митрополит Антоний.
Младият епископ пристига от Сърбия в Шанхай на 21 ноември 1935 г. на празника Въведение Богородично. Много хора се събират да посрещнат новия си архипастир, който с цялото си сърце поема отговорностите си и скоро става позната фигура в Шанхай. Чакат го довършването на голяма катедрала и съществуващ конфликт за юрисдикцията. Свети Йоан бързо се справя с конфликта и установява отношения със сръбската, гръцката и украинската епархии. Той завършва строежа на голямата катедрала в чест на иконата на Божията Майка, Застъпница за грешните, и триетажна сграда с камбанария. Обръща специално внимание на духовното образование на децата. Лично преподава Закон Божи на горните класове в Института по търговия и винаги присъства на изпитите за религиозни курсове във всички училища на Шанхай. Той е вдъхновител и водеща фигура при изграждането на църкви, болница, приют за душевно болни, приют за сираци, дом за възрастни хора, обществена трапезария – накратко всички социални начинания на руската емиграция в Шанхай. Светецът е едно със стадото си. Участва в работата на всички емигрантски организации.
Въпреки участието си в много светски дела си остава странник за света. От първия си ден в Шанхай светецът както и преди служел света Литургия всеки ден. Без значение къде е бил, винаги присъствал на службите. Веднъж заради дългото стоене прав кракът му се подул и група лекари, страхувайки се от гангрена, назначили незабавна хоспитализация. Светецът отказал. Руските лекари уведомили енорийския съвет, че не могат да поемат отговорност за здравето и дори за живота на пациента. Членовете на епархийския съвет след много настоявания и заплахи да го хоспитализират насила принудили светеца да се съгласи и той бил изпратен в болница. Същата вечер напуснал болницата по собствено желание и служил всенощно бдение както обикновено.
Светецът служел всички служби за деня без съкращения, така че на вечерната служба се четели пет или повече канона, отдавала се почит на всички светци. Той не разрешавал излишни раговори в олтара. Лично се уверявял, че служещите се държат както трябва, съставил правила за поведение за тях, за чието изпълнение следял стриктно. След Литургията свети Йоан оставал в олтара около два-три часа. За това той разказва следното: „Колко е трудно да се откъснеш от молитвата и да се върнеш към светските дела“. През нощта оставал буден вместо да спи. Той никога не отивал на „специални посещения“, вместо това се появявал неочаквано при тези, които се нуждаели от него, при всякакви климатични условия и в най-неочаквано време. Всеки ден посещава болни със светите Дарове. Често бил виждан късно вечер, при лошо време да ходи по улиците на Шанхай с епископския жезъл в ръка и расо, развявано от вятъра. На въпрос къде е тръгнал в такова време, светецът отговарял: „Не много далеч. Трябва да отида там и там.“ И когато го придружавали, мястото „не толкова далеч“ често се оказвало на два-три километра.
„Когато се грижим за спасението на душата“, казвал светецът, „трябва да помним, че хората имат и грижи за телата си, които шумно напомнят за присъствието си. Човек не може да проповядва Евангелието без да демонстрира любов в делата си“. Една от проявите на любов от страна на свети Йоан било създаването на приют за сираци и деца от бедни семейства на името на свети Тихон от Задонск. Архиереят събрал няколко жени и с тяхна помощ започнал да се грижи за осем малки деца и организирал приют, който дал подслон на няколко стотин невръстни за петнайсет години съществуване в Шанхай. Владиката лично събирал болни и гладни деца от улиците на Шанхай. Веднъж довел в сиропиталището малко момиченце, което „откупил“ от китаец за бутилка водка.
Енориашите от Шанхайска епархия дълбоко уважавали и обичали архипастира си, както се вижда от тяхно писмо до митрополит Милетий през 1943 г.
„Ние, светските хора, миряните, не можем дори да се доближим до неговите (на свети Йоан) познания по богословие, ерудицията му, проповедите му, изпълнени с апостолска вяра, произнасяни всеки ден и често напечатани. Ние, хората от Шанхай, ще говорим за това, което виждаме и чувстваме в многонационалния ни град от деня, в който пристигна нашият епископ. Ще говорим за това, което виждаме с грешните си очи и чувстваме с християнското си сърце.
От деня на пристигането му тъжното явление на разделение между църквите престана. Приютът „Свети Тихон Задонски“, който храни, облича и възпитава 200 деца, беше построен от нищо. Постепенно условията в дома за милосърдие на името на свети Филарет Милостиви се подобриха. Всички болни в шанхайските болници са посещавани от свещенник, получават светите Тайни навреме и ако някой почине, дори бездомните биват погребвани, както подобава. Душевно болните, които са в болница далеч от града, са посещавани лично от владиката. Тези в затворите на „селището“ и от френската зона могат да се молят там, където са затворени, по време на светата Литургия и да получават свето Причастие веднъж месечно. Той обръща серизоно внимание на възпитанието на младите в строг православен и национален дух. В много не-руски училища децата ни изучават Закон Божи. Той ни води в трудните моменти в живота на общността ни, защитава нас и нашите вековни руски морални принципи докрай. Сега всички инославни изповедания разбират, че да се борят с такъв стълб на Православието е много трудно. Нашият епископ неуморно посещава църкви, болници, училища, затвори, граждански и военни организации, винаги носейки укрепване на вярата. От деня на пристигането му никой немошен не е оставен без молитвите му и лично посещение. По молитвите на нашия светител много са получили облекчение и здраве. Той като факел осветява нашата греховност, като камбана събужда съзнанието ни и призовава душите ни към християнска борба, призовава ни като Добрия пастир, така че за минута можем да се отдалечим от земята, от светската развала и да повдигнем очи към небето, "откъдето ни идва помощ" (Пс. 120:1). Той е, както казва св. апостол Павел, „пример в слово, дела, благотворителност, дух, вяра и чистота“ (1 Тим. 4:12)."
Паството не греши, като дава такава висока оценка за работата на пастира си. Хората наистина чувстват готовността му „да положи живота си“ за стадото. По време на японската окупация, когато двама президенти на руския емиграционен комитет са убити един след друг и страх обзема руската колония, свети Йоан въпреки несъмнената опасност за самия него се обявява за временен глава на руската колония.
След смъртта на митрополит Милетий в края на войната, през 1945 г., натискът върху клира на руските емигранти от страна на Московската патриаршия се засилва. Целта е да бъдат подчинени на Московския патриарх Алексий I, приемник на патриарх Сергий. В Далечния Изток повечето йеараси се подчиняват на новоизбрания патриарх. Свети Йоан, отказвайки такова подчинение, е подложен на изключителен натиск и заплахи от висшестоящия си архиерей, архиепископ Виктор. Отговорът на светеца на тези заплахи е прост: „Аз съм на подчинение на синода на Руската задгранична църква и ще вървя по пътя, който той ми определи.“
След дълго забавяне поради войната идва заповед от архиерейския събор за издигане на свети Йоан за архиепископ на директно подчинение към Синода. Китайското правителство и градските власти признават свети Йоан за ръководител на Руската църква в Китай.
Чудотворството и проницателността на свети Йоан са добре познати в Шанхай. Веднъж през светлата седмица той отива в Еврейската болница на посещение при православен пациент. Минавайки през едно отделение, спира пред параван, скриващ леглото, на което лежи умираща възрастна еврейка. Семейството е наблизо, очаквайки смъртта й. Светецът вдига кръста и обявява силно „Христос воскресе!“, при което умиращата жена идва в съзнание и иска вода. Светецът се обръща към сестрата и казва: „Пациентката иска да пие.“ Медицинският персонал е учуден от промяната в състоянието на жената, която само минути преди това е била на умиране. Скоро тя се поправя и е изписана от болницата. Подобни случки има много.
Веднъж свети Йоан бил повикан в болница, за да даде свето Причастие на умиращ мъж. Вземайки светите Дарове, светецът отишъл с още един свещенник. Когато пристигнали, видели млад мъж на около 20 години да свири на акордеон. Той се бил възстановил и бил готов скоро да напусне болницата. Светията го повикал и му казал: „Искам веднага да ти дам свето Причастие“. Младият мъж се отзовал веднага, изповядал се и получил свето Причастие. Учуденият свещенник попитал свети Йоан, защо не е отишъл при умиращия, а се е задържал при очевидно здрав млад мъж. Светецът отговорил просто: „Той ще умре тази нощ, а този, който е много болен, ще живее още много години“. Станало точно така. Чрез Своя светец Господ показва подобни чудеса в Европа и Америка.
В края на 40-те години с идването на комунистите на власт руснаците в Китай са принудени отново да емигрират, повечето през филипинските острови. През 1949 г. почти 5000 руски бежанци от Китай са настанени в лагер на международната организация за бежанците на остров Тубабао. Там живеят в палатки при примитивни условия. Всички деца от сиропиталището на св. Йоан са там, както и възрастните, и немощните. Там живеят под постоянната заплаха от силни урагани, тъй като островът се намира на пътя на сезонните тайфуни, минаващи през тази част на Тихия океан. През 27-те месеца на съществуването на руския лагер островът е заплашен от ураган само веднъж, но той променя движението си и заобикаля острова. Всяка нощ свети Йоан обхожда лагера и го благославя с кръстен знак от четирите страни. По-късно, когато хората вече са заминали за различни страни, лагерът е пометен от силен тайфун и изравнен със земята.
Свети Йоан многократно разговаря с представители на гражданските власти, за да се застъпва за руските бежанци. Препоръчват му лично да подаде петиция в столицата на САЩ, Вашингтон, и да помоли хората от лагера да отидат в Америка. Свети Йоан лети до Вашингтон и въпреки всички човешки препятствия успява да убеди властите да направят промяна в емиграционното законодателство и на паството му е разрешено да се премести в Америка.
През 1951 г. свети Йоан получава назначение да ръководи Западноевропейската епархия. В началото управлява епархията от Париж, а по-късно от Брюксел. Постоянно пътува из Европа и служи света Литургия на френски, холандски, гръцки, китайски, а по-късно и на английски. В Париж пишат следното за него: „Той живее извън нашата плоскост на съществуване“. Не случайно в една от католическите църкви свещеникът казва на младежите: „Искате доказателство. Казвате, че вече няма нито чудеса, нито светии. Защо ви е теоретично доказателство, когато жив светец ходи по улиците на Париж - свети Йоан Босият“ (свети Йоан е ходел със сандали на бос крак при всякакво време - бел. прев.).
В Европа той събира информация за много древни светци, почитани на Запад, но забравени на Изток. По негова препоръка честването им е възстановено и имената им са записани в църковния календар.
Духовността на свети Йоан, познаниято му по различни езици и най-вече неговият пример привличат много французи, холандци и други европейци към Православието. Това е мисионерската значимост на престоя му в Европа.
През есента на 1962 г. свети Йоан пристига в последната си епархия и отново както преди много години в първата си епархия - на празника Въведение Богородично. Първоначално идва да помогне на възрастния и немощен архиепископ Тихон и след смъртта му (17 март 1963 г.) свети Йоан става архиепископ за Западна Америка и Сан Франциско. Отново при пристигането си светецът заварва недовършена църква, посветена на Божията Майка, и отново, както и в Китай, църковната община е разкъсвана от раздори.
Най-големият му приоритет е да продължи и довърши изграждането на новата епархийска катедрала „Пресвета Богородица, Радост на всички скърбящи“, която е напълно спряна поради липса на средства и разгорещени дискусии за решаване на финансовите проблеми. Ситуацията парализира църковната общост. Господ милостиво помага на своя светец, който много се измъчва от раздорите, но продължава чрез молива и чрез наблюдение на строежа да вдъхновява всички да правят пожертвования и да участват в работата.
По това време свети Йоан трябва да претърпи много, дори да се яви пред американски съд. Последните години от живота му са пълни с горчивина, клевети и преследване. Понякога личността му предизвиква завист, неблагоприятни критики или недоумение от хората, когато в отношенията си с тях се придържа стриктно към църковните правила. А когато някои питат, кой е виновен за разделението в църквата, свети Йоан отговаря простичко: "Дяволът".
През 1964 г. изграждането на най-големия храм на Руската задгранична църква, украсен с 5 златни кубета, е завършено. Издигането на кръстовете, които изглеждат величествено, гледани от залива на Сан Франциско при плаване с кораб, става с тържествена лития, дълга повече от една миля (1.6 км), с участието на много хора. Процесията за малко да бъде отменена поради силен дъжд, но светецът без колебание води хората с химни по наводнените улици на града. Кръстовете са благословени пред новата катедрала и когато най-големият от тях е издигнат, слънцето се показва и покрай блестящия кръст прелита гълъб.
Придружавайки чудотворната Курска икона на Пресвета Богородица до Сиатъл, свети Йоан след отслужване на света Литургия в катедралата „Свети Николай“ остава в олтара още три часа. Денят е 19 юни (стар стил) 1966 г. След като посещава някои от духовните си чада, живеещи близо до катедралата, с чудотворната икона, отива в стаята на църковния дом, където е отседнал. Внезапно придружаващите архипастира го чуват да пада на пода. Когато тичешком се качват по стъпалата, го намират на пода вече отиващ си от този свят. Слагат го да седне на стол пред чудотворната икона и светецът мирно напуска този свят. Така свършва трудната му борба да лишава себе си от сън и покой. Слагат го на леглото, което е в стаята. „Спи в мир“, проплаква архиепископ Аверкий от Сиракуза и манастира „Света Троица“, който много го обича. В края на проповедта, която произнася на погребението му, той казва: „Сега спи в мир, скъпи наш любими владико. Почивай си от праведните трудове и борби до всеобщото Възкресение“. Тържественото погребение на свети Йоан става на 24 юни 1966 г. (стар стил) в катедралата „Пресвета Богородица, Радост на всички скръбящи“ в Сан Франциско. Опелото започва в 6 вечерта и продължава до 1 часа след полунощ заради многото хора, дошли да се сбогуват с архипастира си. Службата се води от митрополит Филарет заедно с архиепискоите Леонтий и Аверкий, епископите Сава и Нектарий и много свещенници.
Атмосферата на службата е трогателна и предразполага към молитва. Никой от участниците няма да я забрави никога. Въпреки дълбоката печал на многото почитатели на свети Йоан преобладава някаква особена радост, която обгръща вярващите.
Тялото на светеца остава в отворен ковчег в катедралата в продължение на 5 дни и въпреки горещото лятно време не се наблюдава ни най-малко разложение. Ръцете му са меки и гъвкави, въпреки че нищо специално не е правено.
Неволно човек си припомня думите на св. епископ Игнатий (Брянчанинов): „Виждали ли сте тяло на светец, оставено от душата? Няма никакъв мирис, никакво разлагане. Не е страшно да си наоколо. По време на такова погребение тъгата е смесена с някаква особена нематериална радост“. Всичко това според думите на незабравимия епископ Игнатий означава, че „починалият е получил милост и благодат от Бога“.
След блаженната си кончина, както и през целия си живот, свети Йоан продължава да извършва много чудеса за тези, които се обръщат към него с вяра. В трудни моменти от живота си, когато никаква земна власт не е в състояние да помогне, хората търсят застъпничеството на свети Йоан пред Бога. Хората слагат писма и списъци с имена за молитвена помощ до митрата, поставена на гроба на свети Йоан, и мнозина получават помощтта, на която се надяват.
През есента на 1993 г. Архиерейският събор на Руската задгранична църква натоварва архиепископ Антоний, на Западна Америка и Сан Франциско, заедно с комисия, състояща се от двама други архипастири, да отворят гроба на свети Йоан. Вечерта на 28 септември 1993 г. е отслужена панихида, архиепископ Антоний държи кратка проповед, призовайки всички участници да бъдат в мир със себе си и да поискат прошка от останалите и благославя присъстващите да отворят гроба. Махайки капака на саркофага, участниците забелязват, че металният ковчег на светеца е разяден от ръжда на много места. Със страх от Бога и молитви отварят ковчега. Лицето на светеца е покрито и всички се взират в запазените му бели ръце. След молитва архиепископ Антоний открива лицето на светеца, което е напълно съхранено. В този момент присъстващите усещат някакъв свръхестествен духовен мир и тишина. Никой не се учудва, никой не говори.
На следващото заседание на архиерейския събор на Руската задгранична църква се решава св. Йоан да бъде канонизиран и паметта му да се чества на 2 юли (19 юни стар стил), когато той напуска този свят.
Канонизацията му е потвърдена и от архиерейския събор на Руската православна църква от 24 юни 2008 г.
В тези страшни времена на всеобщо отстъпление от Бога Господ не е изоставил Своите хора и им е изпратил голям застъпник. Пред Божия престол стои смел защитник на Христовата църква, борец и аскет, продължител на традициите на стълпниците, които са приели върху себе си най-стриктната форма на себеотрицание, понякога стигайки до „юродство заради Христа“, което превъзхожда мъдростта на този свят; добър и обичащ стадото си пастир, който е положил живота си за своите овци; учител и възпитател на православната младеж; чудотворец и изцелител безсребърник; апостол и мисионер; ерудиран богослов; очевидец на тайни и значим йерарх, който непоколебимо следва това, което е обещал пред Бога и хората в свидетелството си, прочетено при избора му за епископ: „Каква по-голяма полза може да принесе някой на съседа си от това да го приготви за вечен живот ...“
По молитвите на светия наш отец Йоан нека Бог ни запази от всяко зло, да укрепи вярата ни и да ни помогне по трудния път на спасението. На нашия Господ, Който е дивен сред Своите светии, отдаваме всяка слава, чест и поклонение, сега и винаги, и во веки веков. Амин.
На снимките: 1. Св. Йоан в кабинета си в сиропиталището; 2. С децата от приюта; 3. храмът "Св. Богородица - Всех скорбящих радост" в Сан Франциско; 4. Мощите на св. Йоан.
