http://www.dnevnik.bg/biznes/intervju/2012/06/19/1849190_prof_kalin_ianakiev_pitam_kakuv_e_tozi_vurhoven/

С проф. д-р Калин Янакиев разговаряме по повод промяната в становището на Св. Синод за титлата архонт. След като Петър Манджуков, известен с оръжейния си бизнес, получи званието от Пловдивския митрополит Николай, Синодът прие титлата, която преди отричаше.
Калин Янакиев е преподавател в Софийския университет "Климент Охридски", автор на осем книги посветени на Православието, на статии и трудове върху християнството, философията, средновековието и културата.

Проф. Янакиев, как можем да си обясним промяната в становището на Св. Синод за титлата архонт? Защо сега, когато Петър Манджуков я получи от пловдивския митрополит Николай, Синодът се отнесе благосклонно, докато преди я отричаше като неприсъща на православието?  
- Не бих искал да си го обяснявам. Искам силно да протестирам не просто от свое име, а от името на православния църковен народ. Както и да го обясняваме, това е силно укоримо от църковна гледна точка.

Да не би да е повлияла дарената сума от бизнесмена?
- Не бих искал да говоря за личността на г-н Манджуков. Нека се абстрахираме как са спечелени парите и дали са дадени с чист мотив. Искам да обърна внимание, че в традицията на православната църква съществува чинът на ктиторите, на дарителите. За тях църквата се моли. Защо е нужно да се въвежда квази благородническа титла? При първото връчване ставаше дума за благородническа титла, която църквата дава. Първият архонт - Слави Бинев, беше удостоен с възможността да се титулува "негово превъзходителство" и да предаде титлата на първородния си син. В нашето време това е твърде комично, то е и неоправдано от църковна гледна точка. Църквата не може да раздава благороднически титли, камо ли такива които се наследяват. Това е първото флагрантно нарушение.

Второто много голямо нарушение е, че досега титлата се даваше в църковна среда, в храма с едно чинопоследование или казано на светски език - ритуал, което доколкото ми е известно, е написано от архимандрит Дионисий. То е противоканонично. То включва много характерен диалог между епископа, който дава званието, и църковния народ, който присъства. Епископът се обръща към народа и пита: Достоен ли е? Народът отговаря трикратно: Достоен. Този елемент от най-древното апростолско време е елемент от ръкополагането на духовници - на дякони, презвитери и епископи. Това се смята за съучастието на църковния народ в ръкоположението.

Ако архонтите се ръкополагат по този начин, те се ръкополагат в духовнически сан, какъвто не е предвиден в православната традиция и е противоканоничен. Това е канонично нарушение и е изключително възмутително.

Възмутително е също, че и при предишните ритуали, извършени от митрополит Галактион, и при сега извършения ритуал от строгия инак канонист митрополит Николай Пловдивски е споменато за съществуването на някакъв върховен архонтски събор в България. При ритуала с Манджуков, доколкото ми е известно, Николай се обърнал и казал, че присъства митрополит Дионисий от въпросния събор.

Каква е тази организация, кой я е санкционирал в църквата? Тя прилича на някаква тайна организация. На някакво квази масонско образование. Това е незаконно и не е църковно.

Искам да попитам, да ми обясни митрополит Николай що за институция е този архонтски събор.

Даването на титлата прилича на сделка... За какво състояние на църквата говори това?
- Да се върнем към профила на тези, които биват удостоявани. Ктиторите, дарителите това не са просто хора, които дават пари. Те трябва да съм към молитвената общност на някой храм. Иначе може да бъде приет и разбойник, който от суеверие дава пари...
 
Прилича на даване на индулгенция - средновековна католическа практика, която православието винаги е осъждало. Питам г-н Слави Бинев, г-н Чомбе - забравих му името (Иван Кочев, също с титла архонт от октомври 2011г. - бел.ред.), г-н Манджуков към кое молитвено събрание са членове? Въобще, освен че може да са кръстени, някога изповядвали ли са се, причестявали ли са се? Църковни синове ли са?

Ктитор не е просто човек, който дава. Иначе е симония - купуване на църковни и духовни дарове, а това е ерес, която църквата е осъдила.

Така че искам да ми се отговори църковен член ли е г-н Манджуков и предишните архонти. Ако на този въпрос не бъде отговорено, боя се че и бъдещите архонти благодарение на предстоящото решение на Св. Синод ще бъдат същите и ще предизвикват оправдано възмущението на хората.

Убедени сте, че решението ще утвърди титлата архонт? 
- Боя се, че решението, което предстои, ще бъде пореден акт на пълния епископски произвол, който започна да цари в нашата църква. Състоянието на нашата църква не е толкова лошо. Състоянието на епископата буди много притеснения. Именно епископатът започва да действа без да се съобразява с каноните и волята на църковния народ.

Не е ли възможно патриархът, който не е бил при промяната на становището, да окаже въздействие?
- Патриархът е пръв между равни. Би могъл да въздейства с авторитета си, но като гледам как е взето становището... с почти пълно мнозинство. Имам усещането, че решението ще бъде взето. Затова бързам да предупредя, че това ще се възприеме като акт на произвол. Ако решат така, поне да избегнат най-крещящите канонични нарушения - това чинопоследование трябва да бъде премахнато, трябва да бъде уточнено какви превъзходителства стават и как титлата се предава по наследство, трябва да изяснят разликата между ктитор и архонт, защото ако няма разлика, няма смисъл народът да се съблазнява / по думите на Николай/ да се приема такава титла.

Има ли някаква промяна в ситуацията около Руската църква в София? При посещението на руския патриарх излезе наяве, че там не са желани някои от вярващите българи...  
- Не, няма никаква промяна към добро. Настоятелят, одиозният игумен Филип, който в България се занимава с това да дели молитвеното събрание по етнически признак, в момента пребивава в страната ни с туристическа виза, издадена в Италия, т.е. той няма работна виза. Той работи тук нелегално и продължава да извършва същото - съвсем наскоро се закани да уволни половината от членовете на църковния хор, те са българи, отново на етнически признак. Кани се да уволни типикаря, който подготвя службите, също българин. Нещата продължават с пълна сила, а същевременно се извършват прозрачни низкопоклонски жестове като мобелен за 75 годишнината на Н.В. Симеон. Това е маскировка.

Игумен Филип преди около месец покани предишния руски настоятел, който заяви в проповед, че този храм е посолски, че тук българите са само гости, че е за хора с руски паспорт. Той се опита да промени статута на храма, който изобщо не е посолски. Речта на Исидор бе публикувана в сайта на руската църква.

Ние бяхме научени, че към духовника може да имаме единствено три думи: благословете, простете и помолете се за мен, защото духовниците са наши началници. Не отци, а началници. Според моята метафора отец е този, който има авторитет, а власт над неговото сърце имат по-скоро децата и всеки който е баща, знае това. Ако някой мисли, че отецът е началник, просто не е от църквата.

Няма никакви извинения за грозната сцена, която се разигра по време на посещението на руския патриарх - когато не ни допуснаха по нареждане на няколко мутри, които продължават да се "черкуват" там. Те са нещо като лична охрана на игумена. Много се надявам компетентните органи да вземат мерки.

А "началниците" от Българската православна църква реагираха ли?
- Много съжалявам, но до този момент не са се намесили. Те имат друга работа да съставят регламент за даване на титлата архонт.

Впрочем те трябваше да извършат много по-наложителни неща. Например да издирят и канонизират новомъчениците, избити за вярата по времето на комунизма.

Българската църква е единствената между православните църкви от бившите комунистически страни, която все още не е сторила това.

След като се разбра, че мнозина от членовете на Св. Синод са били свързани с Държавна сигурност, вероятно са в неудобна позиция за комунистическото минало.
- Темата за ДС е многократно коментирана, няма какво да добавя.

Не трябва ли тази година да очакваме църковен събор?
- Според устава би трябвало да има. Мнозина се съмняват обаче, че ще бъде проведен.

Защо?
-Поради деликатната ситуация, в която се намират повечето от митрополитите и поради все повече увеличаващите се гласове, че този събор би трябвало да бъде екстраординерен, защото ситуацията е екстраординерна. Тези над 10 митрополита, които се оказаха от ДС, би трябвало да дават отговор.

Съществува много строг канон още от апостолско време - който придобие епископски сан със съдействието на светската власт да бъде низвергнат от сана си и отлъчен от църквата. Кой да приведе в действие това апостолско правило, ако се окаже, че някои от митрополитите са получили сана си не просто от светската власт, а от атеистичната Държавна сигурност. Такива данни най-вероятно могат да се намерят при внимателен прочит на досиетата. Нима същите тези, които трябва да са под ударите на този канон? Кой да ги накара да се покаят? Не виждаме покаяние.

В предстоящия църковен събор най-сетне би трябвало да присъстват и свещениците, и миряните, въпреки че решенията се взимат от епископите. На последните събори в качеството на миряни имаше към дузина души, повечето от които бивши депутати, държавни чиновници, но не люде, които са членове на църквата. Беше особено оскърбително.

Картината, която описвате, прилича на пратено ни изпитание...
- Разбира се, че е изпитание. Всяко зло, което се допуска, е за нечие изпитание. Ние трябва да бъдем много внимателни. Много голяма част от църковния народ буквално вече има силно изкушение да се отдели от тези епископи. Не призовавам никого за това, нито някога бих си помислил да извършвам разкол. Но и самодоволното стоене вътре в църква без топлина и светлина е безперспективно.

Бих искал сега при предстоящото решение за титлата архонт църковният народ да даде някакъв знак на църквата, да покаже на епископите, че това повече не може да бъде търпяно. Във виртуалното пространство вече има подписки. Надявам се да се съберат повече гласове и може би те ще бъдат връчени на синодалните епископи, когато се съберат за решение, за което ще носят отговорност пред църковния народ и пред самия Господ Бог Исус Христос.

                      жжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжж

                  http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=1421769  
15.06.12
Архонти, а не покаяние
автор(и): Труд, прочитания: 1158, коментари: 3

Решението на Светия синод на БПЦ във връзка с легализирането на титлата архонт ме изпълва с възмущение по няколко църковни причини. Първата се състои в това, че БПЦ още не е издирила и не е канонизирала (единствена измежду православните църкви) своите новомъченици. Т. е. пострадалите, убитите за вярата по времето на комунизма. А бърза да легализира и да узакони чужда на православната църква традиция.

Втората: От чисто богословска и литургическа гледна точка чинопоследованието - ритуалът, по който досега е давана титлата архонт на бизнесмени със съмнителна репутация, е оскърбителен и кощунствен от канонична гледна точка. Защото в него се предвижда обръщение на епископа към народа с въпроса: Достоен ли е? И отговорът на народа е: Достоен. Достоен. Достоен.

Нов "свещен" чин? Кощунство е

Това е чинопоследование, което се полага при ръкоположение в йерархически чин, в свещен сан. Извършва се при посвещение на дякон, свещеник , епископ. Което означава, че за в бъдеще, ако това чинопоследование бъде запазено, архонтите ще бъдат членове на свещената йерархия на църквата. Ще бъдат санове, каквито не са предвидени от апостолско време. Искам да попитам митрополит Николай, известен с това, че е специалист по каноните, знае ли, че внася нов свещен чин в свещената йерархия. Което е кощунство.

Още повече че посветеният по този начин става член на евхаристийната общност, на молитвеното събрание.

Искам да попитам още дали посветеният от митрополит Николай архонт е член на което и да било молитвено събрание, на която и да е евхаристийна общност. Редовно се изповядва и причестява в църквата, за да получи такъв сан?

За мен това е истинско кощунство. В православната традиция досега съществува чинът на ктиторите. Защо е необходимо да бъдат раздавани и някакви измислени благороднически титли? Които отгоре на всичко са и наследствени. И са съпроводени с архаично титулуване от рода на Негово превъзходителство. Това също е кощунство за православната традиция. Нима е Н. пр., да речем, Слави Бинев? И член ли е той на църковната йерархия? И неговият син, който ще получи по наследство тази титла, с какво е заслужил към православната традиция?

Титли срещу пари - тежка ерес

И на последно място - освен че не е издирила своите новомъченици и не ги е канонизирала, Българската православна църква, вместо да се занимава с раздаване на титли срещу пари, което прилича на симония (една от най-тежките ереси в църквата) или на продаване на индулгенции (средновековна католическа традиция, която православната църква винаги е осъждала), защо не се занимава с това да настоява да се покаят или да получат съответстващото им наказание епископите и митрополитите, които бяха уличени в сътрудничество с ДС. Не говоря просто за тяхната морална отговорност. Защото 30-о апостолско правило (митрополит Николай трябва много добре да го знае) ясно казва, че който получи епископски сан със съдействието на светската власт, трябва да бъде низвергнат и отлъчен от църквата. А има поне неколцина от уличените епископи, които безспорно са получили сан със съдействието не просто на светската власт, а на атеистичната, безбожната ДС на комунистическия режим. Кога ще бъде поискано тяхното покаяние?

Изключително възмутително е онова, което прави Светият синод. Какъвто и да е регламентът, който Светият синод ще приеме, той ще извърши определено кощунство към православната традиция. За което онези, които приемат подобна кощунствена разпоредба, носят отговорност както пред божия народ, когото оскърбяват, така и пред Господа Иисуса Христа.

Проф. КАЛИН ЯНАКИЕВ