Приказка за щастието

 "Eдно коте чуло, че щастието се намира на върха на опашката му. От този ден нататък, то неотклонно се опитвало да я хване. Ако успеело, щяло да бъде щастливо ... Въртяло се в кръг, тичало, скачало и ... все не успявало.
 Гледал го един стар котарак. Радвал му се известно време и накрая му казал:
 - И аз като малко коте чух, че щастието е на върха на опашката. Дълги години се въртях в кръг и я гоних, но накрая разбрах. Щастието наистина е на върха на опашката ни. Ако вървим право напред и си гледаме работата, то винаги ще ни следва, винаги ще е с нас."

         
                        жжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжж


Старец Тадей Витовнишки: 

           "Ние винаги подхождаме погрешно. Вместо да започнем от себе си, постоянно желаем да изправяме другите, а себе си оставяме накрая. Ако всеки започне от себе си, за нас ще има мир навсякъде! Свети Йоан Златоуст казва: „Ако човек не навреди сам на себе си, никой не може да му навреди, даже дяволът". Виждате, сами сме ковачи на съдбата си.

 Нашият човешки род със своите мисли разрушава порядъка на нещата. Древното човечество било унищожено от потопа, заради злите мисли и желания. При нас сега е същото - нашите зли мисли не принасят добър плод. Значи трябва да се преобразим. Всеки поотделно трябва да се преобрази, но е голяма загуба, че не сме имали житейски пример нито в семейството, нито в обществото.

 Господ присъства навсякъде. Той обитава в сърцето и затова казва, че трябва да живеем със сърцето и да се трудим с радост. Когато търсим от сърце Бога, ето Го, Той е тук! Защото Той е нашият родител. Нашите земни родители очакват от нас много внимание, очакват да им върнем любовта, която са ни дали, а ние често ги огорчаваме.

 Трябва да търсим Господа от сърце. Когато се упражняваме в това. да вършим всичко от сърце, ето ни и искрена молитва, и любов към родителите и близките, и Господ е редом."