Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.06.2012 16:18 - ТАТУИРОВКАТА
Автор: bogolubie Категория: Други   
Прочетен: 2184 Коментари: 0 Гласове:
1



http://www.pravmladeji.org/node/1562


Автор:   Александра Карамихалева 
 

Лятото дойде, хората по улиците се поразголи­ха и татуировки занадничаха откъде ли не  плъз­нали по глезените, кацнали на шията, на гърба, обвили се около ръката... Млади мъже и жени едва дочакаха топлите дни, за да покажат на света “новите си придобивки”. За да не оста­нат по-назад от световните и родните ни киноз­везди и попизпълнители, все повече подраства­щи, младежи и дори възрастни хора със сериоз­ни професии прибягват към един от най-модни­те в наши дни способи за украсяване  татуиров­ката  “добрата стара татуировка”, която през последните години от привилегия за най-нисши­те слоеве на обществото се превърна в част от имиджа на харесваните, богатите, известните.

И все пак, едва ли бихме се замислили сериоз­но за това поредно модно увлечение, ако един ден порасналото ни дете не ни заяви, че възнамерява да си направи татуировка или ни изненада с така­ва и нас не ни обземе смущението: съвместимо ли е това с християнската вя­ра и кръщение и какво да кажем на детето си в такъв случай.

Думата “татуировка”, tattoo, е производно от “tatau” (Таити) и “ta-tu” (Мар­кизки острови), и означава “маркиране, белег, знак, рана” и за първи път е спомената в записките на изследователя Джеймс Кук през 1769 г. за експе­дицията му до Южния пасифик. Тя представлява вкарване на багрилно ве­щество под кожата чрез пробождане или нараняване.

Произходът на татуировката се крие в далечното минало на човечест­вото. Тя има дълга и интересна история, която носи белезите на шаманизма, магизма, идолопоклонството и демонизма.

Инструменти за татуиране  остриета от глина, камък и кост, използвани пре­ди 10000 и 38000 г.
 пр. н. е. са открити на различни места в Европа, а най-древното запазено свидетелство за татуировка е открито на кожата на човек от Бронзовата епо­ха, тялото на когото е пролежало повече от 5300 години в ледовете на Алпи­те, на самата граница между Австрия и Италия, и е открито през 1991 г. Тя­лото е било под леда през всичките тези години, така че самото то, дрехите и оборудването на древния ловец са изключително добре запазени. По тяло­то са открити 58 татуировки във формата на точки и линии  кръст на вътреш­ността на лявото коляно, шест прави линии, дълги 15 сантиметра по-горе от бъбреците и многобройни успоредни линии на глезените  и това вероятно е би­ло напълно нормално за хората от неговото време. 
 

Татуировки са открити и по египетски мумии датирани на ок. 4000 г. На изсъхналата кожа на мумията на жрицата Амунет например (2160-1994 г. пр. Р. Хр.) ясно се виждат следи­те от рисунки на черти по ръцете, нозете и око­ло пъпа. На друга, която е от по-късен период (1300 г. пр. Р. Хр.) и е намерена в Ливия, били открити рисунки с изображения на слънцето, почитано по онова време в Египет като божест­во.

Изображенията на хищни животни, вероятно то­темни, и страховити демони са характерни за скитите. Непосредствено след Втората светов­на война при разкопки съветски археолози откриват в ледник в Алтай, Южен Сибир, дълга редица от прекрасно запазени гробове. В гроб № 2 учените се натъкват на много добре запазен скитски вожд, покрит със специфични тату­ировки с изображения на митологични персонажи. През 1993 г. в гроб на ви­сокопланинското плато Укок е открита добре запазена мумия на възраст ок. 3000 г., на скитска принцеса с прекрасно запазено изображение на грифон върху рамото.

Различни видове татуиране са практикували всички народи от Европа, Азия, Северна и Южна Америка, Африка и Океания. Маорите от Нова Зеландия та­туират лицата си с маскообразна татуировканаречена “моко”, която е така индивидуална, че в началото на миналия век те продавали земи на английски­те мисионери, като вместо подпис изобразявали своите “моко”. 
 

Автори, като Херодот, Хипократ, Ксенофонт, също споменават татуировките във връзка с гърци, древ­ните германи, гали, траки, франки и древните бри­тани.

Дълбоки корени в езическото ни минало има татуи­рането и на Балканския полуостров. Историци и пи­сатели, като Херодот, Страбон, Плиний и др., опис­ват в своите трудове обичаите за татуиране на Бал­каните и в съседните територии.

Славяните за нанасянето на татуировките използва­ли глинени матрици или печати наречени “пинтаде­ра”, които били крайно необходими в магическия ри­туал на култа към плодородието. Те вярвали в духове, вампири, караконджу­ли, самодиви, които живеели редом с тях и с които били в преки отношения. Сред често използваните от древните славяни-езичници изображения са дра­конът, лъвът, русалките, различни митични и реални животни. Известно е съ­общението на арабския дипломат Ибн-Фадлан, датиращо от 921-922 г., за пъ­тешествието му в страната на русите, населяващи поречието на Волга, кой­то наблюдавал у местните жители татуировки от ноктите на ръцете до шията с изображения на растителни и животински мотиви и различни символи.

С разпространението на християнството обичаят на татуирането като същест­вена част от езическите обреди започнал да се изкоренява сред покръстени­те народи. През 787 г. тогавашният папа Адриан I обявява татуса за “езичес­ки ритуал” и строго го забранява. Забраната била толкова сурова, че татуи­рането не се практикува в Европа чак до XVIII век.

В ерата на Великите географски открития се възродил интересът на европей­ците към татуировките. Връщайки се от плаване през 1769 г., капитан Джеймс Кук донесъл от Таити не само думата “tatoo”, но и Великия Омаи  из­цяло татуиран полинезиец, който станал сензация. Скоро всеки уважаващ себе си цирк имал в програмата си татуирани диваци, които в края на XIX в. били заменени от татуирани американци и европейци.

“Когато Кортез и неговите конквистадори пристигнали на бреговете на Мекси­ко през 1519 г., те били ужасени да открият, че местните жители не само по­читали дяволите, като им издигали статуи и идоли, но и като успявали някак да запечатат незаличими изображения на тези идоли по кожата си. Испанци­те, които никога не били чували за татуирането, разпознали веднага, че това е дело на Сатаната” (Стив Гилбърт, “Tattoo history”). Записки на европейците описват как ацтеките носели “дяволски символи” върху телата и лицата си в чест на своите идоли.

В края на XIX и началото на XX в. в Европа и Америка татуировките се свърз­ват с най-нисшите слоеве на обществото: моряци, пътешественици, затвор­ници, проститутки, членове на различни тайни общества, а изображенията са примитивни и граничещи с кич: котви, русалки, сърца прободени от стре­ли, черепи... както и банални афоризми и символи.

През 1881 година Уелският принц и бъдещ крал Едуард VII (1841-1910) при неофициална визита в Япония си направил татуировка, за което узнали анг­лийските журналисти и цялото общество. В резултат на това скоро татуиров­ката прониква във висшето общество и сред кралските особи, появяват се добре обзаведени салони за професионално татуиране, нови мотиви в изобра­женията, голямо разнообразие от цветове и форми, а с появата на електри­ческата машинка за татуиране процедурата станала по-малко трудоемка и по-безболезнена.

До наши дни това древно средство за нанасяне на изображения върху кожа­та на човешкото тяло силно се е изменило от гледна точка на технологията, макар и по същество тя да си остава същата  вкарване на багрилно вещест­во под кожата чрез нараняването є, но през всички векове без съмнение та­туировката има изключително важно значение за нейния носител, както във физически, така и в духовен план.

 

В повечето култури татуирането е част от магически ритуал, а татуи­ровчикът е и шаман. То е в пряка връзка с религиозните церемонии на пос­вещаване. Счита се, че исторически татуирането е част от древните практи­ки на скарификация и кръвопускане, свързани с религиозни ритуали, чиято цел е да поставят човешката душа в съгласие със свръхестествените сили и невидимия свят на демоните, както и да се осигури приемственост между то­зи живот и отвъдния (Стив Гилбърт, “Tattoo history”). Някои племена използ­вали татуирането с терапевтични цели  за лечение на главоболие и зъбобол, които смятали, че са причинени от злите духове. В резултат от проучванията на терен в различни части на света става ясно, че татуирането има за цел да избегне болката, да осигури защита от нараняване и беди от страна на бо­жеството, да даде свръхчовешки сили, да запази младостта, да даде свръхес­тествени магически сили на човека. То гарантира оцеляване на душата след смъртта и нейното разпознаване от боговете (духовете или демоните) в от­въдното; татуировките имат за цел да осигуряват защита от страна на тотем­ни животни или духове наставници и закрилници.

В митовете на много култури татуирането е с "божествен" произход и е свър­зано с окултни вярвания, които са известни само на членовете на жреческа­та каста. Антрополозите често са били подвеждани в своите проучвания на религиозното и магическо използване на татуировката, защото техните ин­форматори или не са знаели, или са скривали тайното значение на татуиров­ката и татуирането. (Стив Гилбърт, “Tattoo history”).
 

Татуировката винаги е била много повече от укра­са за тялото. Във всяка култура до ХХ в. тя се е считала за средство за призоваване и връзка с не­видимите същества  духове, демони, богове  и дори днес в много страни, включително и в САЩ, татуи­ровката се смята за мост към свръхестествения свят, света на поднебесните духове, а изображени­ята са своеобразен ключ към този свят (Ейми Краков, “Total Tattoo Book”). Добре подбраната та­туировка сама по себе си има магическа сила и не просто украсява тялото, но и оказва влияние на ду­шата. Татуировката служи като “персонализиране на тялото, което го прави дом и храм за духа, кой­то живее в него”, т. е. подготвя тялото за обитали­ще на демона (Мишел Дельо, “Tattoo: the exotic art of skin decoration”).

Татуирането има мистично значение, при прехода на душата в отвъдния свят “татуировките служат за умилостивяване на злите духове”. Примитивните племена вярват, че след като при смъртта духът напускал тялото, татуиров­ките са знаци за идентификация пред духовете в отвъдния свят и своеобра­зен паспорт за блаженство там (Роналд Скот, “Art, Sex and Symbol”). Всеки сериозен и честен изследовател на произхода и основите на татуировките ще изложи ясно тяхната свръхестествена и демонична цел  да бъде свръзка с невидимия свят и неговите обитатели, независимо дали лукавите зли демони се почитат от даден народ като тотеми, духове закрилници или богове.


Но знаят ли клиентите на тату-салоните какво изобразяват на телата си и какъв духовен ефект върху тях могат да окажат избраните татуи­ровки.


Ако през вековете татуировките са били средство за общение със същества­та от невидимия свят  демони, тотеми, духове; средство за магическа защи­та; визитна картичка, разкриваща социалния статус на притежателя; белег за разпознаване на различни касти или средство за белязване на роби, прес­тъпници, дезертьори, то днес макар татуирането, както всичко друго, все по­вече да се комерсиализира и да се превръща в част от модната индустрия, то едва ли е загубило от своето магическо свойство и от силата си да проме­ня притежателя на татуировката и да бъде част от неговата индивидуалност.

С други думи: изобразяваните върху телата ни всевъзможни езически симво­ли, йероглифи и графични елементи с не особено ясен произход и окултно значение, на митични същества и зли духове, и така популярните днес “пле­менни татуировки”, чрез кървави наранявания на кожата, са своеобразни ка­нали за окултно демонично обсебване.

Според съвременно проучване татуираните младежи са два пъти по-склонни към употреба на алкохол, наркотици, безразборен секс и агресивно и дест­руктивно поведение. Вероятно защото, от една страна, човек прибягва към татуиране воден от суета, като израз на вътрешен бунт, отрицание и жела­ние за една нова и по-дръзка самоличност. И от друга, защото самите татуи­ровки, както е видно от историческите и културоведските прегледи на прак­тиката за татуиране, имат свойството да привличат духовете и да правят тя­лото тяхно обиталище.


 

Някои психолози също твърдят, че татуиров­ката може да влияе на своя носител, да го променя, че има опасност човек да загуби своето “аз” и неволно да започне да кориги­ра поведението си под влияние на рисунката и да се държи така, както се очаква от носи­теля на подобно изображение. Например, ако виждате тих, спокоен човек, а на тялото му е изобразен кръвожаден страховит звяр, то не бива де се изненадвате, ако откриете в този човек скрита агресия и жестокост. Повечето хора не се задоволяват с една татуировка, следва втора, трета..., а после и по-екстремни форми на бодиарт: пиърсинги, скарификация, брендинг, имплантати на метални топче­та, халки, рогца, което няма нищо общо с естетиката и говори за сериозни психологически проблеми, своеобразна форма на зависимост и автоагресия.

Неслучайно при покръстването на езическите племена християнските мисио­нери се стремят да прекъснат окултните им практики и контактуване с демо­ните, които включват татуиране, пиърсинг и скарификация. В същото време тези практики се запазват в подземния свят, като своеобразен личен и ко­лективен бунт срещу християнските нравствени норми, непокорство, незави­симост и несъгласие с общоприетите норми за приличие.


И все пак, обективността изисква да отбележим, че в историята на христи­янството в някои случаи татуировката се счита белег за принадлеж­ност към Христовата църква.


Имаме основание да допуснем, че някои от ранните християни изобразявали върху себе си инициалите Х  Христос, ИН  Иисус Назорееца, ICXC NIKA  Иисус Христос Син Божий, изображения на кръст, риба или агнец  символизиращи Господ Иисус Христос и принадлежността към Неговата Църква.

Според Свещ. Предание св. Игнатий Богоносец носи това наименование, за­щото е онова дете, което Господ вдигнал на ръце като пример за невинност (Мат. 18:1), но и защото при мъченическия му подвиг християните видели на гърдите му издълбано името на Господ Иисус Христос.

Християнският оратор Прокопий от Газа писал, че мнозина от първите христи­­яни желаели да запечатат на ръцете си кръстния знак, името на Христа, мо­­нограма ХР или знака “+” на челото си. По-късно този обичай е заимстван от кръстоносците. На портретите на рицари кръстоносци в миниатюри върху раз­­­пятието на катедралата Нотър Дам в Сент-Омер, Франция, те са изобразени с кръстове на челата. Кръстоносците считали, че този знак в случай на смърт ще им гарантира християнско погребение.

В Босна и Херцеговина сред католическото християнско население до 19 в. трудно можело да се намери жена или момиче без татуировка с изображение на кръст върху челото, гърдите и рамото  практика, чиито корени полският ет­но-граф Ч. Трухелка отнася към дохристиянския период. Изследователят А. Хаберланд нарича тази практика “последно ехо” от изключително стари езич­ески обичаи на Балканите. Това се правело, за да се предотврати преминава­нето им към друга вяра, по-конкретно  към исляма. Същите подбуди  да се съх­ранят като християни в нехристиянска среда  подтикват коптските християни в Египет и до днес при кръщението да татуират от вътрешната страна на кит­ката си кръст, който тайно показват пред единоверците си, за да удостове­рят принадлежността си към Христовата църква, в отличие от арабите мю­сюлмани, които са мнозинство в страната. Същия обичай  да си татуират кръстния знак, имат и етиопските християни. Арменските християни запазили традицията да изобразяват християнски символи върху телата си до Първата световна война.

Вярващите християни от източните църкви имат и многовековната традиция по време на Страстната седмица поклонниците по Светите земи да татуират върху кожата си изображения на Христос, Богородица или св. Кръст. После­дователите на Сирийската маронитска църква, миряни и свещенство, напри­мер, татуират върху тялото си такива изображения с благословението на са­мия патриарх, под чието ведомство са християни от Израел, Палестина и Йор­дания. Един път в годината, на Пасха, в красив храм в самия център на Йеру­салим, където се счита, че се е състояла Тайната вечеря, от сутринта до ве­черта майстори поставят татуировки на всички поклонници и тази традиция датира от почти 2 000 години. Тези татуировки са с изображения на Кръста Господен или на св. Богородица, с дата за спомен от светлите дни на покло­нение в Светите земи и светия град Йерусалим.

Независимо от забраните, и в Европа през Средновековието пилигримите си правели татуировки на кръстове, манастири и свещени реликви, за спомен и като белег от поклонението по свети места. За отбелязване е, че такава практика  християнски символи да се татуират върху тялото  не е характерна за православните християни. Най-вероятно тази практика е резултат от нас­ледената многовековна традиция в татуирането у езическите народи и начин за разкриване със стари средства на новата вяра, след приемане на христи­янството.


Библията и татуировките
 

В Свещеното Писание на Стария Завет Бог заръчва на Мойсей: “Заради мъртвец не правете резки по снагата си и не чертайте по себе си букви. Аз съм Господ Бог ваш” (Лев. 19:28). Мнозина считат този стих, както и подобните  Левит 21:5 и Вто­розаконие 14:1  като ясно указание, забра­няващо татуировките и скарификацията. В цитираните стихове действително се забра­нява нанасянето върху тялото на нарези и изображения, какъвто обичай имали съсед­ните на израилтяните езически народи. Татуирането като част от култа към демоните и идолопоклонството при езичниците е забранено за израилския на­род. Но от друга страна, и отношението към тялото у богоизбрания народ, а по-късно и у християните е принципно различно от това на езичниците. Тяло­то заедно с душата и духа Божий представлява сътворения по Божи образ и подобие човек, тялото, заедно с богоподобната душа е призвано да бъде ико­на, отображение на Бога “Или не знаете, че тялото ви е храм на Духа Света­го, Който живее във вас и Когото имате от Бога, и че не принадлежите на се­бе си? Защото вие сте скъпо купени. Затова прославете Бога в телата си и в душите си, които са Божии” (1Кор. 6:19-20). Затова Мойсеевият закон забра­нява приемането на езическите обичаи във всичките им форми, в това число и оскърбяването на Бога чрез обезобразяването на създаденото от Него тя­ло. И макар да не се съмнявам, че християнските изображения върху тялото, които откриваме у пасомите на някои конфесии, са израз на силна вяра в Христа, желание да отбележиш незаличимо своята принадлежност към Него­вата Църква и смело да изповядваш пред света християнската си вяра, дори с риск за живота, в заключение ще припомня един разказ от Патерика за двама иноци, които помолили своя духовен старец за благословение да изре­жат на тялото си кръста, в случай, че по време на гонения ги принудят да свалят нагръдните си кръстове. Старецът отговорил: “Не на телата си изобра­зявайте кръста, а в сърцето си”.
Източник:   "Църковн вестник", бр. 11



Тагове:   белези,


Гласувай:
1



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bogolubie
Категория: Други
Прочетен: 13710768
Постинги: 14720
Коментари: 2351
Гласове: 9367
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031