http://dveri.bg/kh3r4

Демонстративното възвеждане в звание "архонт" на бизнесмена П. Манджуков от Пловдивския митр. Николай скандализира за пореден път вярващите. Ето някои от коментарите в медиите и социалните мрежи по този повод:

Проф. Калин Янакиев пред в. Дневник: Ще изразя голямото си разочарование от това, че и митрополит Николай се включи в компанията на онези наши архиереи, които раздават несанкционирано, отречено, несъществуващо в църковната ни практика звание. Разбира се, възмутително е и че това звание се дава на един бизнесмен с много съмнителна слава.

Чувам, буквално чувам възражението на епископа: "Този човек е дарил пари за църква, той е дарител." Затова трябва да кажа: В практиката на Православието дарителите биват възнаграждавани освен с молитвената благодарност на Църквата и с включване в ктиторските, т. е. дарителските списъци на Църквата, а в по-стари времена са били изобразявани в притвора на храмове. Но да получават квази-благороднически титли, това е нещо съвършено чуждо на Православието.

Старите ктитори, независимо че може да не са били безупречни като лично поведение, най-малкото са били с безспорно отношение към Църквата, докато съвременните архонти, начело с последния, те най-вероятно нямат никакво отношение.

Отношение към Църквата не означава някой просто да даде пари, той трябва най-малкото да участва в живота й, да е кръстен, да се изповядва и да се причестява като православен християнин. Ако не го прави, той просто не е нейн член. Поради тая причина да бъде удостояван с църковно звание - защото претендират, че архонт било църковно звание - срещу дадени суми, това на църковен език се нарича симония, т. е. купуване на духовни дарове с пари. Нещо, което е заклеймено още в първоизточниците на християнството, в Новия Завет.

Така че ревностният митрополит Николай, пазителят на чистотата на каноните и на Православието, се провинява изключително тежко, извършва изключително тежка простъпка срещу Православието.

Свещ. Йоан Петров във Facebook: Може би има много неясноти около ,,църковната" титла АРХОНТ, но едно е ясно - тя се подарява на бизнесмени, които живеят извън Църквата. Каква полза имаме от обикновените християни? Те могат единствено да се молят, да пускат в църковните каси своята лепта, която е част от най-необходимото им, за да преживеят и днешния ден, да посещават редовно богослуженията, да се каят за греховете си, да се причастяват. На тези обикновени хорица можем да им крещим, да им правим забележки за това, че не са облечени прилично в храма (жените не са с кърпи на главите, с дълги до земята поли, мъжете не са с дълги ръкави и т. н.), да ги ненавиждаме, когато си позволят да разобличат някой духовник заради неговото безхаберие и духовна леност. Друго нещо си е богаташът-нехристиянин. С него си имаме общ език. Него гледаме с особен плам в очите. Само един бизнесмен може да разбере друг бизнесмен, па макар и единият от тях да е облечен в расо. Подробности са това, че не знае, какво означава пост, изповед, причастие. Важното е да се дават, колкото се може повече пари. А може би по този начин и Царството небесно да му е в кърпа вързано. Явно хората, които отговарят за епархии, не знаят какво означава енория. Кой от всичките произведени архонти принадлежи към дадена енория? Само членовете на твоята енория могат да те подкрепят с един от най-великите възгласи в нашата църква - "ДОСТОЕН"... или по-скоро този въглас се е обезмислил вече и се е превърнал в част от песнопенията на църковните хорове. Днес църковните певци потвърждават ръкоположенията и хиротониите в нашите храмове. "Блажени бедните духом, защото тяхно е царството небесно" (Мат. 5:3).

И. Шошева във Facebook: Мъка ми е..., мъка! Титлата архонт е празна, дава се като почест заради услугите, извършени към църковната администрация. Но защо са толкова материални от църковната администрация и толкова светски?! Нима дядо Добри няма повече заслуги от който и да е било новоизлюпен богаташ или парвеню? Или се срамуват от него заради своето лицеприятие, по което си избират, кого да удостояват с почетни титли... Нищо, ние знаем, че нашият Господ не е по златото, а по сърдечното разположение.

Архим. Павел Стефанов във форума на Православие.бг: Не съм владика и нямам намерение да ставам, но се опитвам да вляза в положението на днешните митрополити у нас. Храмовете и манастирите ни са предимно стари и поддържането им изисква огромни разходи, а строежът на нови е немислим. Народът е все по-беден. Парите в България от 20 години са в бившите комунисти и техните роднини и протежета. Всеки митрополит има два варианта на избор: или да се затвори в митрополията и да остави епархията да се срива във всяко отношение, или да се подмазва на власто- и ресурсо-имащите, за да развържат кесиите си. Затова не бих се учудил, ако Синодът легитимира архонтството и то стане заразително. Като чумата.

М. Глишев в личния си блог: ... Какво е това архонт? Същото като тамплиер - суетна мутра. Мутра с титла (можеше и "доктор хонорис кауза" да е, а защо не и орден "Стара планина" I степен). Напоследък титлите са на мода. Изглежда, че се връщаме към блажените фанариотски времена, когато е било животрептущ въпрос кой ще получи златно, а не сребърно османие. Само дето днешните османиета са тенекиени.

Срамота е да има "архонти" и архондисвания. Срамота е да се приемат дарения от мутри и да се награждават мутрите с титли. Срамота е в една република да има титли, различни от "доктор" (и то не от типа "да ти го нахоноря на каузата", моля!). Нелепо е друг освен държавният глава да раздава подобни почести. Смешно е възрастни хора да си играят на принцове и рицари и да си въобразяват, че бизнес-клубовете им са нещо по-различно от удобни места за взаимно надлъгване. Най-сетне, невероятно просташко е разни съмнителни личности да си прикачат към името дума, с която някога са били наричани владетелите на тази страна. Архонти в гръцките си надписи са били не някакви си манджуковци и биневци, а например хановете Маламир и Пресиан, да не говоря за светия княз Борис-Михаил. Извинявам се, че смесих виното с л....та в предишното изречение. Така или иначе, връщаме се към крайно противна форма на църкварска средновековщина. Цигания, кал, пиршества, парвенющина, местни сайбии, кардинали и благородници с ниски чела. Преди много време някой ми каза, че сме били живеели в епохата на елинизма. Уви, не. Живеем в шести век някъде по Рейн. Варварите не дойдоха, останаха само въшките им. Да викнем доктор Михайлов с печалните диагнози и да го оставим да ни обясни какво точно се случва в главите на тамплиероидните архонтозаври.

Коментар във форума на в. Труд: Един милион лева са 30 сребърника по днешния курс на БНБ, пардон БПЦ. Срамота!

... и много други...