Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.06.2012 13:07 - ДВАНАДЕСЕТТЕ СТЕПЕНИ НА ГРЕХА
Автор: bogolubie Категория: Други   
Прочетен: 953 Коментари: 0 Гласове:
1



ДВАНАДЕСЕТТЕ СТЕПЕНИ НА ГРЕХА
 Петък, 07 Октомври 2011 07:51 | Написано от Автор: старецът Клиопа (Илие ) Превод Борислав Аврамов |    Православна психотерапия

http://globalorthodoxy.com/2010-10-27-11-50-39/310-2010-10-27-11-47-51/61589-2011-10-07-08-01-44.html


Бог е дал на човека толкова много сили, за да не сгреши! Самовластни сили! Човекът има вложена от Бога такава сила в него, че дори всички дяволи да излязат от пъкала не могат да го накарат да сгреши.

От момента в който се появява в човешкия ум, докато доведе човека до самоубийство и смърт, грехът преминава през дванадесет степени Ще ви разкажа как грехът превзема човека от най-ниските степени, и ако не му обърне внимание в началото и не се пресече, как довежда до най-тежкия грях - самоубийството.

Какво е грехът? По свидетелството на Свещеното писание грехът е нарушаване на Божия Закон, жило на смъртта и гнусота пред Бога, защото е дело на дявола. В Свещеното писание грехът е наречен “мраволъв”, защото в началото е като мравка, само мисъл, но после ако не го убием с противодействие, изповед и молитва, става силен като лъв. Свети Ефрем Сирин казва, че грехът е зъл дявол, който, прокрадвайки, се лека полека овладява нашата душа. За да се спасим от този дявол и да прекъснем греха, преди да проникне в нашия ум и сърце, трябва да имаме голяма трезвеност на ума, която, както казва св. Максим Изповедник, се ражда от страха Божий: “Който вярва, той се бои, а който се бои, той се предпазва.”

Първата степен на греха е когато някой не иска да извърши добро дело. Бог е дал на човека много и най-различни сили, за да прави различни добри дела, ако човек не иска да прави добро, това е грях.

Втората степен на греха е, когато се прави добро, но с лоша цел.

Свети Йоан Дамаскин казва така: “Доброто не е добро, ако не се прави по добър начин.” Например: Някой пости и не яде, но отговаря и се сърди на другите хора. Каква полза от телесния пост, ако не е съединен с духовния? Или пък прави милостиня с откраднато или чуждо богатство. Или прави добро дело, но се гордее и го смесва със суета и гордост. Дявола веднага му е откраднал наградата. Наистина трябва да правим добри дела, но не е добро дело, ако смесваме доброто със злото. Или когато правим добро с лоша цел. Доброто дело направено със зла цел отива на страната на своята цел, т.е. става зло. Ако целта е зла, и делото става зло. Ако целта е добра, и делото става добро и стабилно. Същото е, когато някой прави милостиня с цел да го хвалят хората. Или когато се моли, или пости, или друго добро дело, което не е за слава Божия, а е насочено към някаква друга светска цел, това добро дело е без душа. Мъртво е. Доброто дело има тяло и душа. Тялото на доброто дело е извършването му, а душата или животът  на доброто дело е целта му, ако целта е добра и праведна. На същата втора степен на греха е и вършенето на добро дело, което има недостатък, когато някой прави добро дело, но не го прави съвършено, а с недостатък. Всяко добро дело трябва да се прави съвършено и пълно, а не частично. Например, когато някой се моли на Бога, но не с ума и със сърцето си, а само с устните си, разсеян по нещата от този век: или мисли за другите хора, или мисли какво трябва да свърши и т.н.

Третата степен на греха е когато в ума се появи зъл помисъл. Например идва му на човек мисълта за блудство, за убийство, за гняв, за гордост, за лукавство, за завист, за омраза или отмъщение или която и да е страстна мисъл.

Четвъртата степен на греха е вниманието или съединението.

Това е, когато съединим своя ум със страстния помисъл или с някоя друга грешна мисъл. Грехът започва най-напред с овладяването на нашия ум. Всяка страстна мисъл примерно за жена, за злато и др. съдържа простата мисъл за жената или златото и това е примамката и страстната мисъл за блудство, за богатство и др. И когато мислим за жената или за парите и към мисълта ни се присъединява страстно чувство, това е съединяване на ума със страстната зла мисъл. Тази степен се нарича още и съгласие, защото умът се съгласява да разговаря със злия помисъл.

Петата степен на греха е борбата. Борбата започва оттук и се води на всички останали степени на греха. Борбата е, когато човек започне в ума си да разговаря със страстната зла мисъл и мисли за греха от различни аспекти и най-накрая, тъй като е изпълнен със страх Божий, се бори да изгони страстната мисъл, защото вижда, че не е добра. Дошла е мисълта за омраза, за блудство или за отмъщение и т.н. и тъй като вижда, че не е добра, започва да се бори против нея, за да я изгони от ума. На тази степен се борят три ума: дяволският, човешкият и ангелският. Дяволите влекат нашия ум към зло и към грях. Светите сили и ангелите ни накланят към добро, а човешкият ум стои по средата и доброволно и свободно се насочва към доброто или към злото. Докато се бори, човешкият ум в зависимост от това накъде се скланя - дали приема страната на доброто или злото, той вече е достоен за венец или за вечно осъждане.

Шестата степен на греха е съгласието.

Ако умът се съгласи със злия страстен помисъл, следващата степен е да започне да си мисли и да си рисува образа на греха.

Седмата степен на греха е грехът с ума.

Всеки нападнат от духа на блудството и ли отмъщението, или сребролюбието, или от духа на гордостта се бори до тази степен. Затова светите отци учат: Пазете ума си! Трезвеността е отклоняване на ума от греха.” Това е същото независимо как ще го наречем: бдение над ума, трезвеност, внимание към помислите и т.н. Свети Исихий Синаит казва: “Никой, който не пази ума си, няма да издържи на дяволските нападения във смъртния си час, когато преминава митарствата.” Защо? Защото, ако не е пазил ума си, и затова е станал невидим убиец, прелюбодеец, сребролюбец, и самият той не осъзнава това. След като човек приеме злия страстен помисъл, започва да му се наслаждава в мисълта си. От мисълта човек започва да си мисли за реалното изпълнение, за конкретна жена, с която е блудствал страстно, или си представя лицето на този, когото мрази. Дяволите приемат образа, на този който ни мрази или обижда, подсещат ни за злото, което ни е направил и силно воюват срещу душата. Дяволът се нарича стар художник, защото ти рисува постоянно картини за нови дрехи, за почести и уважение и др. Когато видиш, че ти идват такива мечти и фантазии, знай че дяволът воюва с тебе чрез идолите (образите) на греха. Всички грехове на тази седма степен се превръщат в идоли образи, в който ние вярваме, обичаме ги страстно и им служим. На сцената на ума във фантазията се разиграват жени, хората, които ни мразят, хората, които ни дължат нещо, пари дрехи, коли и много други. И душата на седмата степен греши с мисъл. Всеки греши с ума и аз греша, но не трябва да мислим че грехът в ума е нещо дребно. Напротив, чуй какво казва свети Ефрем Сирин: Братя мои, не пренебрегвайте греха в ума, ако грехът в ума не беше тежък, нямаше да е потребно праведния Йов да принася в жертва вол всяка вечер. Защо? Защото имал седем сина и три дъщери и те били млади и Иов така силно се боял от Бога да не съгрешат децата му в мислите си, че всеки ден принасял жертви за очиштение, за да очисти децата си, ако са съгрешили с мисъл. Той не грешил в мисли и живял преди Моисей, преди писания Закон, преди благодатта и тогава грехът в мислите се очиствал с жертви. Ако грехът във мислите не беше тежък, казва свети Ефрем Сирин, Христос не би нарекъл поглеждането на жена с желание прелюбодейство, а омразата към брата - убийство.

Ето защо е нужно покаяние. Човек пребивава във ужасни грехове, а не усеща това, и си мисли: "не съм чак толкова грешен". Днес не съм блудствал, днес не съм крал и т.н. Колкото пъти сме прелюбодействали в ума си и колкото пъти сме мразили брата си, толкова пъти сме прелюбодействали и сме убивали. И това го казва самият Бог Син. На седмата степен човек греши с ума чрез мечтанията и представите.

Осмата степен на греха е грехът на дело.

Чак на осмата степен човекът започва греха на дело. Досега се е борил с мисълта за греха или се е услаждал от мисления й образ, а сега пада в грях с жена или от омраза към брата си започва да го обижда и да го бие, да лъже, да краде и т.н.

Деветата степен на греха е, когато се свикне с греха.

Добрият духовник на изповед може да прецени на коя степен на греха е човекът. Ако запиташ някого: старче или сестро защо пушиш? И той ти отговори: Ами свикнал съм. Това веднага показва, че той е на деветата степен на греха, защото това не го прави за първи път или за втори, а вече е свикнал и обича да държи цигарата, да си играе с цигарената кутия и това вече не му прави впечатление и не се замисля, преди да го направи. Защо лъжеш? Ами свикнал съм. Защо крадеш? Ами свикнал съм. Защо правиш този или онзи телесен грях? Ами свикнал съм. По тези отговори разбираш, че човекът е на деветата степен. Оттук нататък, включително, са все тежките степени на греха.

Десетата степен на греха е, когато грехът стане навик.

Тогава грехът не е само свикване, а се превръща в навик. Това означава, че човекът извършва грях не от време на време, защото е свикнал, а винаги и навсякъде. Десетата степен на греха е най-опасната от всички изброени досега, защото грехът става втора природа. Човекът отива във кръчмата и пие, независимо дали иска, или не иска. “Защо не оставиш това пушене и пиене, виж колко си болен, ще умреш? Ще си погубиш душата здравето и живота! Всичко ще изгубиш, ако продължиш да пиеш. Нали ти каза лекарят…. “Не мога, свикнал съм, ако не пийна, не бих могъл да живея!” Той сам ти казва на коя степен е. “Свикнал съм, не мога да не пия”. Свикнал е и без да направи грях, не може да се успокои. За такива хора св. апостол Павел казва: „Който прави грях, роб е на греха.” Грехът го е заробил и го води където си иска, независимо дали иска, или не иска.

Единадесетата степен на греха е отчаянието.

Единадесета степен е още по-опасна. Какво си казва човек на тази степен, като види, че вече съвсем не може да се въздържа от греховете си: "Няма смисъл, вече никой няма да ми прости и да ми повярва". Отчаянието е близо да смъртта. Човек пада в отчаяние и си казва: “Бог вече няма да ми прости, защото вече съвсем не мога да се контролирам.” Човекът вижда, че независимо дали иска, или не иска, пак греши и изпада в отчаяние. Свети Ефрем Сирин казва: „О, сатанинско зло, когато види човека навикнал на грях, сатаната воюва против него с двуостър меч, за да го откъсна от надеждата на Бога. С двуострия меч сатаната отсича надеждата за спасение от Бога”. Дяволските нашепвания звучат все по силно: “Човече, не виждаш ли, че Бог вече няма да ти прости! Не виждаш ли, че не можеш да откажеш алкохола, цигарите. Бог няма да ти прости.”

Двуострия, меч е отчаянието - най тежкия, грях. Той с един удар отсича надеждата на Божията милост, което е грях против Светия Дух.

Последната, дванадесетата степен, до която те докарва грехът, е самоубийството.

За да не се стигне дотам, трябва ние със силите дадени ни от Бога, чрез противодействие, изповед, молитва и причастяване със св. Тяло и Кръв Христови, да се борим със греха, надявайки се винаги на Иисус Христос, който казва, че което е невъзможно за човеците, е възможно за Бога (Марк 10:27; Мат. 19:26).

 Новият 117 брой на в. Алтернатива можете да прочетете тук

 Автор: старецът Клиопа (Илие ) Превод - Борислав Аврамов



Тагове:   грях,


Гласувай:
1



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bogolubie
Категория: Други
Прочетен: 13705144
Постинги: 14720
Коментари: 2351
Гласове: 9367
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031