Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.06.2012 21:49 - ИВО ОСТАВИ ФЛЕЙТАТА И СТАНА ЙОАН - ДЯСНАТА РЪКА НА ПАТРИАРХА
Автор: bogolubie Категория: Други   
Прочетен: 566 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 06.06.2012 21:50


http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1405731#PageTop

 

04.06.2012 17:38; Николай Москов; 1511;
1;


Няма да го видите в тв новините, нито да дава интервюта, като се перчи пред камери.
Но той е там, където най трябва в тези размирни дни.

Първо отиде в Перник да отслужи молебен за утихване на земята и за преуспяване на пострадалите. После събра на мегдана хората в Дивотино, утеши ги с прости думички, като призоваваше любовта към Господа и хората да стъпче всяка злоба и омраза.

В с. Мещица предаде силната си убеденост, че почитаният на 22 май укротител на земетресенията св. Василиск и св. Иван Рилски са защитили епархията от жертви. И вместо отвлечени думи сложи пръст в раната - няма по-oмерзително от това да се печели, когато другите страдат. Той вече знаеше за крадците, отърашвали празните къщи на уплашени от труса.

В четвъртък пак служи молебен - за децата в Перник, а на Св. Дух отново в Дивотино. Тези дни той върши тихо и сърцато толкова полезна работа, колкото армия от чиновници не би могла.

Като пусна окръжно в епархията повсеместно да започнат молебени за утихване на земята от трус и проливни дъждове, поведе строители да оглеждат заедно къде има напукани сгради на църкви. Отслабнал е, но го смята за Божия награда.
Знеполският епископ Йоан - викарий на дядо Максим, будува нощите и проповядва в дните след големия трус на 22 май. Не от страх, а да убие страха и да успокои, като изпроси милост за хората пред Бог.

Светското му име е Иво Иванов, но в София, епархията и цялата страна го знаят като Знеполския епископ Йоан. Роден е в Ямбол на 13 февруари 1969 г., завършва музикална паралелка и близките му го виждат в мечтите си как израства и става известен флейтист.
Но човек предполага, Господ разполага и направлява съдбите. Като ученик Иво се заслушва в православната музика и отваря сърцето си за нея. Преломът идва в края на гимназията, когато чува хора "Йоан Кукузел". Остава завинаги изкушен от  църковното пеене.

За да го слуша, влиза и в църквата, а тя пък го пленява с красивите богослужения. Още по-красиви му се струват, когато телевизията излъчва служби на викарните епископи в храмовете на София. Заради тях той бие път до столицата да се черкува в "Св. Александър Невски". "Бе постепенно вървене към вярата", казва днес дядо Йоан.
Родителите не му правят спънки. Баща му - военен, има едно условие - синът му да не става монах.

Но неведоми са пътищата Господни. През 1991 г. се среща с игумена на Кокалянския манастир "Св. Архангел Михаил" отец Назарий. Старецът е магнетична фигура, един от последните истински духовни наставници, и младият семинарист е удивен докъде може да се извиси във вярата и послушанието си човек. "Той ми даде всичко. Научи ме да имам послушание към църквата и да уважавам всички принципи и да пазя светото православие." Така страната губи бъдещ музикант,  но печели духовник, който скоро ще стане дясната ръка на българския патриарх.

Йоан става послушник през 1995 г. в Кокалянския манастир , но официалното му пострижение е през 1998 г., тъй като отец Назарий спазва обета към родителите му първо да завърши образованието си, а после да става монах. Иво си взема дипломата и още на другия ден се пренася в манастира.

През 1999 г. специализира в Московската духовна академия "Св. Сергий Радонежки" и защитава кандидатска дисертация. След две години младият йеромонах се връща отново при дядо Назарий. В Деня на шегата 1 април на следващата 2002 г. го назначават протосингел в Софийската митрополия при дядо Максим, който го въздига в архимандритско достойнство.

На 18 март 2007 г. е хиротонисан за Знеполски епископ и е назначен за викарий на българския патриарх. И вече 10 години е най-близкостоящият до Негово светейшество. Какво ли мисли за школата на патриарха. "Е, той е ангелът на църквата ни. Благодарен съм му за всичко, но най-вече благодаря на Бог, че съм до него. Дядо Максим е високодуховен, има изключителна прозорливост и трезвомислие. Той притежава най-висшата добродетел - разсъдливост. Така че от него мога само да се уча."

Бойното кръщение  в името на Христа за Йоан е, когато светата църква си връща храмовете от разколниците през 2004 г. Тогава 35-годишният протосингел е сред първите, които превземат барикадите. "Изпълнихме това, което ни се възложи, като вид послушание", скромно отвръща дядо Йоан, но свидетели твърдят, че той е изнесъл цялата тежест в Софийска епархия, където разколниците заграбват най-апетитните имоти на митрополията и на синода.

Земетресението в Софийско преди три години и сега отново разкри зад благонравния лик на дядо Йоан истински воин на Христа. Епископът има обяснение за трусовете - грешни сме. Но има и три отговора защо ударът от 5,8 по Рихтер нас пощади, а Италия - не. "В деня, когато разтресе - на 22 май, православието чества св. мъченик Василиск - най-големия укротител на земетръси. Но Перник спаси от руини  и св. Иван Рилски, частица от мощите на когото пренесохме в храма на града през 2009 г. И още - помогна и застъпничеството на всички софийски светци мъченици, които отбелязваме също през май - Николай Нови Софийски, Константин Софийски, Георги Софийски Най-нови, Терапонтий Софийски, Софроний Софийски."

Но дядо Йоан - този полезен за вярващите отец, не се взема твърде на сериозно, достъпен и прям е, дори е известен с чувството си за хумор и доза самоирония. "Да, обичам хумора, но и в него трябва разум. Човек трябва трезво да гледа на себе си, да не си мисли, че е велик и прочут, а да си вижда греховете и да се бори с тях, да преодолява всичко негативно, което го отдалечава от Бога. Нашата задача е да бъдем в единение с Богочовека Христос, за да имаме упование, че когато ни свършат земните дни, със спокойна съвест ще отидем пред Божия съд. Там няма да ни помогне нито санът, нито високият пост. Ще ни помогне животът по Бога и най-вече какво сме изпълнили от това, което сме обещали.

Благият дядо Йоан е широкоформатен и като го види някой, ще рече, че викарият на патриарха пост не признава. Грешно е да се мисли така, теглото му не е от преяждане, а от здравословни проблеми. Като го подкачат на темата, 43-годишният епископ чистосърдечно се разсмива: "Поставил съм си задача да намаля киловатите и се боря с килограмите, доколкото мога.

Свалил съм около  20 килограма

Рецептата ми е умереност във всичко, спазване на поста и да не се прекалява с въглехидратната храна - казва епископът и признава: много обичам сладко, но категорично съм го спрял. Ям плодове."

 Пълничките епископи от новата вълна раждат и задявки сред клира. Когато в един ден тримата - Йоан, главният секретар на синода Наум и тогавашният ректор на семинарията Сионий, стават епископи, митрополит Дометиан отбелязва пред патриарха: "Ваше светейшество, когато ние ставахме епископи, бяхме по-така, а сега, като погледна дядо Наум, пък като ми се впери погледът на дядо Сионий, и накрая, като се блъсне и в дядо Йоана... Много достолепни момчета на нашата нива. Сега обаче диетата и строгият пост са вталили значимо и Йоан, и Наум.

Отец Стефан дава кратко, но точно определение за виктарийният епископ: дядо Йоан е колкото широк, душата му е двойно  по-широка, а главата  му три пъти по-умна.

Знеполският епископ винаги прави впечатление какво казва и как го казва. В каква ситуация да го поставиш, речникът му е толкова богат, че винаги ще каже всичко кратко, но разбираемо и на място. Независимо дали става дума за църковен празник, или за някое житейско събитие. Кратко и разбираемо, защото го казва по човешки, от сърце. Някак си много истински звучи от неговата уста, затова думите му стигат до душата на хората, обясняват служители в митрополията.




Гласувай:
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bogolubie
Категория: Други
Прочетен: 13710013
Постинги: 14720
Коментари: 2351
Гласове: 9367
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031