Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.06.2012 20:17 - ТРУСЪТ Е НАПОМНЯНЕ ЗА ОПОМНЯНЕ
Автор: bogolubie Категория: Други   
Прочетен: 790 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 02.06.2012 20:54


Трусът е напомняне за опомняне 

http://sobstvenik.bg/component/k2/item/696-Трусът-е-напомняне-за-опомняне

- Отец Никанор, след силното земетресение всички търсим  причината за сполетялата ни беда. Каква е тя, според вас?

 - За всяко бедствие човек може да си измисли конкретна причина,  както сега се посочва подреждането на планетите. Има си, разбира се, определена  физична причина. Има обаче и други - духовни, но не налудничави. Науката трябва  да се произнесе за физичните явления. Това, което ние знаем от Свещеното  писание, е, че природните бедствия имат пряка връзка с нравственото състояние на  човечеството. Причината за всяко бедствие е Божият гняв, предизвикан от  греховете на човеците. Затова във всяко бедствие трябва да виждаме  предупреждение. Първата голяма катастрофа е изпадането на Адам и Ева от рая  заради греха им да посегнат към това да бъдат подобни на Бога, но "аламинут".  Искали са без усилия и без разрешение да похитят, да откраднат богоподобието. А  то се постига по дълъг път и с усилия на волята. Оттам човешката природа се е  повредила, което по учението на Църквата е предизвикало катаклизмите,  недоброжелателността на природата към нас, хората. Нормално е, ако вярваме, че  Бог е сътворил всичко за човека, то всичко около нас да е райска градина. Раят  обаче свършва с грехопадението на Адам и Ева. Сега се борим за душите и  оцеляването си.

- Далеч сме от рая, но като че ли все по-често сме хвърляни в  ада на катаклизми и природни бедствия?

- Това, което трябва да имаме предвид винаги, е отговорността  на човека. Колкото повече човешките грехове стават по-големи, толкова повече и  природата ще се бунтува срещу човека. Има мнение, че днес земята е много  по-малко плодородна от преди, въпреки че всякак си помагаме с изкуствени  методи.

- Дали си взехме поука от последната налетяла ни беда?

- Това, върху което трябва да се замислим, е как живеем. Човек  винаги трябва да може да се сепне и да се запита: "Как би ме заварила една  внезапна смърт? С колко хора съм в конфликт? Колко зли дела съм извършил?". Да  види пък колко добри неща е направил и на колко души е подал ръка. За жалост,  дори за нас, които теоретично сме запознати с тези неща, равносметката е жалка и  печална. Може би това е причината, макар и при много хора неосъзната, да има  такава тревога. Когато човек е с чиста съвест, той е по-спокоен. Не бива да си  мислим, че се спасяваме в измисления атеизъм и да се убеждаваме, че няма да ни  бъде потърсена сметка за делата ни след смъртта, че ще ни се размине. Докато  обществото знае, че ще се изправи пред делата си и ще дава отговор за тях, то ще  бъде здраво и ще може да устои на природни и други катаклизми.

- Все говорим за това общество, но дали го подобряваме или го  опошляваме още повече?

- И без катаклизми нашето общество сега само за себе си е  бедствие. Не искам да кажа, че това са политиците, ние духовниците или която и  да е друга прослойка. Всички ние сме една съвкупност и сме си най-големите  врагове. Грехът на Адам и Ева е отворил някога кутията на Пандора. Оттогава  насам следват грях след грях и се достигат кошмарни висоти, по-точно низости.  Грехът на егоизма в днешно време е толкова разпространен и толкова добре прикрит  под маската на "съвременен начин на живот и еманципация". А си говорим чисто и  просто за добрия стар грях на гордостта и самолюбието, който е първопричина за  всички останали.

- Какво може да вдигне имунитета на обществото?

- Имунната система на обществото, това, което го пази здраво и  ни позволява да се реализираме като хора, видя се през последните години, че не  се крепи на танковете и на бодливата тел на концлагерите. Единственото, което  държи обществото, е нравствеността. Но това е външната страна на въпроса.  Мистичната страна е, че имунитетът на обществото се крепи върху Божията  благодат, това е нетварната енергия, която ни държи. Тази невидима сила не може  да се усети, но тя именно кара хората да взимат правилните решенията. Тази  благодат, ако щете, е запазила сградите при това земетресение. Тя възпира злото  около нас и вътре в нас напълно да унищожи света. Дяволът, на който всички  служим с нашите страсти и грехове, щеше да превърне планетата в нещо много  по-страшно от най-страшните апокалиптични трилъри, които човешкото въображение  може да измисли. Възпира го именно тази свещена сила. Тя държи благосъстоянието  на планетата, но колкото повече губим "имунитета" си, толкова нещата ще стават  по-зле. Кажете ми - кога по-рано се е чувало деца да убиват деца? А какво  направиха, след като ги убиха? И това се случи точно в Перник. Ами, нормално е,  струва ми се, в Перник да има земетресение. Не че го желая. Манастирът ни много  здраво се тресе наравно с целия град, не е далече. Но го намирам за закономерно.  Никак не върви да питаме с какво сме го заслужили. По-скоро сме заслужили и  по-лоши работи. Пак да благодарим на св. Иван Рилски!

- Смятате ли, че той опази града от тотално разрушение и  жертви?

- Категорично. Но това няма да е до безкрай. Това сега е  доброто "напомняне" за опомняне. Ако не се опитат поне тези, които могат да се  обърнат към Бога, да започнат да вършат, което Му е угодно, ще дойде по-лошо.  Далеч съм от мисълта, че всеки може да го направи, защото това вече е изпусната  история. Но все още има хора, които имат сили да го направят. Иначе после може  да дойде и 2 по Рихтер, но да ни срине, ако прескочим чашата на Божието  дълготърпение. Всички знаем, че когато Бог се разгневи, за човечеството става  страшно. Дано си вземем поука!

- Наистина бе страшно това земетресение. Особено кошмарният  звук от земята, този тътен...

- Страхувам се да мисля! В Апокалипсиса е писано: шум на  земята, шум в морето. Е, този шум мисля, че го чухме тук и той беше по-страшен  от другото. Както каза нашият зограф - шумът ни накара да станем още по-малки,  отколкото ни беше направил трусът. Необходимо е човек да знае, че ако ни се  случват такива неща, то те са заради хора, закоравели в злото и развалени.  Заради тях е Божието проклятие, но обществото има сили да го преодолее. Има лъч  надежда и той е в Църквата.

- Хиляди хора сега се молят в храмовете, търсят там успокоение.  Ще го намерят ли?

- Особено след такова преживяване в човека се отключва  невероятен стрес и много лесно демоните имат достъп до човешкото сърце.  Паникьосани, ние не разсъждаваме и ставаме лесна плячка на дявола. Но чрез  тайнствата на църквата, чрез слушането на Божието слово, четенето на Псалтира,  всички тези неща се преодоляват. Така ще си върнем спокойствието. Това е моята  препоръка. А хората наистина са уплашени. Вече имаме бежанци в манастира, които  търсят при нас спасение.

- Молитвата може ли да замени хапчето? Хиляди хора вече две  седмици са на успокоителни...

- Хапчето опиянява, но за 2 часа. После губи действието и  стават 2 хапчета, 3... и това води до разруха на организма. Молитвата може  първоначално да не ни помогне - така, като химията, но вече втората, третата  молитва убиват страха. А и от тях няма странично въздействие, не вредят, а  правят само добро. Божието слово, богослужението, песнопенията, текстовете имат  огромно терапевтично действие върху човека. Няма по-силно лекарство от това да  ги слушаш и да внимаваш в думичките. Особено когато са на църковнославянски.  Тогава полу ги разбираме и се напрягаме да ги чуем. Способни са да ни излекуват  от всякакво безпокойство и да ни дадат оптимизъм и сила за живот.

- Непременно ли трябва да знаем текстовете на  молитвите?

- В нужда и зор на човека помагат всякакви молитви. Те трябва  да са в смисъл "Господи, помилуй", но след това думичките може да са си и наши.  Трябва молитвата да е от сърце. Когато обаче сме в истинска голяма беда като  такова бедствие, е хубаво да прибегнем до събранията в църквата. Заедно да се  молим. Има неща, които хората все още не знаят за църковните тайнства. Трябва да  работим върху това. Ние, като Божи служители, все още имаме какво да дадем на  обществото и не сме изрядни. Това трябва да признаем. Но не е прието да идва  свещеникът до всеки в храма и да го кандардисва към изповед например. Това е вид  посегателство върху свободната воля на човека. Всеки трябва сам да поиска да  знае какво става в храма. Друг е въпросът, че в Румъния, която също е членка на  ЕС, се изучава вероучение и хората там са наясно какво е това църква и какво се  прави в нея. Знаят "начина й на употреба". Това не е задължение само на  свещеника, но и на обществото и на държавата като институционална  самоорганизация на това общество.

- Но пък всякакви пастори доста напористо се борят за душите на  хората, особено при такава катастрофа, без да се притесняват за свободата на  избор?

- Като казвам тези неща, го правя, за да се знае, че сами  трябва да търсим път към Бога и да се стремим да вървим към Христа. Но да го  правим с автентичното, истинското християнство, а не с реформираното и  модернизираното. Защото това, заради което може да ни разклати още по-силно  земетресение, е подмяната на вярата и преправянето й по наш вкус. Има сега  такова течение. Значи, 2000 г. църквата е знаела кое е ляво, кое дясно, кое бяло  и кое черно и не е нужно някакви доморасли мозъчета дребни да ни дават акъл и да  ни претълкуват светите отци. Те се опитват да променят по вкуса на съвременния  човек самата вяра и да я превърнат в ширпотреба. Но какво се получава? Светите  отци са еталон как човек да се променя и да им подражава. Всичко е насочено към  това - и текстовете в храма и традициите, и празниците. Докато пък тези нови  хора искат не ние да се променяме, а да "приземяваме" светците. Да заменяме  духовните състояния с душевни, добродетелта с човешки качества. Но има голяма  разлика от това човек да обича някого и от това да се отнася с него учтиво. Нещо  като американската дежурна, но фалшива усмивка! Чрез тези подмени превръщаме  религията в една игра - отиваме в храма и не знаем какво правим в него. Тогава  започваме да казваме - бе, защо сега се служи на такъв език, защо трябва да  постим по Нова година, като не ни е удобно, хайде да променим календара по  нашите нужди... Всичко това е опошляване. Когато решим да вземем нещо мръсно и  да го наречем чисто, то няма да стане такова. Така няма да се спасим, а само ще  се самозалъгваме.

- Накъде вървим, като на всяка крачка вършим глупости?

- В последните времена, в които живеем, въпросът не е как ще се  спаси множеството, а вече как ще се спасят малцината избрани. Дотолкова ни е  повредено обществото. Сега чух, че в някаква европейска държава се създава  партия на педофилите, която ще се бори за правата на децата. Децата имали право  сами да избират с кого и как да се забавляват!?! Представяте ли си каква  извратеност е това? И това нещо се търпи! Ако не е ненормално, а то на първо  място е ненормално, е твърде цинично и нагло. Всячески трябва да има реакция  срещу него, не и да го приемаме за в реда на нещата. Казвам го във връзка и с  нашия нов Закон за детето. Този закон е едно противочовешко деяние. Съжалявам,  че ще критикувам управляващите сега политици, но ако остане този вариант, те ще  станат престъпници спрямо собствената си нация. Защото родителят ще е лишен от  всякаква възможност да осъществява контрол и възпитание върху децата си. В  Светото писание е казано: "Който жали пръчката, мрази сина си". Палавниците се  нуждаят от наказания. Разбира се, има и крайности от страна на родителите. Но  законодателите приемат патологията за норма и спрямо тази патология нагаждат  правилата, което не е редно. Обществото ни е болно заради тази пълна обърканост  на ценностите. Няма да спрем рушенето на обществото и на индивида с такива мерки  и закони. Този закон няма да помогне, а ще позволи на децата да шантажират  родителите си. А днешните деца не са като предишните. За жалост са по-изпортени  и по-развалени. По-големи егоисти са, хитри и използвачи. Няма ги предишните  прости и безхитростни дечица, или ако ги има, са много малко. Сега си налагат  волята от малки, а трябва да слушат родители си.

- Появяват се такива анализи за всяко следващо поколение. Как  да спасим децата си от деградация?

- Като променим отношението си към тях. Сега какво правим -  раждаме ги и ги хвърляме на интернет. Той ги учи, той ги възпитава, той е  най-добрият им приятел. На нас ни е гот, защото е по-лесно. Не си "губим"  времето и усилията да разговаряме с децата си, да ги опознаем, да ги разбираме и  напътстваме. А св. Йоан Златоуст нарича родителите, които не възпитават децата  си в истините на вярата, "убийците на своите чеда".

 - Но животът вече е немислим без интернет. Как да го  изключим?

 - Не можем, разбира се. Всички сме зависими от него. Но трябва  контрол. Трябва да познаваме децата си и да усещаме какво става с тях, под какви  влияния попадат. Трябва да изградим морални норми и да ги научим да не ги  прекрачват. Не се става човек пред компютъра. Той не може да замести  семейството.

 

Анна ГЕОРГИЕВА

http://paper.standartnews.com



Тагове:   грехове,


Гласувай:
0
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bogolubie
Категория: Други
Прочетен: 11355539
Постинги: 14710
Коментари: 2337
Гласове: 9227
Архив
Календар
«  Юли, 2020  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031