Из „Хроника” на Георги Сфранцес1, издадена в Керкира през 1477 г.

 Това се случи на двадесет и седми май вечерта. Емирът заповяда през цялата онази нощ и на следващия ден [турците] да запалят огньове и факли, през целия ден да постят, да се умият седем пъти и гладни [т.е. постещи] и очистени да молят Бога за победа над града, – което и беше изпълнено. А в понеделник вечерта [на 28 май], при залез-слънце, след като турците вечеряха, емирът се изправи и, като се обърна към народа, каза следното2.

Обещанията на Мехмед ІІ Завоевателя към неговата войска в навечерието на превземането на Константинопол

„О, най-обични на Бога и Неговия пророк Мохамед, и на мен, неговия раб, деца! Моля ви и ви умолявам на сутринта да извършите дело, достойно за вечна памет, каквито [дела], както е видно, и вашите предци навсякъде досега извършиха, и с готовност, храброст и мъжество, с помощта на стълбите да прелетите като птици през стените на града; и да не стане така, че славата, която, както казахме, спечелиха нашите предци и която ни дарува Бог, ние да загубим, а напротив – дойде сега времето многократно да я преумножим”. И като им каза още много други войнствени слова, ги подбуждаше към мъжество, за да действат храбро. После каза: „А ако някои от нас бъдат убити, както обикновено става на война и както е написано на нейното чело, то вие добре знаете какво казва в нашия Коран пророкът: който умре в такъв момент, с цялото си тяло [ще бъде взет] в рая и ще яде и пие заедно с Мохамед и заедно с деца и красиви жени и девойки ще си почива на злачно място, всред благоухаещи цветя и ще се къпе в най-красиви бани; и на онова място той ще има всички тези неща от Бога. А пък ако победим тук, цялата моя войска и архонтите на моя двор ще имат двойно увеличение на заплатата, която всеки съответно получава от мен, в сравнение с тази, която имат сега – от сега до края на живота им. И три дни целият град ще бъде ваш. И ако нещо заграбите и намерите златен или сребърен съд, дреха или пленници – мъже и жени, млади и стари, – никой няма да може да ги поиска от вас или да ви безпокои за нещо”. И като престана да говори, им се закле, че ще изпълни всичко, което им е обещал. А те, като чуха, твърде много се зарадваха и всички в един глас завикаха на своя език: „Аллах, аллах, Мохамед ресул, аллах”, т.е. „Бог на боговете; Мохамед е пророк Божий”.

А ние в града, като чухме такъв вик, подобен на силно морско бучене, се чудехме какво ли означава. И не след дълго точно и вярно узнахме, че на следващия ден емирът се готвеше да нанесе с всичките си сили решителен щурм срещу града – по суша и море. И като гледахме такова множество нечестивци, – казвам, че ми се струваше, че на всеки от нас всъщност се падаха по петстотин и повече от тях, – всичките си надежди възложихме на небесния промисъл. И царят заповяда свещеници, архиереи и монаси, жени и деца, да обходят стените на града със светите и досточтими икони и божествените изображения, викайки със сълзи: „Господи, помилуй” и да молят Бога да не ни предаде поради нашите грехове в ръцете на врагове беззаконни, метежни и по-лоши от всички на земята, но да бъде милостив към нас, Неговото наследство. И с плач се ободрявахме един друг, та по време на сражението мъжествено да се опълчим на неприятелите. Също така и царят, като събра в тази горестна понеделнишка вечер всички без изключение архонти и подчинени, началници на народа и стотници и други изявени воини, им каза следното:

Последното слово на Константин ХІ Палеолог към народа

„Вие, най-благородни архонти и най-сиятелни началници народни, и стратези, и [мои] най-храбри съратници3, и всички [вие] верни и почитаеми люде, добре знаете, че дойде часът, [в който] врагът на нашата вяра желае с цялото си умение и техника още повече да ни притисне и с цялата си сила, по суша и море, с жестока схватка и сблъсък да ни доведе до решително сражение, та ако е възможно, да излее отровата си като змия и да ни погълне като свиреп лъв. Затова ви казвам и ви умолявам да застанете срещу враговете на нашата вяра мъжествено и с храбра душа, както винаги досега. Предавам ви този пресветъл и прочут град и наше отечество и царица4 на всички градове.

Добре знаете, братя, че в четири случая всички ние сме длъжни по-скоро да предпочетем да умрем, отколкото да живеем: първо – за нашата вяра и благочестие, второ – за родината, трето – за царя като Господен помазаник и четвърто – за роднините и приятелите [ни]. И тъй, братя, ако за едно от тези четири неща сме длъжни да се борим до смърт, колко повече за всички тях заедно - защото, както добре виждате, всички те са застрашени. Ако заради моите прегрешения Бог допусне нечестивите да победят, то нашата света вяра, която Христос ни подари със Собствената Си кръв, е в опасност; а тя е най-важна от всичко. Защото, „каква полза, ако някой придобие целия свят, а навреди на душата си” (Мат. 16:26)? Второ, по този начин се лишаваме от своята прочута родина и свободата си. Трето, загубваме царство – някога славно, а сега унизено, поругавано и презряно, което ще се управлява от тиранин и нечестивец. И четвърто – лишаваме се от прескъпите си чеда, съпруги и роднини.

Ето, днес вече стават петдесет и седем дни, откакто този престъпен емир, дойде и ни загради и всеки ден и нощ с всичките си оръдия и войска не престава да ни обсажда; но по благодатта на всевиждащия Христос, нашия Господ, много пъти досега с голям позор е бил отбиван от стените. И сега отново, братя, не се бойте, макар и стената да се срути малко на места, поради ударите и попаденията на оръдията, защото, както виждате, според силите си пак я поправихме. Възложихме цялата си надежда на непобедимата Божия слава; едни – на колесници, други – на коне и сила, и множества, а ние се уповаваме на името на нашия Господ Бог и Спасител (срв. Пс. 19:8) и едва на второ място – на собствените си ръце и на силата, дарувана ни от божествената сила.

Аз зная, че това безчислено стадо нечестивци, какъвто е техният обичай, ще дойдат срещу нас с презрително и високомерно вдигнати вежди и с голяма дързост и насилие, та поради нашата малочисленост да ни притиснат и да доведат до изнурение; ще дойдат със силни гласове и безчислени бойни викове, за да ни уплашат. Добре знаете тези техни брътвежи и не е нужно да говорим за тях. И малко време ще правят така и ще започнат да хвърлят към нас безчислени като морския пясък камъни и големи и малки стрели; надявам се, обаче, че те няма да ви навредят, защото ви гледам и се гордея много с вас и подхранвам ума си с надеждата, че макар и ние да сме доста малобройни, но пък всички сте изкусни, способни, силни, крепки и смели и добре подготвени. В ръкопашния бой и в сблъсъка добре прикривайте главите си с щитовете. Десницата ви, държаща меча, нека винаги бъде простряна надалеч. Вашите шлемове, ризници и железни брони, заедно с останалото въоръжение са напълно пригодни и по време на ръкопашен бой ще ви бъдат много полезни: нашите врагове не използват, а и нямат такива. Осен това, вие отвътре ще бъдете прикрити от стените, а те, бидейки непокрити, мъчно ще се придвижват.

Затова, съратници [мои], бъдете готови, твърди и великодушни поради Божиите щедрости. Подражавайте на малкото на брой картагенски слонове, които някога със своя рев и вид обърнали в бягство такова множество римски коне; и ако животно е обърнало в бягство кон, то колко повече можем да направим това ние, които сме господари на животните и конете, а тези, които идват срещу нас, за да започнат сражение с нас, са подобни и дори по-лоши от безсловесни животни? Нека бъдат насочени срещу тях вашите щитове и мечове, и лъкове, и копия. Мислете си така - че сте на лов за множество диви свине, за да знаят нечестивците, че се сражават не с безсловесни животни, каквито са те самите, а с техни господари и повелители и потомци на елини и римляни.

Добре знаете, че този нечестив емир и враг на нашата света вяра, без никаква основателна причина развали дружбата, която имахме с него и наруши множеството свои клетви, смятайки ги за нищо, и, като се появи внезапно при пролива Асоматон, построи крепост, за може всеки ден да ни вреди5. Нашите ниви, овощни и зеленчукови градини и жилища той вече опустоши с огън; нашите братя християни, които намери там, умъртви или взе в плен; нашето приятелство наруши. А се сприятели с обитателите на Галата и те се радват [на това]: не знаят, нещастните, приказката за селското момче, което пекло охлюви и казало: „О, несмислени животни! Ще ви изям подред”.

И тъй, братя, дойде той и ни обкръжи и оттогава всеки ден разтваря своята необятна паст, за да намери удобен момент да погълне нас и този град, който въздигна онзи трижди блажен и велик цар Константин, като го посвети и подари на Пречистата и Пренепорочна Владичица наша Богородица и Приснодева Мария, за да бъде тя господарка, помощ и покров на нашето отечество и прибежище на християните, надежда и радост на всички елини, похвала на всички, живеещи на изток. И този нечестивец иска да завладее някога славния и цветущ като полска роза град, който подчинил, мога да кажа, почти цялата земя под слънцето и покорил под нозете си Понт и Армения, Персия и Пафлагония, амазонките и Кападокия, Галатия и Мидия, колхидци и иверийци, босфорци и албанци, Сирия, Киликия и Месопотамия, Финикия и Палестина, Арабия и Юдея, бактрийци и скити, Македония и Тесалия, Елада и Беотия, локрийци и етолийци, Акарнания, Ахея и Пелопонес, Епир и Илирик, лихнитите по Адриатика, Италия и тосканците, келтите и келто-галите, Испания до Кадикс, Либия, Мавритания и Маврузия, Етиопия и веледите, Скуда и Нумидия, Африка и Египет – сега всички тях този нечестивец иска да пороби и да наложи на господарката6 на градовете ярем и робство, а нашите свети църкви, където се покланяхме на Светата Троица и прославяхме Всесветия и където се чуваха ангели, възпяващи Бога и домостроителството на въплъщението на Бога Слово, иска да направи светилище на своето злословие и на своя празнословец лъжепророка Мохамед и обиталище на коне и камили.

И така, братя и съратници, спомнете си за това така, че споменът за вас и паметта, и името, и свободата ви да останат вечни”.

И като се обърна към стоящите от дясната му страна венецианци, каза: „Благородни венецианци, възлюбени братя в Христа Бога, мъже силни и воини храбри, и в сраженията опитни, – вие, които със своите свистящи мечове и с [Божията] благодат толкова често сте избивали множество агаряни, при което тяхната кръв като река е потичала от ръцете ви! Моля ви днес, с цялата си душа и с пълно усърдие да защитите този град, който се намира в такова военно бедствие. Защото добре знаете, че той за вас винаги е бил като втора родина и майка; затова повторно ви казвам пак и ви моля да постъпите в този час като верни приятели, единоверци и братя”.

След това, като се обърна към лявата си страна, каза на лигурийците7: „О, лигурийци, най-чтими братя, мъже войнствени, смели и известни! Вие добре виждате и знаете, че този злочест град е бил винаги не само мой, но и ваш поради много причини. Много пъти вие с готовност сте му помагали и със своята помощ сте го освобождавали от агаряните, воюващи срещу него. Сега отново е удобен момент със своята помощ да покажете любовта си към Христа, мъжеството и храбростта си”.

И [накрая], обръщайки се към всички, [царят] каза: „Нямам време да ви говоря повече. Единствено връчвам в ръцете ви нашия принизен скиптър8, та благосклонно да го опазите. Моля и умолявам вашата любов и за това – да окажете подобаваща чест и послушание на вашите пълководци, началници на народа и стотници: всеки според своя чин, отряд и служба. Запомнете това! И ако вие от цялото си сърце спазите това, което ви заповядах, то се надявам на Бога, че ще се избавим от надвисналата справедлива Негова заплаха. А освен това, за вас на небето е приготвен диамантен венец, а споменът за вас сред хората ще бъде вечен и достоен”. Когато [царят] каза това и свърши речта си и със сълзи и въздишки благодари на Бога, всички като с една уста отвърнаха с плач, казвайки: „Ще умрем за вярата Христова и за нашето отечество!”. А царят, като чу това, много им благодари и им обеща [при победа] твърде многобройни дарове. А след това пак каза: „И тъй, братя и съратници, бъдете готови на сутринта с благодатта и мъжеството, дарувани ви от Бога, със съдействието на Светата Троица, на Която възлагаме цялото си упование, да направим така, че нашите врагове да си тръгнат оттук със срам и позор!”.

Като изслушаха това, клетите ромеи превърнаха сърцето си в лъвско и като си простиха взаимно, просеха прошка един от друг и с плач се прегръщаха един другиго, като нито мислеха за своите прескъпи деца, нито се грижеха за съпруги или богатство, а само за това - да умрат, за да защитят отечеството. И всеки се върна на указаното му място, за да охранява щателно стените. А царят, като дойде във всечестния храм на Словото – Премъдростта Божия9 и като се помоли със сълзи, се причасти с пречистите Тайни. Същото направиха и мнозина други през тази нощ. След това, като дойде в двореца, постоя малко и помоли всички за прошка. А кой ще разкаже за всички ридания и стенания в палата през този час? Дори от дърво или от камък да беше човек, не можеше да не заплаче.

И като възседнахме конете, излязохме от двореца, за да обходим стените...

***

Преводът е направен по изданието: Χρονικὸν Γεωργίου τοῦ Φραντζῆ τοῦ Πρωτοβεστιαρίου, Βιβλίον Γ’, Περὶ τῆς Βασιλείας Κυρ Κωνσταντίνου τοῦ Παλαιολόγου καὶ τῆς Ἀλώσεως τῆς Κωνσταντινουπόλεως καὶ ἑτέρων τινων. Κατὰ τὴν ἔκδοση J. P. Migne, 1953, σσ. 60-68. Руският превод (Византийский временник, 7, 1953, 422-425) съдържа известни неточности.

Превод от средновековен гръцки език: Алексей Стамболов

Бележки

1 Георги Сфранцес (Сфрандзи, Францес) (1401–1478 г.) — византийски историк и държавен деец. Бил е наместник на Патра, Силимврия и Мистра. Oт 1451 г. — велик логотет (ръководител на гражданската администрация). През 1453–1454 г. е в турски плен, през 1468 г. приема монашество. Хрониката му „Мемоари“ обхваща периода 1413–1477 г. и се основава на неговия дневник.
2 Следващите две речи са записани в хрониката на Георги Сфранцес, който, както всички образовани византийци по онова време, е възпитаник на Тукидид и следователно приписва на своите герои речи, които той смята, че е трябвало да произнесат. Но макар думите да принадлежат на историка, те ни дават общия смисъл на онова, което навярно са казали султанът и императорът.
3 Тук и по-нататък в превода думата „съратник” е използвана в своето първоначално значение на „брат по оръжие”, „боен другар” (от слав. ратник – войник). Предпочетена е поради близостта си до оригиналната гръцка дума συστρατιώτης.
4 На гръцки език Константинопол (Κωνσταντινούπολις) е в женски род, затова се нарича „царица” (а не цар) на градовете (βασιλεύουσα πόλις). Оттам това название е преминало и в славянските езици.
5 Става въпрос за крепостта Анадолу Хисар, която затваряла пътя от Константинопол към Черно море и осигурявала турски контрол върху Босфора и съответно транспортните връзки между Черно море и Мраморно, Егейско и Средиземно море. 
6 Вж. бел. 3. 
7 Т.е. генуезците.
8 Т.е. със смалено достойнство и значение империя.
9 Т.е. „Света София”.