Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.05.2012 15:16 - Митрополит Кирил: Николай извади досиетата за саморазправа – да си чупи главата
Автор: bogolubie Категория: Други   
Прочетен: 695 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 27.05.2012 15:17


         Митрополит Кирил: Николай извади досиетата за   саморазправа – да си чупи главата! коментари/5
• Знаех, че се водя на отчет в ДС • Заплаших Красимир Гергов, че ще го съдя заради хулите срещу мен
26 май 2012, 19:44

София, България

 

7 декември 2011 г. Митрополит Кирил освещава храма "Св. Николай Чудотворец" в Страшимирово.
 Варненският и Великопреславски митрополит Кирил е едно от най-коментираните духовни лица у нас. Много медии го кръщаваха през годините с епитетите “мутра” и “ченге” заради широкия размах, с който развива търговска дейност, за твърдостта която прояви към разколниците във Варна и региона, и не на последно място – заради свободомислието, което демонстрира.
“Кирил не цепи басма никому, прави каквото си иска и не се страхува да го прави!”, казват за него и приятели и врагове. Преди броени месеци митрополитът скандализира обществото с появата си с чисто нов премиерен "Линкълн MKZ Хибрид", модел 2012. Майтапчии кръстиха владиката “Киро Лимузино”, но мнозина още тогава отбелязаха, че стойността на този автомобил – 35 000 долара, е нищо в сравнение с онези 300 000, които плати Община Варна за колата на адаша му – кмета Кирил Йорданов. Освен това, покрай скандала с колата, владиката за пореден път показа свободомислие и, вместо да почне да се оправдава, отсече че няма да върне возилото за угода някому, тъй като му трябва, и че дарението спестявало пари на църквата.

 Каквито и грехове да има, не може да се отрече, че владиката Кирил има собствен почерк на поведение - предпочита да действа хард, вместо популистки. Че е твърдоглав пролича и на 17 януари т.г., когато името му изплува сред агентите и сътрудниците на Държавна сигурност под псевдонимите “Владислав” и “Ковачев” и Комисията по досиетата разкри, че е работел за Първо главно и Шесто управление на ДС. Кирил запази самообладание и даде обяснението, че агентството му е било “подарено” от чичо му – ДС-офицерът Христо Маринчев, за растеж в кариерата. Трябва да признаем, че този мотив изглежда логичен предвид фактите: че в Първо главно Кирил е регистриран през юни 1976 г. и само няколко месеца след това е ръкоположен за йеромонах. Възстановен е на отчет в ДС три месеца след избирането му за Варненски и Великопреславски митрополит, което става пак с протекциите на ген. Маринчев, възглавяващ по онова време Комитета по въпросите на Българската православна църква.

Репортер на “ШОУ” се срещна с владиката в съботния ден, когато го открихме в кабинета му във Варненската митрополия. Ето и неговата “изповед”. Единствено пред народното издание.

- Ваше Високопреосвещенство, директно ще ви задам въпрос като на един от дългогодишните митрополити в БПЦ - защо църквата ни така се “разголи” и изгуби авторитет сред миряните? Не трябваше ли да стане обратното, след годините атеизъм по време на социализма?
- Много хора се намесиха и наложиха такъв образ на църквата, сякаш тя е някаква фирма. Тази лъжедемокрация, която настъпи у нас, надъха всеки да си мисли, че има право да критикува и да е голям “разбирач”. Че има свещеници, които гледат първо личните си дела, има ги. Няма лошо да гледат и себе си, но първата длъжност на свещеника е да служи. А мнозина занемаряват служението. И като не ги повишиш, почват да те калят...

- Вие “разлаяхте кучетата” с линкълна...
- Не аз съм ги “разлаял”, а някои хора. Аз ги знам вече кои са. Завистливи хора. Но чак

такава омраза не съм очаквал

 Няма да ви кажа имената им, но тези хора пострадаха и замалко да загинат. И като се случи това, вместо да си вземат поука, взеха да разправят, че съм ги прокълнал. А с тези хора аз съм работил. И същите тези хора ми предлагаха бартерни сделки чрез влиятелни властови личности! Организираха и една поръчкова медийна атака срещу мен.

- Когато ви нападнаха от bTV, знам, че сте имал разговор с Красимир Гергов...
- Имах. Аз му казах, че имам пълното основание да го съдя. И той ми предложи да направели предаване с мен. Има ли смисъл, му казах. Вие ме нападнахте, без да ми потърсите мнението, сега ще правите предаване!

- А за линкълна не ги ли предизвикахте непредпазливо?
- Тя атаката беше започнала отпреди това. Колата само им послужи за повод. От СКАТ ми поставиха въпроса дали ще я върна. Аз и преди казах, че я ползвам и няма да я върна. Защо трябва да се откажа от една придобивка? За да плащам после два пъти повече средства за разноски?! Колата ми е дарение, дадена ми е за ползване и аз я ползвам – това е. Пътуванията са разходи, а тази кола е икономична. Не съм търсил лукс и да се показвам, а просто съм се възползвал – по приятелска линия ми предложиха дарението и го приех.

- За разлика от вас, май Николай Пловдивски обича да демонстрира лукс...
- Говорил съм с него по този въпрос, но

той не прие съвета ми

- Има ли Николай, според вас, мераци за патриаршеския стол?
- Не е коректно да се разсъждава по този въпрос, докато патриарх Максим е жив и служи. Всички видяха Великденската служба, че той я изнесе. Докато служи - ТОЙ Е, а какво ще стане после – има си изборни процедури. За мен патриарх Максим е един много достоен човек. Ние сме се опитвали да му предложим да ползва понякога количка. И той винаги е казвал: “Аз – в количка?! - Никога!” Иначе, че имат мераци духовници да се издигат, това е нормално. Не е грях да се стремиш към епископство. Въпросът е как се преследва подобна цел. Няма лошо да го желаеш, важен е начинът, по който го правиш.

- А не смятате ли, че Николай Пловдивски сам си навреди с неговото поведение?
- Ама аз това още в началото му го говорех. Той не ме разбра и аз си казах наум: “Чупи си главата тогава!” Ние с него не сме били приятели никога. Той написа в един вестник, че съм имал още за какво да се кая. Защо предизвика това отваряне на досиетата? Тръгна за саморазправа, а не за да се очиства църквата. Да си проправи път, като премахне всички, които му пречат.

 Не е единствен, разбира се. Не могат да разберат, че не бива по този начин.

- Простете за забележката, но и вие имате високо его – ярък сте, а самомнението е тежък грях...
- Така е, и аз се боря срещу това нещо. Старая се да се поправям. А когато започнаха атаките срещу мен, може да съм изглеждал агресивен, но всъщност трябваше да се отбранявам. Бях активен по време на разкола, да. Даже ме похвалиха, че съм се проявил като добър стратег. За другата страна несъмнено не е било така – въпрос на гледна точка.

Това беше война

- Във Варна тогава се вдигна шум заради изгонването на отец Попов от храма “Римски терми”...
- Предложих му да служи в друг един варненски храм – “Св. Прокилия” - той отказа. Идвал е при мен на разговор, но никога не поиска прошка, а архиереите трябва да се уважават. И тук не става въпрос за мене лично – да ми погали егото, а за уважение към йерархията, към духовния сан. Почна да служи в една стая, взимат дарения, не плащат данъци... Нямат никаква финансова отчетност. При една ревизия беше начетен. Правят кръщенета, венчавки и издават документи незаверени – заблуждава хората. Това са фалшиви документи! Всичко това е противозаконно и аз не мога да го приема. Отец Попов пише писма до мене с копие до кмета и ме напада, че съм му завиждал и затова съм искал да го унищожа. Защо да му завиждам?! Да оставим настрани това, че непрекъснато ме хули публично и многократно ме е наричал “мутра” и “ченге”.

- В миналото ми дадохте едно интервю, в което ми казахте: “Не съм мутра и ченге!” Кажете с днешна дата как гледате вие самият на вашето агентурно минало?
- Моето т.нар. “агентство” е повече роднинска инициатива на Христо Маринчев - да ми помогне да просперирам в кариерата и по този начин да помогне и на църквата – да се образоват кадри. Ако не беше той, нямаше да отида да уча в Гърция. Старите кадри, някои от които много уважавани, вече си отиваха. А каквото е трябвало аз да свърша за национален интерес, аз съм го правил и щях да го правя и без да се водя на отчет към ДС. В Атон имаше попълзновения не само към “Зограф”. Изгонването ми оттам не е за нищо. Все съм допринесъл нещо за България и то се знае какво е. Нито съм имал някакви чинове в ДС, нито съм поемал някакви други ангажименти, освен онова, което съм считал за морална и патриотична длъжност. Знаех, че се водя на отчет към ДС, но не съм се съгласявал с всичко и на всяка цена.

- Какво мислите за Висарион - авторът на книгата срещу Ванга?
- Висарион е един от добрите духовници, но не представи темата по най-добрия начин. Много деликатно трябва да се подхожда по тези въпроси. Хората, които не са посветени във вярата, са като деца – не могат да ядат и не трябва да им се дава “твърда” храна. Висарион изтърси това по начин, който отблъсна голяма част от миряните.

- А вие какво мислите за Ванга?
- Ванга беше обсебена от зли духове, и

тя самата го знаеше и се страхуваше

 Тя по своему беше една страдалка. Използвана едновременно и от демоните, и от хората. Нямаше свободата на избора – дали да бъде с Бога, или да се предаде в ръцете на злите духове.

- А какви са тези, които построиха църквата в Рупите?
- Мошеници, които са целели по бизнесменски да затворят “цикъла”, за да привлекат туристи. Някои от тях си го признават. Архитектът например си го призна.

- Имате ли случаи във вашия живот на пророчества, които са се сбъднали?
- Много! Бях в първи клас в Семинарията и Смолянският епископ Тихон, който беше тогава ректор, след една служба каза на едно момче, че ще стане свещеник - и то стана свещеник. На мен ми каза: “Ти ще станеш владика!” Бях на 14 и изобщо още не знаех какво е това. По-късно осъзнах, че това е било благословение, което се сбъдна. Една монахиня – София също ми казваше, че вижда в мен бъдещ голям църковен деятел. На два пъти по-късно през 80-те, когато бях в Сливен, дядо Йоаникий казваше на дядо Йосиф, че може да му стана помощник. А той отвърна: “Първо да се утвърди, пък после ще видим”. Една вечер във Варна дядо Йосиф ми изнесе една лекция за администрацията – как да постъпвам с писмата и документацията. “Лесните, вика, веднага ги решавай, а сложните ги оставяй настрани – той, животът сам си ги решава!” Все едно ме подготвяше за бъдещето. Този човек по време на една служба ме сложи на главния трон, и това беше знак. Това става през август. През ноември дойде в София, в Синода. Аз бях главен секретар тогава. Помъчих се да му създам условия, но парното слабо работеше, беше студено, и той вика: “Това не е Синод, тука е затвор! Банята ми не работи, няма медицинско обслужване...” Същият ден този човек почина. Вечерта го положиха в Синода и аз цялата нощ се грижих за него. Тези, които трябваше да го направят,

го обраха!

Нямаше дори дреха, с която да го погребем. Облякохме го с моя. Една лична трагедия, за която не искам да говоря. Но този човек сякаш имаше виждане за моето бъдеще. И такова прозрение имаше най-вече моята майка, която отстоява на натиска, който упражняват върху нея да не ме праща да уча за църковник. Казвал й кметът: “Той е умно дете, ще го изучим да стане голям човек”, а тя винаги отвръщала: “Той, Бог ще го направи голям човек!”

- Майка ви има интересна житейска съдба - омъжена насила от родителите си, ражда 5 деца, а живее като монахиня...
- Родителите й са били много религиозни хора, но не приемат волята й на безбрачие и я омъжват насила. Ражда три момичета и после две момчета. Аз съм най-малкият. Майка ми непременно искала поне едно от децата й да служи на Бога. Предлага на брат ми, който е с три години по-голям от мене, но той не се съгласява. Пита ме мен и аз веднага съм приел. На 14 вече бях в Семинарията. Майка не е живяла добър живот с баща ми, но е проявила такова християнско търпение, че не се развежда, а го променя до неузнаваемост – баща ми става под нейно влияние друг човек.

- Вие сте и видимо, и като поведение мъжкар. Виждала съм ви да играете билярд, боулинг - светска личност сте. Не съжалявате ли за безбрачието, за това че нямате деца?
- Вижте какво, не само за нас, духовниците, се отнася това. Дето е речено: “Или се жени, или се покалугери!” Ако Бог не му е дал брак на човек, по-добре да си остане девственик. Затова църквата е против предбрачните връзки. Правилно казват, че

“жените са като свлачището” – тръгнеш ли веднъж, няма спиране

 Затова, какъвто си, по-добре такъв си остани. Ако си в брак, тогава живей като брачен – иначе недей.
 - А за гей връзките какво мислите? Този въпрос често се дискутира във връзка с живота в манастирите...
 - Ако човек е роден гей, той си е такъв и такъв ще си остане. Но ако не е по рождение, голям е грехът на онези, които го скланят към блудство и го превръщат в гей.


Едно интервю на Еми МАРИЯНСКА

 

Досие:
Варненски и Великопреславски митрополит Кирил /светско име Богомил Петров Ковачев/ е роден на 8 юни 1954 г. в семейство с пет деца. Майката на Кирил, макар и многодетна, живее като монахиня в Златарския манастир “Св. Петър и Павел”, Шуменско. По нейно желание Кирил постъпва 14-годишен в Софийската духовна семинария, а след завършването й е изпратен на послушание в Рилския манастир. След редовната военна служба го пращат да следва в Богословския факултет на Атинския университет. Монашество приема на 21 юли 1972 г. Духовен старец му става Браницкият епископ Герасим, по онова време ректор на Софийската духовна семинария. За кратко време Кирил е ръкоположен за йеродякон и йеромонах. В края на 1980 г. е назначен за протосингел на Сливенската св. Митрополия и въведен в сан архимандрит. През 1981 г. се дипломира в Софийската духовна академия и е изпратен на специализация в Московската духовна академия. Защитава дисертация и получава научната степен Доктор по богословие. До 1986 г. е представител на Българската православна църква при Московската и Всерусийска патриаршия, след което е назначен за игумен на Троянския манастир, а скоро след това – за главен секретар на Св. Синод. За Варненски и Великопреславски митрополит е избран на 26 февруари 1989 г. Тогава е само на 35. В периода 1994-2001 г. е представител на Върховния църковен съвет. Автор на единствения в България "Настолен православен календар" и на други книги. В началото на 90-те години съдейства за донасянето в България на помощи от Гръцката православна църква. Многобройните му патриотични прояви в миналото, като агент на държавата в расо, за издирването на български артефакти и ценности в Атон, след Десети ноември се засенчват от нападките срещу него заради екстравагантните му търговски проекти. Именно те му спечелват много врагове. През 2007 г. телевизионното предаване “bTV репортерите” го заклеймява като владика с мутренски похвати. Обвиняват го в създаването на търговски дружества с цел заграбване на църковни имоти за строеж на хотели и ваканционни селища. Дават пример с имоти край Албена. Миряни от с. Рогачево пък внасят жалба в Балчишката прокуратура за опит да бъдат присвоени църковни имоти, за да преминат в частни ръце. Един от най-яростните врагове на владиката става изгоненият от него като разколник, но иначе любимец на миряните във Варна – отец Любомир Попов - и.д. протосингел на Варненската и Преславска митрополия в продължение на 15 години.




Гласувай:
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bogolubie
Категория: Други
Прочетен: 13707652
Постинги: 14720
Коментари: 2351
Гласове: 9367
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031