Автор: Светльо Ангелов

Колкото и да е Богослужението (общото дело на благодарност, хваление и моление към Бога) на Църквата „обществено дело“, при което тя малко или много манифестира вярата си пред света и не само пред света, ами и пред ангелите, както напомня Павел в Посланието си до Коринтяните (I Коринтяни 11:10), за които, според същия този Павел, самите Апостоли са станали зрелище (I Коринтяни 4:9), толкова и е лично дело, в което свободата на себеизразяване е не по-малко важна, за да бъде то истинско, извиращо от сърцето като свободен дар на обожание и преклонение пред Бога. Четейки Свещеното Писание, ще видим, че е понякога много важен етикетът (изразен в облекло или в поведение). И за Павел, наставляващ Църквата в Коринт относно „покриването на женската глава по време на Богослужение“ (I Коринтяни 11:5) и също така за практикуването „с приличие“, държейки сметка за реакциите на външни спрямо Църквата хора, които биха се явили като странични наблюдатели, на дарбата „говорене на непознати езици“, която дарба често се е придружавала с екстатични състояния и прояви (I Коринтяни 14:23). И за Петър – „Вашето украшение да не е външно, т. е. плетене на косата, кичене със злато или обличане със скъпи дрехи, а скритият в сърцето живот, с нетленното украшение на кротък и тих дух, което е скъпоценно пред Бога.“ (II Петрово 3:3,4). Ние обаче ще видим и стресираща морализма и религиозността ни свобода в изразяването на Богообщението и поклонението.

Ще видим св. цар и прор. Давид, танцуващ полугол пред Ковчега на Завета при внасянето му в Йерусалим за ужас на жена си Мелхола, която смятала, че това не прилича, не подобава нито на положението му в обществото, нито, вероятно, на представите й за поклонение пред Бога (II Царе 6:16-23). Ще видим и как св. прор. Йезекил в продължение на много дни (по Божия заповед) яде хляб, месен с лайна, за да бъде менюто му притча за бедствията, които предстоят за народа, заради отстъплението му от Божия Закон (Езекиил 4:10-12; 24:24). Виждаме как Божиите хора често пренебрегват не само изискванията на публичния етикет, на „добрите нрави“, но така и правила, свързани с Храмовото Богослужение както Давид, изяждащ свещени хлябове, защото огладнял, заедно с четата си, докато бягал от Сауловото преследване (Марк 2:25,26), така и такива от морално естество като Осия, който непрекъснато прибирал жена си след нейните изневери, макар, според Закона на Моисей, да бил длъжен пръв да я отведе при старейшините на общността и да изиска убиването й с камъни. Ще видим и Мария от Магдала, за ужас на Юда Искариотски, разточително да свидетелства обожанието си към Господ, помазвайки Го с извънредно скъп парфюм – едно дело, което популярната религиозност винаги ще счита за неблагочестиво, защото тя всякога ще гледа на религиозния акт като манифестация на безличен морал, вместо като на лично отношение, затова и за нея ще са важни „сиромасите като сборно понятие“ повече, отколкото радостта на Едного конкретен от изразената към Него безрезервна любов…

От казаното дотук разбираме, че колкото и да са важни понякога правилата на етикета и морала, така че, почти цялото Моисеево Законодателство да се занимава с утвърждаването им, както и Апостолите в Посланията си, те не носят абсолютна стойност. Защото абсолютна стойност за Бога очевидно има само човешката свобода и родената в нея любов, в свободата си само човек се разкрива в пълната красота на своята личностност. Затова и вероятно в Евангелието не ни е оставена ни една дума, ни една проповед, в която Господ Исус Христос да се занимава с тях, с правилата,  ами напротив – често ги релативизира или направо ги нарушава радикално.

Макар и не на тази плоскост да разсъждава ап. Павел в случая, когато коментира въпроса с покриването на женската глава в цитираното вече Послание до Коринтяните, ние трябва да вземем и тези неща предвид, ако желаем да разберем възможно най-цялостно проблема в духа на Апостолското Предание. Защото рядко и самите Апостолски правила имат абсолютна стойност, точно както нямат такава и множество Старозаветни заповеди и забрани. Да дадем ли пример? Първият Апостолски Събор категорично забранява „ядене на идоложертвено месо, удавнина и кръв“ (Деяния 15:29). Но малко по-късно пак Павел ще каже, че онзи, който яде месо, принесено преди това в жертва на идолите (прикадено), но го яде без религиозно чувство, а го приема като обикновена храна, не съгрешава, а ние днес свободно ядем кървавица, без православното ни съзнание ни най-малко да се тормози от факта, че е „забранена на Апостолски Събор“. Но все пак защо Апостолите забраняват на християните „ядене на идоложертвено, удавнина и кръв“? От снизхожедние към юдейската религиозна съвест. Това е своеобразен компромис от любов към техните братя по плът – израилтяни. След като са отменили почти целия Моисеев Закон в обредната му част като система от „заповеди, забрани и табута“ в същината на Евангелския духовен максимализъм, за който „Бог е Дух и Му се служи само в дух и истина“, те все пак не искат да скандализират докрай евреите, отблъсквайки ги от Христос.

По сходен начин стои въпросът и с покриването на женската глава в Коринт. Давайки наставленията си по въпроса, Павел очевидно има предвид „не само Закона“, но също така културата и обичаите в този елински град. Павел пише буквално – „Всеки мъж, който се моли или пророкува с покрита глава, засрамва главата си.“ (I Коринтяни 11:4) Ние обаче знаем, че Сам Христос е покривал главата си, когато е отварял по синагогите в съботен ден свитъците, за да чете от писанията на пророците… Следователно съветите на Павел тук имат по-малко религиозен характер и повече са въпрос на етикеция, характерна за дадена култура и географски регион.

Коринт е бил приморски, пристанищен град и преминаващите моряци са търсили сексуални услуги. Проститутката се е познавала сред омъжените жени по това, че не е покривала главата си – оставяла е косите си да падат свободно или ги е сплитала – „Затова жената е длъжна да има на главата си белег на власт заради ангелите“ (I Коринтяни 11:10) пише Павел. Влизащият в християнското събрание външен човек, виждащ да се молят Богу там жени с непокрити глави, вероятно би асоциирал нястото на християнските събрания не с друго, ами именно с бардак. Още повече в Древния Свят като източник на силно сексуално послание се е разглеждала именно женската коса. Днес не само източниците на сексуално послание и начините за отправянето му са други, но и правилата за приличие в обличането са различни, различен е и „белегът на мъжовата власт над жената“ и той не е шамията, ами брачната халка..

В този смисъл всеки, който налага забраждането като религиозно задължение, попада под осъждането на Павел, предупреждаващ, че даването на абсолютна стойност на забрани като „не пипай, не докосвай, не вкусвай“ има само “вид на мъдрост”, но само по себе си е „прозволно, самочинно благочестие и Богослужение“ (Колосяни 2:16-23)