В светлината на тази Истина, нека разгледаме по-отблизо един натежал в и без това сгъстения въздух на нашето битие проблем, а именно проектозакона за защита на детето (вж тук http://sacp.government.bg/proekti/).

На пръв поглед изглежда, че най-накрая някой в държавата ни се е сетил за нуждата от специални грижи за децата и особено тези в неравнопоставено положение, а също и децата в рисковите групи. При по-обстоен преглед на предложения проектозакон обаче, става ясно, че целите и задачите, които той си поставя са други и това е причината да се спрем по-подробно на някои детайли.

Бедността, която за християнското семейство никога не е била порок, вече е обявена за такъв и на тази основа родителите ще бъдат преследвани, ако не предоставят на децата си онова, което е предвидено от закона. Децата от своя страна ще могат да съдят родителите си, ако преценят че правата им са нарушени. Абсурдното е, че всеки ще може да подава анонимни сигнали, ако забележи нещо подозрително и на базата само на едно такова твърдение ще могат да се изземват деца от семействата им незабавно, без необходимите за такива крайни мерки доказателства.

Естествено е, че това поражда множество въпроси, а най-главният от тях остава без отговор - кой определя нивото на материално благополучие? Как държавата ще осигури такова на детето извън семейството му? Само луксозната облицовка на стените ли прави дома дом или има нещо повече от това? А какво да кажем за правото на детето след навършване на 14 г. да се сдружава, правото да избира вид лечение или отсъствието на такова?

Родителят вече няма да има правото да знае резултатите от лечението или изследванията на детето си, тък като законът по-добре знае кое е най-доброто за това дете. Тоест, ако някое момиче на тази възраст има положителен тест за бременност, неговите родители са лишени от възможността да получат информация за това. Ако е извършило аборт - също. Примерите биха могли да бъдат много, но едва ли е нужно да ги изброяваме тук. Достатъчно е само да споменем, че едва ли е по силите на едно дете, пък дори било и на медици, да осъществява самостоятелно и компетентно своя избор, свързан с медико-профилактични действия.

Твърди се, че правото на информация на детето ще разшири пълномощията на училищата, които своевременно ще се погрижат да осигурят на всички от предучилищна и училищна възраст информация за репродуктивно здраве и др., като например профилактика на наркоманията. Солидни изследователи твърдят обаче, базирайки се на опита на държавите, където тези практики са вече внедрени, че подобен род „информираност с цел профилактика" не само не помага за решаването на проблемите, но излишно фокусира вниманието на децата върху теми, с които те не са готови още да се справят поради незрялата си нервна система и липса на окончателно оформен мироглед.

Реално погледнато, Асоциацията за репродуктивно здраве, която като цяло не се ползва с добра репутация, но пък ползва огромни финансови ресурси, има пряк интерес от такова морално развращаване на учениците, тъй като това е добър начин за осигуряване на добра нейна „клиентела" през следващите десетилетия. Не са случайни материалите (разположени са в сайта им), свързани със сексуалното образование, което ни се предлага да влезе в училищната програма. Също и скандалните брошури за абортите, както и позитивното отношение за избор на пол... Тоест, на децата им се внушава (а и технолозите широко пропагандират), че изборът на пол е нещо толкова естествено, колкото и изборът на удобна дреха за излет... Еднополовите домакинства не са нищо друго освен един вид най-обикновено семейство.

Говорейки за семейството... Ако някой родител, възмутен от всичко това, просто реши да си вземе детето от училище, за да му спести шока, срама и депресиите, той рискува да бъде лишен от родителски права заради ограничаване на правото на детето си на информираност, а детето му да бъде настанено в приемно семейство. Неотдавна подобен случай стана медийна сензация в Германия.

Да, би било чудесно да има по един лекар в училищата, сутрешна ведрина и уроци по първа помощ и хигиена на половете за определена възраст и то в полово разделени паралелки. Само че тук опасността идва от това, че на нас под формата на здравна просвета ни се предлагат уроци по разврат и се очаква да изпаднем във възторг (такива хора не липсват дори сред третата възраст). Защото така щели да ни бъдат спестени отговорите на „неудобните" въпроси от децата ни. Внушава ни се, че единственото нещо, за което си струва да полагаме грижи е тялото, сякаш душата е някаква абстракция, а ние сме длъжни да живеем като хипохондрици, които постоянно си търсят диагнози и прелитат от диета на диета.

Говорейки за диети... Голяма част от обществото ни тълкува дори и поста като диета. Но ако детето в едно семейство е на християни пости, то е сериозно застрашено, тъй като според закона може да бъде иззето поради натрапване на религия без изобщо да се взема предвид духовната страна на постенето. Ако цялото семейство посещава неделни богослужения и детето реши, че се изморява то може да сподели с училищния психолог, а той от своя страна да подаде сигнал. Машината ще бъде задействана моментално, а последствията за семейството могат да бъдат фатални. Този сценарий не е плод на нечия болна фантазия, а извадка от официална статистика.

В редица държави има стотици хиляди осъдени родители само за предполагаеми злоупотреби, голяма част от които недоказани и неустановени по надлежащия ред. На тези хора децата им са били отнети и настанени в институции или приемни семейства, въпреки, че са имали живи роднини (баби, дядовци и др.).

Англия (вж http://www.dailymail.co.uk/debate/article-2128987/Children-stolen-state.html/) е от страните, където седмично се разглеждат по над 200 подобни случая и въпреки това се твърди, че независимо от огромните суми, харчени за целите на този закон, проблемите не само, че не намаляват, но и се увеличават, тъй като в приемните семейства често пъти действително се упражнява насилие, но то остава извън намесата на социалните служби...

Феноменът на поголовния демографски срив в Европа не е случаен - той е следствие на редица фактори и закономерности, но и от страха на хората да имат деца. Децата - най-голямото богатство на която и да е нация и знак за Божия милост към всеки един от нас... «Оставете децата да дохождат при Мене и не им пречете, защото на такива е царството Божие" (Лука. 18:16).

Лукавият е заложил много капани и един от тях е скрит именно в новия закон за детето. Освен, че над родителя ще виси като ДАМОКЛЕВ МЕЧ заплахата от разправа чрез собственото му дете, то, същото ще трябва да бъде надлежно информирано за правата си. Така последният бастион на уважение и обич към родителя и преподавателя ще падне. Доносничеството, което във всички култури и исторически епохи се е осъждало, сега се обявява за „достойно и граждански ангажирано" поведение. Стигнало се е дотам, че в някои училища в страните, където подобни закони съществуват, има кутии за анонимни оплаквания, т.е. доноси. Този начин на „споделяне" не предполага никаква отговорност и е добро средство за развиване у децата чувството за притежаване на инструмент за разчистване на сметки.

Възпитанието и особено домашното възпитание не се поощряват. Задължителното обучение е от 5-годишна възраст, макар всички психолози, изучавали ангажирано и целенасочено тази материя, да твърдят за непоправимата вреда, която се нанася на децата. Дори се правят опити да се свали възрастта до 4г. Екстернатното обучение също се отхвърля напълно като възможност, макар в много държави по света то да съществува.

Приемни семейства... Все по-често в медиите се носи като ехо този израз. Сигурно за да свикнат ушите ни. Сигурно и за да спрем да се чудим защо. Вече е видно. До неотдавна си мислехме, че това ще са онези хора, които ще поемат опеката над децата от институциите, но сега разбираме, че това е част от машината, наречена „социална подкрепа", която ще даде повода да се усвояват средства. Друг е въпросът как ще се генерират те. Принципът в продажбата на социални услуги е винаги един и същ: «Колкото по-зле сте вие - толкова по-добре сме ние». За да може тази машина да произвежда пари, трябва постояннно да има деца за „разпределяне", т.е. стока. Така идеолозите на „правата на детето" тълкуват нещата. Само че негласно... Ние, родителите, сме производители на биомаса за техните нужди. Тоест, от нас се иска да отглеждаме децата си по стандарт, зададен от тях, за да не ги затрудняваме особено. Серийно производство. Може би някои хора вярват, че подобни закони решават проблемите с малцинствата, но отдавна изпатилите държави показват задълбочаване на проблемите. На всички е ясно, че по-добре и леко се „работи" с добре възпитани и здрави дечица. С нашите деца - тези от средностатистическите и благополучни семейства. Тези, чиито души Господ ни е поверил и за които ние ще отговаряме всеки по реда си, когато настъпи часът му. Дали не забравихме, че семействата ни са нашата малка църква?

Познаваме собствената си история достатъчно добре и много от нас помнят времето, когато държавата ни учеше какви трябва да бъдем - родители и деца.

Богоборческото време, в което много от нас живяхме, ни отне много, но и даде знанието за това, което ни очаква, увелично многократно. Цифровото робство за което не са мечтали дори Хитлер или Ленин, е съвсем реалната перспектива за нашите общества. Някогашните идеолози не са разполагали с нужните технологии, но наследниците им разполагат. Те инвестират. В закони - също. В историческите анали има достатъчно примери, от които можем да научим как всяка нова технология се е отразявала на обществата и обслужвала интересите на едно избрано малцинство с цел експлоатация на болшинството. Тук не става дума само за мощните технически средства, но и за мощта на думите. Начина, по който ги изговаряме, смисъла, който влагаме... Съвременните социални инженери ползват прости но действени методи, чрез които подменят смисъла на думите в тон с целите, които искат да постигнат.

Бог ни даде законите, от които се нуждаехме, но ние се отклонихме. Бидейки надарени словесно, ние употребихме този най-велик дар да напишем собствени закони, но така само завъртяхме още по-силно омагьосания кръг. Сега идва ред за събиране плодовете на тези, които или са некомпетентни, или злонамерени.

Голяма част от 85-те страници на Закон за детето съдържат вече написани и утвърдени норми под формата на алинеи и точки и не са малко хората, които се питат кому е нужно това. Отговорът идва сам, ако се вгледаме в тънката „шевица", „избродирана" около всичко гореспоменато. Тези повторения имат за цел да функционират като успокоителни таблетки за евентуалните по-подозрителни читатели на този законотворчески шедьовър, защото само така социалните инженери могат да „втъкат" нужните им най-главни пунктове. Тези за унищожаване на българското семейство, т.е. нашата малка църква и основна сила.

Истински перли са изразите, в които четем за „най-добрия интерес на детето" и увеличените права на държавата и детето за сметка на отнемането на родителските. Нека отново дебело подчертаем, че тук не става дума за децата в риск, а за всички деца, т.е. всеки един родител в България би следвало да приеме, че държавата е по-добрият опекун на децата му. Тази държава, която не може да се справи с изоставените деца, сега набързо ще почерпи нужното „ноу-хау" от чуждите „експерти" и изведнъж всичко ще стане като в учебник. Добре, но чий и писан от кого и за кого? Какви ще са тези социални служители? Извисени, неподкупни, деликатни и образовани всеки в областта си експерти или набързо обучени безработни с манталитет на надзиратели и неясно минало? Тяхната дума ще бъде първа и последна и те ще са хората, които ще решават съдбите на семействата.

Наистина има какво да се пожелае в нашата страна и може много да говорим как да помогнем на децата в риск, на децата инвалиди, на децата бежанци, на тези в затруднена жизнена ситуация. Но нито едно от нещата, които можем да споменем няма да лежи в плоскостта на този проектозакон, тъй като в него няма място нито за алтруизъм, нито за нормално човешко отношение. Сухите и неясни „норми" и „директиви" само формират грима, зад който се е скрило нелицеприятното изображение на онзи, който е в света и пръв е възстанал срещу Бога. На онзи, който не знае да обича и гради, тъй като може само да мрази и руши. Плодовете на неговите усилия не могат да се увенчаят с успех, защото ние можем да различим душеполезното от останалото... Може ли от бурена да разцъфти роза?

Под предлог, че се грижи за „най-добрия интерес" на детето законът му дава неограничени права, отнемайки ги от родителите. Целта е ясна - отчуждаването на децата от семействата им, както и манипулиране на гражданите. Очевидно е, че в едно шантажирано чрез децата му общество решенията ще се взимат от манипулаторите, т.к. единствено те ще имат правото на глас. Вече знаем, че този социален експеримент не е нов. Много държави по света, които законотворците сочат за пример, всъщност имат вече горчивия опит от внедряването на фашистките практики, популярни като „juvenal justice". Неизброими са публикациите, анализите от всякакви специалисти и юристи, журналистическите и криминални разследвания, становищата на всякакви организации и фондации. Преобладаващо е мнението, че този закон е демагогски, деструктивен, опасен и ненужен. Обществата във Франция, Германия, Финландия, Швеция, Америка, Белгия, Норвегия и мн.др. страни вече плащат неизмеримата цена...

Лобистите на този закон в България се опитват да ни шантажират емоционално, преекспонирайки реалните проблеми в семействата, където действително има риск за здравето и живота на детето. Това са един малък процент деца, за които и до момента не е направено много, макар Национална мрежа за децата да обединява над 100 неправителствени организации. Очевидно е, че средства за съществуването им се намират, но не и средства за заздравяване и подпомагане на българското семейство. Нещо повече - държавата, която докара народа си до просешка тояга и изостави изоставените, сега ще отнема децата от родителите им поради бедност и ще ги изнудва да изхранват системата. Безподобен цинизъм...

Терминът «strategos» произхожда от две гръцки думи - stratos (войска) и ago (водя), т.е. стратегията е наука и изкуство за водене на война или по точно - крупни военни операции.

Историята отдавна ни го е показала. В нашето наситено с всякаква информация време за никой вече не е тайна коя държава какъв военен бюджет има. На второ място идват разходите, които големите и т.нар. «цивилизовани» държави гласуват за деструктивни дейности в други страни. Съдейки по международната ситуация през последните няколко десетилетия и някои повтарящи се и до болка познати прийоми, е очевидно че това дава добри финансови резултати... за тях.

Ето защо е добре да бъдем будни, когато става дума за собственото ни законодателство и да четем внимателно това, което ни се подготвя, защото там между редовете ще намерим и отговора на въпроса как да противостоим.

Неотдавна един руски свещеник каза, че ако по времето на Ирод е имало закон за детето, Христос е щял да бъде отнет от Мария и Йосиф, т.к. яслите, където се е родил не биха съответствали на хигиенните норми, а и в период на гонения едва ли биха могли да се погрижат за най-добрия интерес на Младенеца.

Споменавайки яслите... Как да тълкуваме абсурда, свързан със задължителното предучилищно образование от 4-5 годишна възраст, когато много родители предпочитат да възпитават децата си в семейството? Плачът на насила напъханите в тези заведения деца явява ли се «психологически тормоз» и кой трябва да бъде отговорен за това, ако родителите все пак решат да упражнят «задължителното си право»?

Като си запушим ушите, затворим очите, спрем да мислим... Но ние не сме така устроени и не можем да го направим. Ние сме порасналите деца на България, която все още я има. При други обстоятелства много от нас биха могли да бъдат отнети и «раздадени» на приемни семейства, еднополови домакинства, институции... А поводи сигурно е щяло да се намерят безброй. Какво би станало с всеки един от нас?.. Всеки един човек е ценен и неповторим. Във всеки е заложена Божествената искра.

Бог обича всеки и всеки призовава.

Сега ние трябва да решим искаме ли да имаме България. Тази България, която спаси своите евреи, тази България, която половин хилядолетие плащаше кръвен данък, но успя да съхрани Православието и честта си, тази България, която даде кирилицата, България, която обичаме... Можем ли да си позволим да допуснем позорното историческо настояще да изтрие славното историческо минало с извинението, че не сме чули, видели или разбрали...

Нима не видяхме плодовете? Защото нали е казано, че «по плодовете им ще ги познаете».

http://bg-patriarshia.bg/reflections.php?id=312

А.Хр.