Вторник, 08 Май 2012 10:56
 Автор: Проф. Антоний Хубанчев

«Царството Божие вътре във вас е » (Лука 17:21)

Това малко човешко сърце!

В него, а не някъде другаде - там, в съкровената му глъбина -  се борят и любовта, и омразата, и животът, и смъртта. И трудно ще се намери човек по света, който да не е за нещо и от някого ненавиждан, отричан или пренебрегван. Много или малко омразата се таи във всяко човешко сърце. Тя е сила, противостояща и отричаща живота.

Омразата е в сърцата ни, но и любовта е там.

        Ето как се моли св. Франциск Асизски:

         Господи, направи ме служител на Твоя мир!
          За да обичам, където има омраза,
          и да прощавам, когато обиждат;
          да помирявам, когато има  размирие;
          да будя надежда сред отчаяните;
          да разгарям светлина, където мракът цари;
          да нося радост в човешката скръб.
          Господи,
          помогни на стремежа ми
          да утешавам, без самият аз да бъда утешаван;
          да разбирам другите, ако те не ме разбират;
          да обичам, дори и  ако аз не съм обичан.
          Защото,
          който  раздава себе си, той получава;
          който забравя себе си, той намира;
          който прощава, той получава прошка;
          и който умира,
          ще бъде пробуден за вечен живот.  (Превод:А.Х.)

Сложна е борбата, която се води в самия човек. Той воюва за щастие на земята, а сам много често не знае, че щастието не е вън от него. То не е във вещите, в парите, в стихията на секса, в привлекателната сила на развлеченията и лукса. Щастието е вътре в човека - във вътрешната свобода, чистота и съвършенство на духа.

В един древнохристиянски паметник от II век ("Послание до Диогнет") е засвидетелствано: "Християните живеят на земята, но са и граждани на небето. Те се подчиняват на законите, но заедно с това надвишават законите със своя живот... Те обичат всички човеци..."

Любовта! Боже, каква могъща сила е тя!

Възможно ли е вместо омразата у нас да блесне великата любов  - любовта дори към ония, които ни ненавиждат в злоба, в завист и коварство? 

Възможно ли е в сърцето човешко да припламне искра, запалена от предвечната Божествена любов, и то никога да не се върне повече към зловещата стихия на злобата?

Изводът се налага от само себе си. Ако сме неспособни за това преобразяване, тогава ще бъдат невъзможни и истинската радост, и малкото частици щастие в земната ни участ.

Това малко човешко сърце!

То първо долавя и вижда незалязващите зари на другия живот - в безсмъртие и в Първоизвора на всяко битие.

               http://dveri.bg/kw3wc