УТЕШЕНИЕ В БОЛЕСТИ И СКЪРБИ

Автор:свещеник Сергей Филимонов

 
 
 Онкологията е специфична област от медицината, в която еднакво важно значение имат и високата професионална квалификация на лекаря, и умението му да контактува с болните. Нарушаването на това единство може да се отрази пагубно върху съдбата на пациента.
 Различните по рода си грешки и пропуски в онкологията обикновено не се проявяват веднага, както например при остри хирургични или терапевтични заболявания, а след известно време. Това време понякога е продължително, така че тяхното отстраняване обикновено става много трудно, а понякога е и невъзможно. Биологичното свойство на тумора да расте и неверието на хората в трайното излекуване на рака в известна степен могат да замаскират лекарската грешка, а понякога грубо казано "я игнорират". Затова онкологът и свещеникът, свързани с тази проблематика, никога не трябва да забравят за своята отговорност, за съдбата на всеки свой пациент пред Бога.
 Освен това свещеникът и онкологът контактуват с болни, които са психически травмирани от тази, в повечето случаи смъртоносна болест, на които им предстои тежка операция или лъчево лечение. Затова умението на свещеника да обгрижва такъв болен се явява основна съставна част от успешното лечение.
 Нарастването на положителните резултати при лечението на онкологично болните, и във връзка с това увеличаването на броя на хората, излекувани от злокачествени заболявания, поставят важна задача - връщането на болните към нормален църковен, семеен живот и трудова дейност. Психологическата и духовна рехабилитация на дадения контингент онкологично болни изисква съответстващи подходи.
Всяка болест има свой смисъл. Господ изпраща болестта и допуска тя да се прояви на това място - орган или система, където страстта, поразяваща човешката душа, се проявява най-силио. Тогава болестта се явява лекарство, което прекъсва по-нататъшното развитие на страстта.
 Онкологичното заболяване, и най-вече злокачественото, от религиозна гледна точка има своя мисия. То е "предупреждение" за човека, че му предстои път към Царството Небесно, че времето му за живот е пресметнато, отмерено. Господ е взел решение да прибере душата му при Себе Си във Вечността. При това не е важно колко време ще мине от момента на хистологичното изследване, потвърждаващо раковия характер на тумора, до момента на смъртта ~ месец или петнадесет години. Важното е, че свише е прозвучал камбанен звън, призоваващ към покаяние за целия преживян живот. Защо ние трябва да считаме това за "предупреждение"? Защото съществуват множество болести, в резултат на които настъпва скоропостижна смърт; когато вследствие на изтощението от болестта, човек вече не е в състояние да прибегне към църковните тайнства, не може смислено да говори, нито да вижда, нито да чува, нито да анализира. Всяко църковно тайнство се основава на това,
 че човек, желаещ да пристъпи към него, трябва да бъде с ясно съзнание или незначително замъглено съзнание, но обезателно да може да се самоанализира, иначе ще е невъзможно нито да изкаже своите мисли, нито да изрази това, което се явява предмет на неговото покаяние.
 Несъмнено съвременната хирургия позволява да се получат добри резултати: средната продължителност на живот на пациенти със злокачествени образувания след операционна намеса достигат до 15-20 г. Проживяното време вече не е толкова важно, важен е самият факт на "предупреждението". "Известяването" не предполага задължително бавна смърт от изпратената болест, не е изключен вариантът да настъпи и изцеление (както от религиозен, така и от
 нерелигиозен характер).
 Болната И., с рак на стомаха - II степен (ТЗN0М0), била предупредена за необходимостта от операция. Преосмисляла своя живот и дала обет на Бога, че ако не умре, ще посвети останалата част от живота си на Църквата. Скоро при предоперационните изследвания лекарите с удивление констатирали изчезването на туморите. Болната в последствие взела участие във възстановяването на шестнадесет православни храма.
 През 80те години на XX век вестниците на о. Кипър съобщиха за сензационното излекуване от рак IV степен на мъж в преклонна възраст, молещ св. арх. Рафаил за изцеление. Това станало в продължение на една нощ (разказ на местна жителка на о. Кипър).
  32-годишният Йеромонах Д. от един сибирски монастир разрешил за поучение на другите да бъде разказана историята на неговия живот и болестта му. Преди десет години той бил шофьор на камион. Въпреки че бил вярващ човек, той не можел да се пребори със страстта към алкохола. Тайно приел монашеско пострижение, оставайки на работното си място. След поотрита страстта не само не угаснала, но се ожесточила. Вместо една бутилка вино на ден, вече изпивал и три, И четири. Започнал да шофира непрекъснато в нетрезво състояние. Виждайки неправедния живот на монаха Д., Господ допуснал "камионът заедно с шофьора да падне в пропаст, дълбока около 70 метра. При падането Д. успял да скочи от камиона малко преди удара в земята. След катастрофата прекарал в реанимация седем месеца, като му били направени единадесет операции във връзка с травмите му, но останал жив. Въпреки това толкова тежко Божие наказание, "вразумление не настъпило. Пиенето спрял, бил въведен"в сан йеромонах, но после изпаднал в отчаяние и униние, разслабеност и нехайство. Преди около три години по данни на компютърната томография (КТ) било диагностицирано обемно образувание (най-вероятно тумор в главния мозък. Той разбрал, че Господ му изпраща последно предупреждение, покаял се за целия си предишен живот и пешком преминал по светите места с молитви за помилване. В течение на една година ежедневно извършвал водосвет и употребявал светена вода, като добавял в нея по капка от светия елей, осветен на мощите на свети великомъченик и делител Пантелеимон на Атон. През 1999г, пристигнал в Санкт-Петербург на изследвания. В ЦМСЧ-122 било направено повторно КТ изследване, при което обемното образувание не било открито. С чувство на дълбоко разкаяние и благодарност пред Бога той се върнал в своя монастир.
 А ето един от най-ярките примери за "предупреждение" с отсрочка, Болната М, бивша старша сестра на едно от отделенията на ЦМСЧ-122, вече втора година била прикована на легло вследствие деструкция (разрушаване) на гръбначните прешлени, причинено от метастази на злокачествен тумор. Пренебрегвайки беседите на свещениците и постоянното общуване на милосърдните сестри с нея, болната не се разкаяла. Не пожелала да се изповяда и да се причасти. Започнала да изразява съмнение в съществуването на Бога и заявила, че няма да повярва, докато лично не се убеди в съществуването на задгробния свят и не говори с умрелите. Виждайки такава дързост по отношение на Бога и невъзможността да се достигне до каквото и да е разбиране, духовното обгрижванс на болната било прекратено. Минало около месец и свещеникът спешно бил повикан от самата болна. Когато той влязъл в болничната стая, види, че лицето на болната е съвършено променено: нямало и следа от безчувственото изражение на лицето %о, нито сянка на гордост, високомерие или пренебрежение. Болната жадно попивала всяка дума, казана от свещеника. Когато той се опитал да разбере какво се е случило, оказало се, че през нощта преди празника Въведение Богородично, Господ взел душата на болната в задгробния свят, а после я върнал обратно. В онзи "свят" тя общувала с роднини, били %о открити някои тайни по отношение смъртта на нейни близки и колеги (които после се потвърдили). Било %« обяснено колко са важни както молитвите за покойниците, така и раздаването на храна като милостиня за тях. Тя видяла вратите на рая и ада, пазачите на вратите. Но в близост до райската врата болната дори не била допусната, тъй като не знаела нито една молитва. Било %о дадено кратко молитвено правило, с което тя трябва да се моли до смъртта си. След това били изпълнени някои нейни молби и тя отново се озовала в болницата. Сутринта отделението било събудено от вика на болната жена: "Вярвайте хора, има Бог!". Разтревоженият медицински персонал се опитал да я успокои, но тя повтаряла непрекъснато тази фраза и молела да запишат думите на молитвата, казана %о от пазачите на портите за царството Небесно. Болната се стараела нещо да поясни, но заобикалящите я помислили, че това е или от предозиране на лекарствата, или реактивно състояние на фона на продължително
 протичащото онкологично заболяване. Виждайки, че към молбата %п никой не се отнася сериозно, тя помолила да извикат свещеник. В задушевен разговор болната съвсем точно и ясно разказала какво е видяла и разбрала. Известно време след тези събития болната се чувствала добре и не се нуждаела от ежедневно приеманите дотогава обезболяващи средства. След четири месеца, през април 1996 г, тя умряла дълбоко вярваща, покаяна, макар и малко въцърковлена, но въпреки това, въцърковлен човек. Преди смъртта си тя напълно съзнателно приела да бъде извършено над нея тайнството Елеосвещение и се причастила с Животворящите Тайни Христови.