През последните години сме свидетели на водещата роля на Ватикана в икуменическото движение и на стремежа й за проникване в православния свят и неговото превземане. Ние, православните християни, сме длъжни да следим внимателно тази дейност и да бъдем максимално подготвени да й се противопоставим.

Тъй като римокатолическата псевдоцърква изобилства с еретически учения и ужасни изкривявания на Христовото учение, е добре да се запознаем не само с най-прочутите от тях - Филиокве, учението за непорочното зачатие на Пресвета Богородица, непогрешимостта на папата, но и с други, не по-малко съществени.

В своеобразен апогей на католическото отстъпление от Христа се превърна Втория Ватикански събор и последвалите го решения. На по-голямата част от тях не се дава публичност. През 1969 г. например, се извършва кощунствената деканонизация на... св. Георги Победоносец със скандалния лъжеаргумент, че житието му е твърде легендарно, особено що се отнася до „прекалено многото чудеса в него“. Ватиканът поставя въпроса: „Съществувал ли е изобщо св. Георги“.

По това време се осъществява деканонизацията и на св. Николай Чудотворец под същия предлог - легендарност на житието. В католическата периодика издаваният на руски вестник „Светлината на Евангелието“ официално се твърди, че участието на свв. Николай Мирликийски и  Спиридон Тримитунтски на Първия Вселенски Събор било мит, просто защото не било възможно!

По време на Втория Ватикански събор е деканонизиран дори Симеон Тридентски*. В католическите календари и литература на руски, например, имащи за целева група униати и бивши православни, тези факти се крият, замаскирани зад лукавата формулировка за съществуването на два вида светии - такива, чието празнуване е задължително и такива, чието празнуване не е задължително. В категорията на деканонизираните и недостойни за католиците светци са светила на светостта като св. Георги Победоносец, св. Николай Мирликийски Чудотворец, св. първомъченик и архидякон Стефан и др. Любовта и верността им към Христа и Неговата Църква се оказват непоносими за Ватикана, и след столетия прикрита омраза и презрение, той официално се отрича от тях. Но римските манипулатори не спират дотук. Местата на истинските Христови светии и великомъченици не остават пусти. На тяхно място Ватиканът поставя свои творения-антисветии, хора-антоними на истинските Христови изповедници.

Една от тези антисветици е Катерина Сиенска (1347-1380) - католическа монахиня. Трагичният живот на тази псевдосветица е низ от видения и халюцинации, придружени с доказани анорексия и булимия, мания за власт и измами. Носещата с цел „смиряване на плътта“ вериги, Катерина обявява за своето мистично венчаване за Христос, на което Сам Той й дава брачна халка, а Пресвета Богородица съединява ръцете им!

По време на своите постоянни лъжевидения, Катерина често пада на земята, изпада в транс. Нейни са твърденията, че Христос взел старото й сърце и й е дал ново, че се причастява от Небето и че има стигми, виждани, разбира се, само от нея. Като по поръчка й се явяват апостолите Петър и Павел, св. апостол Иоан Богослов, св. Мария Магдалина. След едно от поредните си видения, Катерина започва да се бори за реформи в католицизма, а в едно от писмата си до папата го призовава да бъде „безстрашен съпруг“. Получила благоволението му, монахинята се обгражда с лични секретари, диктувайки им неуморно писма до европейските крале и кардинали. Нейна е фразата: “Говоря Ви от името на Христос!“, а запазена марка и любим израз е: „Аз искам!“

Но първото място в подмяната на чистата и светла любов на православните светии към Бога с еротоманска и нечистоплътна похот, безспорно принадлежи на Тереза Авилска (1515-1582). Тази католическа монахиня е кармелитка и се прочува като автор на рицарския роман „Строгост и простота“.

В поредица видения, изпълнени със скандални намеци и изобилстващи с нездрава фантазия, Тереза твърди, че получава послания от Христос и херувим. Следващият цитат на Тереза Авилска е документиран от писателя Мережковски: „Често Христос ми говори: „Отсега нататък Аз съм Твой и ти си Моя“. Тези ласки на Бога ме потапят в неизказано смущение. В тях заедно са и болката, и наслаждението. Това е най-сладката рана. Видях малък ангел. В ръката си той държеше дълго златно копие с железен край и неголям пламък и отвреме навреме той го вкарваше в сърцето ми и във вътрешностите ми, а когато го изваждаше ми се струваше, че с копието изважда и самите ми вътрешности. Болката от тази рана беше толкова силна, че аз стенех, но и наслаждението беше толкова силно, че не исках болката да спре. Колкото по-дълбоко влизаше копието във вътрешностите ми, толкова повече растеше тази мъка, и толкова по-сладостна беше тя.”

В новия пантеон на католическите псевдосветии, заменили за католиците чистите и смирени Христови воини като св. Георги и св. Николай, своето място неотдавна зае и капуцинският монах Пио, наричан от почитателите си Падре Пио. Придобил огромна популярност със своите видими, за разлика от Катерина Сиенска стигми, точно като по поръчка Пио също има видения с Христос и Пресвета Богородица, разпространяват се слухове за негова билокация.

Ватиканът употребява немалко усилия, за да острани всички съмняващи се в светостта на Пио и отказва да разгледа безбройните доказателства за измама и мошеничество. Историкът Серджо Луцато привежда свидетелството на аптекарката Мария де Вито, от която Пио купува фенол през 1919 г. Това е веществото, с което намазвайки ръцете си, капуцинът имитира Христовите рани. Нещо повече, той дори отказва упойка по време на операция, с което изключва възможността ръцете му да бъдат внимателно разгледани. Следва цитат от новата „попзвезда“ на ватиканската „попсцена“: „Молех се след месата, когато ме обзе непознато състояние като сладък сън. Всичките ми вътрешности, чувства, а също и душата бяха в неописуем покой. Около мен и в мен имаше дълбока тишина... След това всичко се разви в един миг. Видях пред себе си тайнствена фигура, подобна на тази, която видях на 5 август. Разликата беше в това, че от ръцете и краката й капеше кръв. Видението толкова ме уплаши, че е невъзможно да се опише това, което чувствах в този момент. Мислех, че умирам! Видението изчезна и разбрах, че моите ръце и крака са пронизани и от тях тече кръв. Представете си тези мъки, които изпитах тогава и какво изпитвам почти всеки ден! Отче мой, умирам от  болка, объркване и срам, които усещам в душата си. Страх ме е, че от мен ще тече кръв до края на живота ми.“

Ватиканският списък с псевдосветци продължава с още много мъже и жени, водили нехристиянски начин на живот и изказвали кощунствени твърдения, общували с демони и умирали в мъка, нещастие и страх. Дълг на нас, православните християни, е да почитаме свято паметта на истинските Божии угодници и да не позволяваме поругаването или заличаването на подвига им. Защото зловещата подмяна на доброто със зло води до неизбежна смърт на душата.

* Симеон Тридентски е римокатолически светец, убит от евреите. Неговата деканонизация, направена на Втория Ватикански събор, е в духа на затоплящите се взаимоотношения между Ватикана и юдеите-талмудисти – бел. ред.
                   –––––––––––––––––––––––––––––––––––
Коментари 
12
 
#1 афрем 2011-07-11 17:00
Много добре разбирам целта на статията, но с някои неща не съм съгласен. Става въпрос наистина за понижаване ранга на самия празник в избираем, а не за деканонизиране. След съборната реформа на папа Павел VI празниците се делят на четири от най-висока до най-ниска степен - тържество, празник, възпоменание и факултативно възпоменание.

"В категорията на деканонизиранит е и недостойни за католиците светци са светила на светостта като св. Георги Победоносец, св. Николай Мирликийски Чудотворец, св. първомъченик и архидякон Стефан и др."

В интерес на истината празникът на Св. Стефан не е премахнат, а си е задължителен празник. Макар че в западната литургична традиция той се празнува не на 27, а на 26.12.

Празниците на Св. Георги и св. Николай наистина се водят факултативни, тоест свещеникът решава дали да се празнуват или не. Ако не ги празнува четивата, лутиргичният цвят и изменяемите части от литургията са едни, ако ги празнува са други. Там където тези светци са тясни свързани с местната култура празниците им имат по-висок, тоест задължителен статут. Не съм сигурен как е в Русия, но например Свети Георги е с ранг на тържество в Англия, задължителен е в Ливан и т.н., в много случаи зависи от поместния календар. Също така когато дадена църква е посветена на такива светци, тогава празникът не е избераем, а тържество, тоест най-високата степен, защото е храмов празник.

Интересен пример обаче за премахване на празник обаче е този на св. Валентин на 14.02. Преди празникът в бил задължителен, макар и не в много висока степен, а сега го няма и на 14.02. се празнуват св.св. Кирил и Методий, чиито празник е задължителен.
Цитиране
 
 
#2 афрем 2011-07-11 17:03
"На тяхно място Ватиканът поставя свои творения-антисветии, хора-антоними на истинските Христови изповедници."

Вие сте се постарали да коментирате житията и духовността на посочените римокатолически светци, но не мисля, че примерите са удачни за католически светци поставени на мястото на древните такива. Катерина Сиенска и Тереза Авилска са си канизирани от векове. В случая с Катерина Сиенска празникът й преди е бил на 30.04., сега е на 29.04. на мястото на друг католически светец след схизмата. Празникът на Тереза Авилска дори не е бил променян и преди, и след събора е на 15.10. А падре Пио е канонизиран през 2002 г., сравнително наскоро.

Мисля, че статията би трябвало да се ограничи с коментари върху твърденията за фалшификация на житията и разглеждане на католическата духовност, защото въпреки добрите намерения представя нещата малко неточно.
Цитиране
 
 
#3 Нона 2011-07-11 20:30
От доста време чета този сайт и от цялото си сърце се радвам, че го има, макар че досега не съм влизала да коментирам. Но много се дразня, когато се появяват различни многознайковци, които влизат само, за да търсят кусури, без да виждат нещата в перспектива. На мен статията ми хареса, защото казва най-важното, а то е че римо-католиците подменят идеята за светост с неин лъжлив антипод. Мисля, че това е по-важно от всички гореизложени забележки на коментиращият афрем!
Цитиране
 
 
#4 Минко 2011-07-11 22:23
Афрем, проблемът при тебе е че си пропуснал да прочетеш заглавието на статията, а правиш анализи. Авторката съвсем ясно е написала "Зловещата подмяна". Подмяна хитра ,тайна и зловеща, а не обикновена смяна. Тази подмяна е дълъг, и тайнствен процес и не е нормално да се случва както ние си го представяме. Махаме едните светци и слагаме други.Така че дори някои от забележките фактологически да са вярни, погрешна е отправната ти точка. Тука става дума за дълъг процес и е нормално да има разлика във времето на въздигането и свалянето на светиите, а самото низвергване е направено по съответния лукав, прикрит, чисто папски маниер. Статията е посочила какво се случва в чист неприкрит вид. Налице ли е подмяна на идеята за святост при католиците? Налице е. Казано ли е това в статията? Казано е. Какво повече да искаме?
Цитиране
 
 
#5 афрем 2011-07-12 17:58
Аз не изразявал несъгласие относно мнението на авторката за католическата мистика и святост, за да твърдите, че не съм разбрал идеята на статията, а само съм посочил фактологичните неточности, които са в нея. Затова не разбирам реакцията и на двамата ви в случая.

Освен това реших да пусна коментара тук, защото не открих посочен контакт на авторката, ако имаше такъв нямаше да коментирам статията тук.
Цитиране
 
 
#6 Никита 2011-07-12 21:15
Всъщност статията само фактологически е вярна.
Вие какво очаквате хора които не разбират от истинска духовност да правят?
Ами това е. Душевност, рационализъм и болна мистика при римляните. Напълно естествено си е да си промотират техната "духовност". Протестантите пък изобщо не празнуват никакви светители. Те са низвергнали всичко. Толкова им е и акъла, и Светия Дух. Не знам какво толкова има да настръхваме, подмяна, пък чак и зловеща, конспирации врагове, това онова. Не разбират римляните, душевността и прелестта им се струват духовност и тва е цялата работа. Статията е все едно сега разкрихме върха на сатанистката конспирация срещу православието. Те си тачат това което им харесва. Не разбират и това е. Няма нищо зловещо или конспиративно. У римляните едно, у протестантите друго, у зен будистите трето. На всеки духовността е различна и от православна гледна точка безсмислена. По тая логика да хванем да изпишем триста трактати против Мартин Лутер че не бръсне никой ни предание, ни светии, ни Богородица ни мъченици ни апостоли как бил подменял светиите с нищо.
Според мен статията е тенденциозна въпреки че като фактология е вярна. Идеята че те нарочно на ватиканския концил направили "зловеща подмяна" не е вярна. Те така си мислят така си правят. Толкова си им е акъла. Не разбрах също каква връзка има това с нас и какво ни касае. Римската курия бълва такива приумици постоянно.
Цитиране
 
 
#7 свещ. Божидар Главев 2011-07-12 22:11
Никита, вие споделяте един доста оптимистичен възглед в смисъл, че подмяната на святост с несвятост е процес, който си тече строго локализирано в римския религиозен большой театр и няма никакво отношение към това, което се случва при нас. Но мнозина не споделят този оптимизъм. В Православната Църква вече имаме прецеденти на канонизиране на несвети хора, дори направо порочни, за което има и статии в сайта. В същото време има случаи на поругаване паметта на истински светии и обявяването им за попаднали под "западен", "вавилонски" и не знам още какъв "плен". Трето, бави се или дори изобщо не се готви канонизацията на хора, които Сам Господ е засвидетелствал като светии. Това показва, че същите симптоми се прехвърлят и при нас.
По тази причина смятам, че статията е полезна и навременна - нещо като сигнален флаг и би било добре да провокира изследване на същия този процес, протичащ и в нашата градина.

Цитирам Никита:
Идеята че те нарочно на ватиканския концил направили "зловеща подмяна" не е вярна.

На български се казва "събор", а не "концил". Това е все едно да се рече "бицикл" вместо "колело". Ах, тези западни българи... :)
Цитиране
 
 
#8 Никита 2011-07-12 23:50
Благослови отче Божидаре.

По принцип да, в нашата градина има също много неща, но те не са взаимносвързани . Подмяната на духовността с душевност и "емоционална" духовност на запад си я има даже още преди схизмата. Тереза Аквилска не е продукт на съвремените течения, стигмите също. Можем да се напише една хубава статия за разликите между православната духовност и римската такава. Те са от тук до небето. Обаче това не е от сега това си го има винаги. Не виждам каква е конспирацията. Те в богословието имат схоластика, а в практическата вяра мистиката им е патетика (емоционална, душевна). И така е било винаги. Догматиката им е ултра рационална и схоластическа, а подвижничествот о душевно. От гледна точка на римското богословие не е много ясно поради каква причина биха празнували някакви източни отци повече от западните ултра-известни "светци". Както ние си имаме постоянно светци, така и те си имат. Какви са нашите и какви са техните това зависи от църквата в която се подвизават. Според мен лично не е никаква сензация това че римляните не тачат някои светители за сметка на други по-близки до тяхния дух. А каквото става в православната църква много малко е повлияно от това какво става при римляните.

П.П. "събор" някакси звучи православно за разлика от хърватското "концил". Нещо като разликата между литургия и меса. :)
Цитиране
 
 
#9 Галя Тодорова 2011-07-13 22:56
Много е странно това, че католиците обявиха Св. Георги за фалшив, при положение че има стотици свидетелства за поклонничество на гроба му в Лида Палестинска още в 4 в. Тогава при това изобилие на мъченици на ум няма да му дойде на някой да си "измисля" някакъв въображаем светец, за какъвто римокатолиците обявяват един от най-големите светци на Христос. Толкова им е "науката" на горките. А прелестта на гореизборените "светици" е видна от чувствените екстази, в които изпадат и са отдавна известни с това. Но като нямаш истински духовен опит ще се вчувстваш до болка и до "сладост" от греха. В Сирия, в Дамаск живее една униатка - г-жа Мирна, която е стигматичка, изпада в екстази и мироточи - тече и чист зехтин от ръцете. Имах възможност да се срещна с нея и да видя едно съвременно, признато от католиците и униатите чудо - само че както се оказа - не от Бога. Съществото, което се явява на Мирна и се представя за Св. Богородица и говори основно за "обединението" на църквите в икуменически смисъл. Скоро то и е казало, че няма вече да и говори, докато църквите не се обединят. А напоследък Мирна мироточи само когато съвпаднат католическия и православния Великден. Самата Мирна е получила всички тези необикновени свойства и явления внезапно, без аскеза и без очистване на сърцето, ей така - като си седи. Първо е започнала да благоухае една икона, която после е започнала да мироточи, а след това от ръцете и очите на Мирна е започнал да се отделя чист зехтин. Това е засвидетелстван о от много обикновени хора и учени, които постоянно се занимават с нея, присъстват на екстазите, измерват и изследват всичко свързано с този феномен и т.н. Всичко това го разказвам, защото за православието случая е ясен, има си белези, по които може да се познае прелестта и бесовското чудо. Докато католика не може. Той лесно се подлъгва, защото не може да различава духовете и лесно става жертва на тях. Причината за това е ясна - отпадане от Тялото Христово, няма какво да се заблуждаваме, че имат "остатъчна" благодат. Очевидно не е достатъчно това, което им е останало от Православието, то разбира се отстъплението се е развило постепенно, но все повече става ясно, че съвременният католицизъм е едно трагично явление.
Цитиране
 
 
#10 красимир 2011-07-14 06:33
Цитат:
мироточи - тече и чист зехтин от ръцете

Доколкото съм чел, по химичен състав зехтинът няма нищо общо с мирото при чудодейно мироточене. Зехтинът е 100% мазнини, докато в мирото например от мироточивите глави от Киево-Печерската Лавра освен високоочистени мазнини с неизвестен произход е установено наличието и на белтъчини, в някои случаи до 73%.