Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.03.2012 20:48 - ГРЕХОВЕ ПРИ СЕДМОТО БЛАЖЕНСТВО: НЕПРИМИРИМОСТТА
Автор: bogolubie Категория: Други   
Прочетен: 1202 Коментари: 0 Гласове:
1



Иванка Янакиева, публикува в Църква общност общество  Иванка Янакиева  30 март г. 23:48

Грехове при седмото блаженство: Непримиримостта

 Много често явление в живота е да срещнеш хора, които са се скарали и затова не общуват вече помежду си. А те са може би близки роднини или са били преди това, много добри приятели. Но ето спречкали са се и поради това, че нито един от тях не е направил още в началото спасителната стъпка, мирът е бил погазен и на негово място се е настанила грозната вражда.
 Какво е състоянието на тия души? - Ужасно! След отрезвяването на първото опиянение на гнева, който сатанински вдъхновява каращите се и ги прави понякога изумително красноречиви, понякога изобретателно язвителни, понякога зловещо остроумни, настъпва пълно отпадане на духовните сили. В сърцата се възцарява пустота и мрак. Дълбоко униние ги обхваща. Слънцето на радостният мир се е скрило зад облаците на взаимната омраза. Над душите е паднала непросветната мъгла на злобата. Тия хора, довчерашни приятели, са вече врагове. Те не щат нито да се видят, нито да се чуят. Ако мислят един а друг, то е само за да измислят как да си напакостят. Ако търсят да се видят, то е само за да могат да си извадят очите. Ако жадуват да се срещнат, то е само за да се взаимоунищожат.
 Такава вражда, не се ли спре навреме, може да свърши с непримиримост. Същината на непримиримостта е онова сатанинско озлобление, при което враждуващия загубва разсъдъка си и в слепотата си е готов сам да умре, но да смаже и врага си. Това адско състояние се нарича ожесточение.
 Между озлобени врагове и дума не може да става за християнска нравственост. В пламъците на тяхната взаимна омраза е изгоряло всичко добро и възвишено, което до тогава е цъфтяло в душите им. Те са заровили любовта в гробовете на своите мъртви вече сърца. Затуй не могат да бъдат последователи на кроткия Спасител, Който учи: ,, По това ще ви познаят всички, че сте Мои ученици, ако любов имате помежду си" ( Йоан 13:35)
 Как може да се нарича християнин един човек, който казва за ближния си: ,,Аз ще му отмъстя! Аз ще го унищожа, па, ако ще и сам да погина." С каква съвест може той да ходи в църква, да пали свещи пред благите образи на светците, да се моли и смята във връзка с Бога! Господ се гнуси и от молитвата на такъв човек, и от свещите му и от доброволните му пожертвувания в полза на храма.
 Не чувате ли какво казва великият Бог: ,, Аз искам милост, а не жертва" (Ос 6:6)! Господ се гнуси и от поста и от недостойното причащаване, и от лицемерната набожност на враждуващите, които не искат да се помирят. Той говори: ,,Ето, вие постите за караници и разпри и за да биете с дръзка ръка другите.... Такъв ли е поста, който съм Аз избрал?.... (Ис. 58:4 - 5)
 Ние сме длъжни да простим от сърце прегрешенията на нашите ближни и тогава да постим, да се молим, да се причащаваме. Иначе, нито поста ни, нито недостойното ни причащаване, нито лицемерните ни молитви ще ни помогнат при спасението. ,, Съдът ще бъде безмилостен към оногова, който не е показал милост" ( Иак. 2:13).

 Из ,, Нашата Надежда"



Тагове:   непримиримост,   грях,


Гласувай:
1
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bogolubie
Категория: Други
Прочетен: 11540529
Постинги: 14718
Коментари: 2344
Гласове: 9288
Архив
Календар
«  Септември, 2020  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930