Презв. Стефан Стефанов: Здравей,

 Понятията, за които питаш, са основни за Църквата. Те са влезли в употреба още в най-ранните години от нейния живот. През следващите години и векове Църквата се е развивала, защото е жив организъм. Развивали са се и са се оформяли и понятията от християнското богословие. Именно това развитие е показател, че Църквата живее. Ала при всичкото развитие, те са запазвали същността си.

 Тези термини, както и повечето понятия, които се използват в християнството, произхождат от гръцки език, защото това е езикът на културния свят по онова време.

 Догмат (δόγματος) е родителен падеж от глагола δοκέω, който означава: мисля, смятам, считам. Използва се от много предхристиянски автори със значение: общовалидна, неоспорима истина, а също - заповед, закон. Със същия смисъл думата присъства в текстовете на Свещеното писание, напр. в Еф. 2:15, Кол. 2:14 и др. Догмати са наименувани определенията на Иерусалимския апостолски събор (Деян. 16:4). Понятието се среща в съчиненията на всички Отци от ранната Църква. Постепенно в съчиненията на християнските автори смисълът му се оформя като: истина, дадена чрез Божествено откровение, непоклатна Божествена истина. Основните догмати, като съборно учение на Църквата, са формулирани на нейните Вселенски събори. Църквата, разбира се, не създава догматите, а ги извлича от Божественото откровение, формулира ги и ги обявява за неизменни и общозадължителни истини. В най-концентриран вид основните догмати на Христовата Църква се съдържат в Никео-Константинополския Символ на вярата. Систематично и подредено догматите е събрал св. Иоан Дамаскин в своето съчинение “Точно изложение на православната вяра”.

 Догматът е истина, отнасяща се до същността на вярата. Истина, която християнинът трябва да приема безусловно, за да се счита за член на Църквата.

 Докато догматите са учението за вярата, каноните се отнасят до правилата за живот и практическата дейност на християните, устройството и управлението на Църквата. Тоест, те касаят външния живот на църковното общество. На езика на ранното християнство κανών означава: норма, правило, мярка (Гал. 6:16, Филип. 3:16). Тъй като в живота няма рязка граница между вярата и живота, теорията и практиката, а напротив, има преливане и дори сливане между тях, така също няма рязко разграничаване между догмати и канони. На конкретния ти въпрос може да се отговори така: между догмати и канони има много повече връзка, отколкото разлика. Връзката е жива, а разликата, разграничението – условно, теоретично.

 Канон се нарича също съвкупността от книгите на Свещеното писание. Понятието се използва и в църковната и светската музика, но това е встрани от въпроса.

 Какво е ерес и разкол? Ереста се нарича още лъжеучение или вероотстъпничество. На езика на църковната догматика ерес (αίρεσις) означава съзнателно и преднамерено отклонение от ясно изразен и формулиран догмат на християнската вяра и заедно с това отделяне от църковната общност. Когато налице е само второто, тогава го определяме като разкол. Причина за разкола се явява неподчинение на църковната йерархия или непреднамерени грешки в догматическото учение.

 Често ересите са започвали с разкол. Често разколите са се развивали и прераствали в ереси. Предназначението на догматите и каноните е да предпазват християните от ереси и разколи. Бих си послужил с пример от нашия бит. Когато си купуваме храна, ние гледаме какъв е съставът й, кой е производителят, срокът на годност, за да не пострадаме. Когато си купим домакински уред, първо прочитаме упътването, за да го използваме правилно, да не го повредим и да не се увредим. Подобни правила са необходими и в нашия духовен живот, само че там повечето хора не го съзнават или си мислят, че всичко е толкова просто, че не се нуждаят от правила. Или свеждат духовните правила до елементарния вид на правилата за използване на телевизора. Дали не защото отделят повече внимание на телевизора, отколкото на вярата?

 Относно ритуалите. Ритуалът е церемония. Има ритуали по награждаване, полагане на венци, приемане в партия и пр. Има и атеистични ритуали, които копират църковните. Ако в Църквата се извършваха ритуали, то би трябвало да наричаме храма ритуален дом, а свещенослужителите – ритуалчици. Уви, когато богослужението се извършва формално и външно, колкото и да е пищно, то повече прилича на ритуал, отколкото на служение Богу “с дух и с истина” (Иоан 4:23,24). Употребата на това понятие в Църквата, освен че е показател на повърхностно и инертно отношение към вярата, също е белег и за най-голямата язва в нашата Църква днес – потребителския подход към нея. Когато преодолеем потребителското отношение към Църквата, едва тогава ние ставаме нейни истински чеда и живи членове. Тогава започваме да живеем с нейните догмати и канони. Те стават част от нас, когато ние станем част от Църквата, т.е. когато участваме в тайнството на църковното единение – Евхаристията. Тогава и през ум няма да ни мине да отидем в Църквата, за да извършим някакъв ритуал.

 Божията милост и любов да изпълват сърцето ти,
 презвитер Стефан