Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.03.2012 22:04 - ЗА ГРЕХОПАДЕНИЕТО И ИЗКУПЛЕНИЕТО
Автор: bogolubie Категория: Други   
Прочетен: 545 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 28.03.2012 22:05


За грехопадението и изкуплението
 27.03.12  | Лъчезар Величков

 

Повод за тази статия е една стара заблуда, витаеща сред православните теолози, възприемащи скептично всяка дума на римокатолиците, пък било тя и вярна, що се касае най-вече до учението за изкуплението. От какво ни е изкупил Спасителят? От греха ли? От смъртта ли? От едното, или от другото, или пък от двете? Парадоксално е, но много православни, повлияни от писанията на съвременни, авторитетни за тях богослови, стигат до крайното безумие да омаловажават и дори да отричат Христовата жертва на кръста и изкуплението на човешкия род. Мнозина християни се питат, какви са разликите и има ли такива в православното и римокатолическото учение за грехопадението и изкуплението. Разлики определено има, но за да ги разберем, трябва да видим как е създаден човекът, какъв е бил преди и какъв станал след грехопадението. Това са част от въпросите, отговорите на които биха ни дали вярната позиция, от която да разгледаме въпроса за изкуплението.

 Според римокатолическото учение, човекът е създаден в безпогрешно и невинно състояние в рая, наречено „първоначална праведност” (justitia originalis). Но в човека, според римокатолическите богослови, все пак съществувала похотта преди грехопадението. Неговото безгрешно първично състояние не било последица от хармонично създадената от Бога двусъставна човешка природа, а резултат на особения дар на Божествената благодат(donum supernaturale), даден като придатък за да възпълни неговите естествени недостатъци. Този дар римокатолическите богослови наричат още освещаваща благодат. Грехопадението имало за последица само загуба на този дар и нищо повече, но не и внасяне на елемента на похотливостта, която според латинските богослови си съществувала и преди грехопадението. От това учение излиза, че Бог се е объркал и за да поправи тази грешка дава допълнителен дар на човека, който римокатолическите богослови наричат „златна юзда”, имаща за цел да сдържа дивата безредна човешка природа и да внесе ред и хармония. Свети Аврелий Августин в творбата си „За Божия град” и свети Йоан Дамаскин в „Точно изложение на православната вяра” ясно и категорично казват, че похотта се появява след грехопадението. Двамата свети отци се позовават на свещеното писание преди грехопадението: „Бяха голи и не се срамуваха” (Бит. 2:25) и след грехопадението: „Тогава се отвориха очите и на двамата, и разбраха, че са голи, затова съшиха смокинени листи и си направиха препасници” (Бит. 3:7). Погрешното схващане за грехопадението повлича след себе си цялото римокатолическо богословие в огромна бездна. До голяма степен този възглед за състоянието на човека обезценява Христовата жертва на кръста, но все пак римокатолическите богослови не са стигнали толкова далеч да отрекат изкупителното дело и дори изкуплението заема централно място в тяхното богословие.

Православното разбиране за състоянието на човека преди грехопадението е, че той е създаден добър, дори съвършен: „И видя Бог всичко, що създаде, и ето, беше твърде добро” (Битие 1:31). Разбира се, неговото съвършенство е относително, защото само Бог е напълно съвършен. Човекът е сътворен по Божий образ, а подобието е зададено като задача от Твореца: „Да сътворим човек по Наш образ, (и) по Наше подобие” (Битие 1:26). В следващия стих обаче за подобие не се споменава: „И сътвори Бог човека по Свой образ, по Божий образ го сътвори; мъж и жена ги сътвори” (Битие 1:27). Свети Йоан Дамаскин казва: „По образ – това означава разумния и надарен със собствена воля човек, а изразът „по подобие” означава уподобяване чрез добродетелта, доколкото това е възможно за човека”. Подобието е оставено като задача на човека, дадена заради свободата с която бил дарен Адам. По думите на свети Йоан Дамаскин, Бог поставил човека за да бъде той като цар и началник на цялата земя и на онова, което е на нея. Свети Йоан Дамаскин и свети Августин считат, че дървото за познаване на добро и зло, трябвало да служи като изпитание и проверка за послушанието или непослушанието на човека в рая. Свети Йоан Дамаскин: „Понеже украсил човека със свободна воля, Бог му дал закон – да не вкусва от дървото на познанието. Защото за човека не било полезно, неизкушен и неизпитан да получи (Срв. Сир. 34:10) нетление, за да не се възгордее и падне в еднакво осъждане с дявола (1 Тим. 3:6); защото дяволът след самоволното си падение неразкаяно и неизменно затъна в злото. Затова било необходимо човекът предварително да бъде подложен на изпитание, тъй като неизпитаният и неопитен мъж няма никаква цена. Било необходимо, като постигне съвършенство чрез изпитание, което се състояло в изпълнение на заповед, да получи безсмъртие като награда за добродетелта”. По думите на свети Григорий Богослов, преди грехопадението на човека били дадени семената на доброто и му било заръчано да ги отглежда и от тях да израстат добродетели. Монахът-еретик Пелагий погрешно изключва необходимостта от Божията благодат за човека със заблудата, че в самата човешка природа се намират не само семената на доброто, но и самите добродетели, така че човек уж сам, със свои собствени сили може да стане добродетелен. След грехопадението обаче, човекът, който преди това бил безгрешен по природа и свободен по воля, нарушил спасителната Божия заповед, познал наистина доброто и злото и в това се състояла неговата трагедия, защото въпреки Божието предупреждение той нарушил заповедта: „А от дървото за познаване добро и зло, да не ядеш от него; защото, в който ден вкусиш от него, бездруго ще умреш” (Бит. 2:17). Свети Атанасий Велики риторично пита: „Бездруго ще умреш, какво друго би могло да се има предвид, освен че не само ще умреш, но и завинаги ще останеш да пребъдваш в тлението на смъртта”? Божият образ у човека бил силно повреден и макар не напълно унищожен, както разсъждават протестантите, все пак падението отдалечило най-висшето творение от Твореца. И след грехопадението човек не загубил напълно способност да върши добро, но природата му била вече болна от греха и неспособна да се възстанови в първоначално състояние. Адамовият грях и трагичните последици от него преминават през целия човешки род и увреждат човешката природа, подвластна на греха, смъртта и тлението. Тук е важно да подчертаем, че всеки човек се ражда с наследството на Адамовия грях, а не само с последиците от него! Свещеното писание е категорично: „Ето, в беззаконие съм заченат, и в грях ме роди майка ми” (Пс. 50:7); “Всички съгрешиха и са лишени от славата Божия” (Рим. 3:23); „Както чрез един човек грехът влезе в света, а чрез греха – смъртта, и по такъв начин смъртта премина във всички люде чрез един човек, в когото всички съгрешиха” (Рим. 5:12). Блажени Теофилакт Охридски тълкува последното така: ”Всички съгрешиха, означава това, че всички са съгрешили в Адам.”

Духовната катастрофа у природата на Адам можела да се поправи само от Бога и от никой друг. Според свети Атанасий Велики, Божието Слово дошло лично, за да може Той, Който е Образ на Отца, да сътвори наново човека според образа. Никой друг, следователно, не бил достатъчен да бъдат човеците обновени, освен Образът на Отца. Апостол Павел казва: „Защото, както чрез непослушанието на един човек мнозина станаха грешни, тъй и чрез послушанието на Едного мнозина ще станат праведни” (Рим. 5:19). Свети Августин твърди, че само Онзи, който създал човешката природа, можел да я възстанови като добра. Свети Атанасий Велики допълва: „Причината за Неговото слизане от небесата сме ние, и нашето престъпление е призовало любовта на Словото, така че Той да побърза както да ни помогне, така и да се яви сред нас”. Свети Атанасий Велики казва още: „Нему, на Словото Божие се падало, както да приведе отново тленното към нетление, така и да запази непокътнато онова, което е истинно у Отца във всичко, понеже, бидейки Слово на Отца и превъзвисен над всичко, Той единствен по природа е бил в състояние, както да възсъздаде всичко, така и да е достоен да пострада за всички и да бъде посланик за всички пред Отца”. Някои съвременни богослови, като пергамски митрополит Йоан Зизюлас, считат, че с греха си Адам е променил Божиите планове за човека и света, но това не е вярно, защото би означавало, че Бог се е объркал и не е знаел какво ще се случи. По същия начин разсъждава и Мартин Лутер, който говори за План А и План Б. Светите отци обаче са на категорично друго мнение. Свети Августин казва: „Тъй като Бог знае отнапред, не могъл да не знае и това, че човек ще съгреши. Но човешкото грехопадение не било в състояние да промени действието на Божествения съвет на Пресвета Троица така, че с това да принуди Бога да промени своето решение. За Божественото предведение (предзнание) е било ясно както това, че сътвореният човек от добър ще стане зъл, така и Божия план за неговото спасение”. Свети Йоан Дамаскин потвърждава казаното от свети Августин: „Тъй като притежаващият предзнание Бог знаел, че човекът ще извърши престъпление и ще стане подвластен на тлението, Той създал от него жена, подобна нему и негова помощничка”. Светите отци - Йоан Дамаскин, Йоан Златоуст, Григорий Нисийски, Атанасий Велики считали, че жената е сътворена от Бога, за да не изчезне човешкият род, тъй като понеже Бог знаел отнапред за грехопадението, Неговият спасителен план изключвал прекратяване на човешкия род. Свети Атанасий велики казва: „Би било чрезмерно неподобаващо Божието дело в човечеството да трябва да се прекрати, независимо дали поради собствената им небрежност, или поради измамата на злите духове”.

Синът Божий е дошъл на земята, за да ни предаде Божественото Си учение, и за да принесе в жертва Своите тяло и кръв за нас и нашето спасение. Според свети Атанасий велики само Бог-Слово, Който е Самият Живот е можел да научи човеците за Отца и да унищожи идолското поклонение. Не било във властта на никого другиго да обърне тленното към нетление, освен на Спасителя. Вследствие на въчеловечаването на Словото всичките кроежи на врага срещу човешкия род се осуетили, а тлението на смъртта, което по-рано ги държало в своя власт, се прекратило, понеже човешкият род би погинал напълно. Спасението на човеците изисквало повече от даване на закон. Ето защо Синът Божий трябвало да бъде подобен на нас във всичко освен в греха (срв. Евр. 4: 15). След като дал на света своето съвършено учение, за да завърши делото на спасението, Спасителят трябвало да примири двата народа с Бога чрез кръста, като на него убие враждата (срв. Еф. 2:16). За нашето изцеление и спасение пророк Исайа пише: "Той взе върху Си нашите немощи и понесе нашите недъзи; а ние мислехме, че Той беше поразяван, наказван и унизяван от Бога. А Той беше изпоранен за нашите грехове и мъчен за нашите беззакония" (Ис. 53:4-5). В Него е благоволил Отец да обитава всичката пълнота и чрез Него да примири със Себе Си всичко, било земно, било небесно, като го умиротвори чрез Него, с кръвта на кръста Му (срв. Кол. 1:20). Свети Атанасий Велики възкликва: „О, дивете се на любовта на Словото, че заради нас Той е унизен, за да можем ние да бъдем приведени в чест”. Как точно бе извършено изкуплението на човешкия род, прекрасно ни описва свети Кирил Йерусалимски: „Кръстният венец и слепите от незнание просветли, и всички от властта на греха освободи, и целия човешки род изкупи”. Апостол Петър в своето 1-во послание пише: „Той Сам с тялото Си възнесе нашите грехове на дървото, та, като умрем за греховете, да живеем за правдата: "чрез Неговата рана се изцерихте"” (1 Петр. 2:24). За греховете на човечеството, а не за нещо друго Христос трябваше да понесе кръстна смърт, с която да изкупи човешкия род. Свети Атанасий Велики е категоричен, че смърт е трябвало да има и тя трябвало да бъде претърпяна заради всички, тъй че дължимият от всички дълг да бъде платен, защото смъртта на Господа е откупът за всички и чрез Неговата смърт се разруши преградата, що беше посред. С нея Той ни освети чрез принасянето на Своето тяло в жертва веднъж и завинаги (Срв. Евр. 10: 10). С кръстната жертва бяхме примирени от Него – Единствения Примирител: "Скиптърът не ще се отнеме от Иуда и законодателят - от чреслата му, докле не дойде Примирителят, и Нему ще се покоряват народите" (Бит. 49:10). Той е Нашият Изкупител: "Но аз зная, Изкупителят ми е жив, и Той в последния ден ще издигне из праха тази моя скапваща се кожа" (Иов. 19:25). Той е Агнецът Божи, който взе греха на целия свят: (Срв. Йоан 1:29). Нашето оправдание е дар, който не сме заслужили. Блажени Теофилакт казва: „Всички се оправдават даром по Божията благодат, а тази благодат е чрез изкуплението, т.е. чрез пълното освобождаване, извършено чрез Христа, защото Той ни е оправдал, давайки Самия Себе си като откуп за нас”. Голготската жертва е трябвало да бъде увековечена, така че вярващите в Него да се причастяват с Неговите тяло и кръв. Това е завършекът на Неговото Божествено учение и сърцевина на Неговата Църква.

След изкупителното дело на Бог-Слово, завършекът на човешкото спасение е Христовото Възкресение, за което светите отци са категорични, че е трябвало да се случи след изкупителното дело на примирение. Христос възкръсна, с което победи смъртта, потъпка дявола и даде възможност на всеки, който повярва в Него да не погине, а да има живот вечен (срв. Йоан. 3:16). Свети Григорий Богослов прецизно разкрива връзката между въплъщението, изкуплението и възкресението: „Той възприе най-лошото, за да даде най-доброто; обедня, та от Неговата бедност ние да се обогатим; прие образ на роб, за да получим свобода; слезе, за да ни въздигне; беше изкушен, за да победим ние; изтърпя безславието, за да прослави нас; умря, за да спаси; възнесе се, за да привлече към Себе Си лежащите долу в греховно падение. Нека отдадем и принесем в дар всичко на Този, Който е предал Себе Си за нас като цена на изкуплението... Ние се нуждаехме от Бог, въплътил се и умъртвен, за да оживеем с Него. С Него ние умряхме, за да се очистим; с Него възкръснахме, защото с Него умряхме; с Него се прославихме, защото с Него възкръснахме...Неголям брой капки кръв пресътворяват целия свят”.

 Светите отци и Свещеното писание ясно и категорично ни говорят за спасение само от Него – Сина Божи и то чрез кръстни страдания, последвани от смърт и славно възкресение. Нека никога не забравяме онова, което стори за нас Господ! Нека помним, че чрез тежки страдания Той понесе всичките грехове на цялото човечество. Нека никога не си позволяваме да отричаме и омаловажаваме Голготската жертва. Учението за изкуплението не е римокатолицизъм, а православна истина. Отричащите изкуплението на Господа Иисуса навличат върху себе си скорошна погибел (срв. 2 Петр. 2:1)! Християните сме скъпо купени (срв. 1 Кор. 6:20). Христос ни изкупи от клетвата на закона, като стана заради нас клетва (Гал. 3:13). Неговата кръв ни очиства от всеки грях (срв. 1 Йоан 1:8). Да благодарим на Господ за Неговата безпределна любов в тайнството на благодарността – Светата Евхаристия, приемайки Неговите Тяло и Кръв, отдадени за нас за прошка на греховете ни и за живот тук и във вечността.


                            Източник: Православие.БГ




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bogolubie
Категория: Други
Прочетен: 11540618
Постинги: 14718
Коментари: 2344
Гласове: 9288
Архив
Календар
«  Септември, 2020  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930