ЗА БОЛЕСТИТЕ-СЪВЕТИ КЪМ БОЛНИТЕ / Преодоляване на болката

 Преодоляване на болката
10.02.08 14:31

Автор:Старецът Паисий Светогорец
Издание на Славянобългарски манастир "Св.Вмчк.Георги Зограф",Света Гора, Атон
 
 - Отче, коя болка наричате непоносима?
 - Болката, която кара от очите ти да текат сълзи. Тия
 сълзи не са нито поради покаяние, нито от радост; на какво се дължат? Какво ще кажете?
 - Отче, това не е ли мъчение?
 - Да, мъчение е!
 - Отче, когато имам силна болка, се затруднявам да кажа:„Слава Тебе Боже".
 - Защо се затрудняваш? Помисли какво е претърпял
 Христос. Побой, оскърбления, бичуване, разпятие! (виж Мат.27:26-44; Марк. 15:15-32; Лук. 23:43 и Йоан. 19:1-23). И търпял всичко това, „бидейки безгрешен" (виж Ис. 53:9), заради нашето спасение. И ти, когато страдаш, казвай си: „Заради Твоята любов, Христе мой, ще търпя".
 - Отче, какво е нужно, за да преодолееш болката?
 - Мъжество, насилие над себе си е нужно.
 - А как човек да понася непоносимата болка?
 - Ако е светски човек, с песен на уста, ако е духовен човек- с духовни песни... Веднъж баща ми имаше температура и много сшшо главоболие. И тъй, какво направи? Изяде една солена сардела, изпи и една чаша вино и започна да пее: „Събуди се, горка ми рая", и други хайдушки песни и се оправи!
 Тъй нека и ние пеем песнопения, за да се разнесе болката! Един ден настинах и получих такова главоболие, че главата ми щеше да се пръсне. Започнах сладко да пея духовни песнопения и главоболието ми се прекрати. Действително песнопението с молитвата помагат много в такива случаи; облекчават душата, услаждат я, защото продължителните скърби и болки я сковават и предизвикват охлаждане. И снощи не можах да спя от болка. Казах си, че ако не осъмна и умра, тогава ще започне... големият ден. В другия живот никога няма да се свечерява, нито ще се съмва... След това взех едно... „хапче": изпях „Бо-лезньми светих..." Това „хапче" има трайност за цялата нощ! Тук лекарите имат ли такива лекарства?
 - Отче, казват, че нощем болките се усилват.
 - Да, на човек му става по-тежко нощем. Освен това денем хората, понеже имат компания, разговарят и т.н., забравят болката. Вечер, когато са сами, умът им отива при болката и си мислят, че ги боли повече. При болестта ще има болки, но целта е да завъртаме копчето на друга честота, за да ги забравяме. Защото, ако не подхождаш правилно към болката, ще те боли двойно повече. Ако мислиш за болката, тя ще се удвоява.
 Докато с един добър помисъл, ако например си спомняш за тия, които страдат повече от теб, или ако попееш малко, болката се забравя.
 - Отче, обикновено болката те предупреждава, че се случва нещо в организма ти. Какво внимание трябва да й отдаваш?
 - Човек трябва да изпитва издръжливостта си и спрямо
 нея да внимава. Особено когато напредне във възрастта, е необходимо внимание, защото ако един стар автомобил продължи да се движи със същата скорост, с която се е движил, когато е бил нов, ще му изхвърчат гумите отсам, карбуратора оттам... В онзи период, когато ме болеше кръстът, не можех да се моля с броеница прав. Когато усетих, че малко се пооправи,
 станах и правех броениците прав, а също и земни поклони, тъй че отново ме заболя. Поседнах малко. После си казах: „Я отново да опитам". И пак същото; болеше ме. След това не про-
 дължих, но съвестта ми беше спокойна.
 - Отче, когато знам, че една болка няма други отражения
 в тялото, не ме безпокои. Когато обаче показва, че има някакъв сериозен проблем, тогава ме безпокои.
 - Виж сега. Например болката в кръста може да няма
 никакви други последствия за организма, но поваля тялото,докато другите болки са поносими за тялото.
 - Отче, когато страда тялото, страда ли същевременно и
 душата?
 - Когато колата е повредена, шофьорът не може да кара
 бързо. Душата страда, когато тялото изпитва болка. Разбираш ли? Липсва й разположението, което има, когато тялото е здраво. По някакъв начин и душата е неразположена.
 - Отче, болката ожесточава ли човека?
 - Когато човек не подходи духовно към болката, може да
 се ожесточи. Когато обаче подходи духовно, успокоява се и бива утешен по божествен начин. След това болестта става празник. Радва се, защото ще отиде при светите изповедници и мъченици. Светите мъченици забравяли болката, защото любовта им към Христа била по-голяма от болката и я заглушавала.
 - Този, който страда, но не подхожда духовно към болката,
  очиства ли се?
 - Светският човек се очиства, но не и монахът.