http://www.pravmladeji.org/node/308

ДА ИЗЛЕЗЕШ ОТ ТЯЛОТО СИ - екстремен спорт за авантюристи или скок в неизвестното?
Версия за печат
Автор:   Д-р Росица Колева 
 

Телевизионната програма на съвременния българин е белязана от едно нехарактерно за миналото многообразие. Особено привличат вниманието филмите жанр „фентъзи”, където героите притежават мистични способности. Изключителните им дарби им позволяват да предсказват бъдещето, да лекуват хора, да спасяват някого от злополука и пр. В коментирания жанр своето утвърдено място имат филмите, включващи сюжети, в които героят изживява някакво невероятно състояние, а именно - случва му се да излезе от тялото си. След това „излизане” стартират най-разнообразни сюжети – филмът започва тепърва и героят попада в друг по време свят (или реалност) или влиза в контакт с други същества (от извънземни до въплъщения на доброто или злото) и др. Безспорно тези филми са едни от най-въздействащите (имам предвид класиката в жанра) и подтикват човека към размисли за своят път на земята и за възможностите на човешките материя и дух. Всъщност, въпросът за способността на душата да напуска тялото не е никак чужд на съвременния човек (може би именно под въздействие на средствата за масова информация и на изкуството „кино”) – той е твърде актуален и интересът към него е силно активизиран. За да не бъда голословна ще преведа различни свидетелства от нашата жива българска действителност, отразени в глобалната електронна мрежа. Така например, майки от форуми „BG – mama” споделят, че след като са им поставили пълна упойка, в състояние на продължителна наркоза, са имали невероятното преживяване да излязат от тялото си и после да се върнат в него. Сайтът на „Шоуто на Слави” на страницата „Форум” помества отделна тема „Излизане от тялото”. Там можете да прочетете доказателства от изследвания на авторитетни учени (французи, руснаци, англичани), работещи в световнопризнати институти и академии, които доказват възможността на душата да излиза от тялото. Интересът към този феномен се подклажда и от редица книги, които се четат настървено в нашето болно за ценности време. Сред тях са книгите на Ернст Мулдашев, автор, който е задължително споменаван от мои познати, за да покажат че и те имат своите екзистенциални (т.е за смисъла на съществуването) търсения. Спомням си, че преди да започна да чета първата книга на Мулдашев (От кого сме произлезли?) моя позната ми каза, че след прочита на тази книга вече няма да бъда същият човек. Всъщност, аз си останах същата, защото се сблъсках с един текст, в който казаното „може би” вече беше факт на следващата страница. Личеше си, че книгата е писана от човек, който не се е докосвал ни до философия, ни до религия, а просто е прочел няколко книжки, въпреки че през цялото време ни уверява как никога не ги е чел. Всъщност, единствената причина, поради която споменавам този „автор” е описаното от него състояние „сомати” – излизане от тялото посредством дълбока медитация, при което душата странства свободно из космоса. Може да се каже, че целият човешки живот се превръща в една дълбока медитация и странстване из дебрите на вселената.

И така, можем ли да излизаме от тялото си и още по-важното – какво следва от това - безопасно ли е или крие някакъв неизвестен риск?! Това е риторичен въпрос, който вече е стоял пред теолозите на XX в. и е открил своите отговори. От личен опит зная, че българинът много малко знае за християнските идеи по този проблем. Ето защо той се рови в търсенето на отговора за отвъдното във всякакви езотерични книги и си съставя свои модерни уникални теории.

Преди две години случайно ми попадна книгата на отец Серафим Роуз „Душата след смъртта”, в която открих ясно обяснение в традиционни за православната църква християнски текстове, за живота след смъртта и за опитите на живите хора да попадат в други измерения. Йером. Серафим Роуз цитира цялостни проучвания на случаи на излизане на душата от тялото, сред които това на института за психофизически изследвания в Оксфорд. Учени от този институт излъчват обръщение по радиото през 1966 г. и получили ненадейно за самите тях отговор от 400 души, които твърдят, че желателно или неволно са имали случай да напуснат тялото си. Всички тези случаи били предизвикани от стрес, умора, болест, нещастен случай, анестезия или сън. След „излизането” те виждали тялото си отстрани и притежавали всички телесни усещания (въпреки че в тялото човекът може да бъде глух и сляп), но не можели да влязат в контакт с хората около себе си, плували във въздуха, изпитвали огромно удоволствие, умът им работил по-ясно от обикновено. Някои описват среща с починали роднини или пътешествие по други места, които не са част от материалната ни действителност. ... Бих искала да подчертая, че йером. Серафим Роуз ясно различава явленията „излизане от тялото” от „смъртта” (за преживявания на хора в състояние на клинична смърт виж. също Александър Милеант „Живот след смъртта”). Американският православен богослов представя множество доказателства, че във време на клинична смърт човекът се среща с „другите” – казано по-разбираемо – с ангелите и бесовете, които спорят за душата му, след което започват митарствата на душата в отвъдния свят. Според йером. Серафим Роуз, когато душата се отделя от тялото, което не е мъртво, индивидът изживява друго състояние и вижда съвсем други неща: той съзерцава светлината (експлоатирана толкова много в съвременните сериали), понякога вижда живота си на кадър, среща се с различни същества (много често ангели). Тези „ангели” нямат нищо общо с божествените сили и те не отсъждат за човешкия живот (както при смъртта). Какъв е по принцип ангелът? Те са нетелесни светещи същества (Григорий Богослов), имащи способността да се превъплъщават в различни форми и да се предвижват бързо във пространствата (Йоан Дамаскин). За разлика от Божиите Ангели, които се намират около Христовия престол, падналите ангели – бесовете и демоните - населяват Въздуха. Според йером. Серафим Роуз, чрез медитацията, хипнозата, участието в спиритични сеанси човек може да навлезе от своето „измерение” единствено във „въздушния свят” на демоните и бесовете:

Божиите ангели винаги се явяват в собствения си вид (само че по-малко светещи, отколкото са и идват само затова, за да изпълнят волята на Бога. Падналите ангели, въпреки че понякога се явяват в собствения си вид, (св. Серафим Саровский от своя опит го описва като “гнусен”), но обикновено приемат различен облик и творят много “чудеса” чрез властта, която им е дадена от княза, господстващ във въздуха (Еф. II, 2). Тяхното постоянно място на пребиваване е въздуха, а основното им задължени е – да съблазняват или плашат хората и по този начин да ги доведат до гибел ( Йером. Серафим Роуз ).

Според Августин Блажени природата на бесовете е такава, че поради въздушната си природа те превъзхождат възприятието, което има човекът. Наред с това те притежават бърза подвижност във времето и пространството и затова могат да предсказват много неща и да вършат ”чудесни деяния”. Хората се удивяват на това знание, което е породено от забавеността на възприятието им и ги възприемат като добри сили. Самите бесове винаги предлагат своята добронамереност и много често се представят като божии пратеници. Но тяхната цел е винаги една – да навредят и напакостят на човека. .

В своята книга йером. Серафим Роуз посочва, че въздушното царство (т.е това на демоните) може да бъде видяно след като отпаднат всички телесни бариери. И това трябва да става само по повелята на Бога. Чрез материята ние оставаме „затворени” за чужди нашествия – за да не влязат в нас лошите духове, които ни заобикалят и се опитват непрестанно да ни навредят. Недопустимо е човек сам да отхвърля бариерата на телесността, тъй като тогава би влязъл в контакт с демоните. Към този контакт ни влече любопитството, желанието да видим какво ще ни се случи и не подозираме каква беда можем да си навлечем. Разбира се, много често можем да бъдем подтикнати от любопитна информация – спомням си разказите на подвижница от обществото на Шамбала, която призна, че тяхна духовна сестра е била близо 20 години в дълбок сън и нейната душа е странствала из вселената. Ето и други примери от съвременната преса:

Димитринка Митова (Сибила) е родена в Ямбол през 1955 г.- .... В Сливен предсказах бронзовите медали на футболистите ни през 1994 година. Така започва разказа на ясновидката.... Предсказах също завръщането на царя и участието му в политиката, но журналистите се побояха да го публикуват. Правя спиритични сеанси. Контактите й с душите на умрелите понякога се осъществяват или с образ, или с глас, понякога и с двете. По принцип не е желателно да се безпокоят често духовете, защото някои са злонамерени и могат да обсебят тялото, казва тя. Защото по време на сеанса всички висши духовни токове преминават на духовно ниво и се възнасят в менталния свят, а част от тях с, по-ниска вибрация, остават в астралния сват, където обитават и недобронамерени духове. Магът, призовавайки определени сили, се намира в контакт и с менталния, и с астралния свят, но в този момент защитата му покрива само него. Разваля и прави бяла магия, сребриста магия, магия на природата чрез амулети, зелена магия, звездна магия, както и коригиране на кармата (БЛИЦ, 2005).

Може да се каже, че общуването с духове е белег за модерност, изключителност или VIP в днешна България. Кой ли не е звънил на телевизионните медиуми, които уж ни предсказват проблема и след минута ни казват да се свържем с тях след предаването! Разбира се, за да ни информират за тарифата си за сеансите! Кой ли не е посещавал врачка, за да научи за бъдещ изпит или интимна връзка. Както вече писах, интересът към паранормалното се подклажда и от атрактивната окултна литература, която винаги ни подтиква към отвъдното, към опит да влезем в контакт със силите на други светове. Напускането на тялото се назовава интелигентно „излизане от астрала”, а някой дори ни предлагат да „излизаме от съня си в астрала и той може да ни каже наистина интересни неща”. Да не говорим, че в интернет пространството можете да откриете форуми, в които млади хора се обучават чрез съвети как да напускат телата си. Други пък ни убеждават, че „извънтелесните преживявания” са

били известни на египтяните, североамериканските индианци, китайците, гръцките философи, средновековните алхимици, племената от Океания, индийците, евреите и мюсюлманите. В едно съпоставително културално изследване на 44 не-западни общества, Дийн Шийлс открива, че само в три от тях не се срещат вярвания в извънтелесни преживявания. В друго сходно изследване антропологът Ерика Бургиньон оглежда 488 световни общества, или приблизително 57% от всички познати общества, и открива, че 437 от тях, или 89%, имат поне някаква традиция относно извънтелесни преживявания”. Подобна статистика е последвана от романтичните спомени за първото „реене” като тийнейджър, а след като се съвзех от шока да се окажа реещ се над тялото си и да се гледам втренчено как спя върху пода, аз имах едно неописуемо развеселяващо и въодушевяващо време, през което летях през стени и се реех над върховете на дърветата. По време на моето безтелесно пътешествие аз дори се натъкнах на една книга, която наша съседка беше взела от библиотеката и после загубила (Толбот, 2003).

Тези преживявания биха звучали наистина невинно и като грижа за ближния, ако много често не бяха свързвани и с магически практики и окултни ритуали. Или казано по-друг начин – използване на магия, което е често придружено от състояния на транс, с цел контактуване с духове от отвъдни светове. Подобни нескрити съобщения могат да се прочетат и на българските електронни страници – те ни убеждават, че ще срещнем добри ангели и те ще ни помогнат при възникнал проблем или безизходица. Иска ми се да покажа какво се случва с тези хора. Обикновено тяхната съдба се пази стриктно от обществата, към които принадлежат. Според йером. Серафим Роуз много от най-авторитетните американски медиуми свършват живота си в психиатрии. Доскоро в интернет можеха да се видят репортажи на хора, обладани от духове, които търсят помощ от свещеник за изгонване на злата сила. За някой това са приказки от хиляда и една нощ, други виждат в изгонването фарс, опит за материално облагодетелстване. Но истината е тази, че православието отдавна познава това явление и има своите начини да помогне на пострадалия човек. По-важно е да се знае – че това се случва само на хора, които проявяват интерес към паранормалното и ДОБРОВОЛНО търсят контакт с отвъдното. За разлика от преди, когато тези практики са се ограничавали до определени кръгове, сега те са популярни и все повече занимават ума на съвременния човек. Именно затова те са толкова опасни – защото предлагат атрактивна стока и скриват (или може би често сами не съзнават) бъдещите последствия.

Един от генералните аргументи, с които ще се опитат да ви привличат на своя страна, е че няма разлика между религиите – всички богове са еднакви или са висши духове, учители, водачи. Този аргумент е стар колкото света и е напълно погрешен, но той звучи твърде приятно и компромисно на онзи, който не вярва или не познава религиозните учения. И втората ръждясала, но искряща въдица, на която ще се опитат да ви уловят е, че християнските светци също са говорили с ангели и са предсказвали. Това е напълно вярно, но е от особено значение, че има определени и непоклатими критерии за това да бъдеш обявен за светец (поне в православието) и че теологията вече има си концептуализирано обяснение за божествения свят и начините за контакт с него на базата на авторитетни за християнството източници. Или казано по друг начин – на базата на книжнина, чийто автори са канонизирани от църквата и техния авторитет е неоспорим. Светът на Бога йером. Серафим Роуз нарича „небе”: Небето, както и адът, не могат да бъдат видяни от хората, защото се намират извън координатите на нашата пространствено - времева система. Въпреки това, от библейския текст и житията знаем за много случаи, в които „небесния свят” сякаш се „врязва” в „материалния” и светец навлиза в небесната действителност. Един популярен пример – на Йоан от Откровението:

1. След това погледнах, и ето, врата отворени на небето, и предишният глас, що бях чул като от тръба, която говореше с мене, каза: изкачи се тук, и ще ти покажа, какво трябва да стане след това.