Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.03.2012 19:53 - МОЯТА УЧИТЕЛКА
Автор: bogolubie Категория: Други   
Прочетен: 2650 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 15.03.2012 19:54


Εμιλια Ντραγκανοβα, публикува в Църква общност общество  Εμιλια Ντραγκανοβα  15 март г. 18:11

            МОЯТА УЧИТЕЛКА

 Контейнерите за боклук до блока -
 тук всяка сутрин идваше жена
 във вехти дрехи, слаба, не висока
 с количка, а през зимата с шейна.
 Преглеждаше в сместа добре нещата
 отделяше полезните на вид.
 Изглеждаше ми странно тя позната
 в походка, маниер, гърба превит.
 Бях все зает, началник в общината,
 до службата ме караха с кола,
 И само сутрин, точно до вратата
 я виждах, беше с очила
 Веднъж обаче тя ме заговори -
 попита ме с усмивка за часа.
 Невероятно близка ми се сторu
 и я познах- познах я по гласа.
 Бе моята учителка любима
 в последния гимназиален клас.
 Заместваше почти една година.
 Бях влюбен в нея. Слушах я в захлас.
 Цял ден на работа за нея мислих -
 учителката моя станала клошар.
 В бюрото нещо търсех, нещо чистех -
 бях станал ученикът Божидар.
 Не бе познала в мене ученика -
 самият аз бях доста променен -
 солиден, тежък, лика и прилика
 с мастит, авторитетен бизнесмен.
 На заранта я чаках много рано.
 Прекрасно утро. Неработен ден.
 В боклука ми на дъното прибрано
 лежи кашонче, дар голям от мен.
 Усетих зад гърба си, че пристига.
 Изсипах кофата с боклук завчас.
 И без дори главата да повдигна
 прибрах се бързо на бегом у нас.
 В кашончето бях сложил триста евро,
 кафе, парфюм, кутия с шоколад.
 Вълнувах се и бе ми малко нервно,
 но в себе си се чувствах много млад.
 Закусих и полегнах на дивана.
 На входната врата се позвъни.
 Излязох да отворя – никой няма.
 Пред прага – плик, кашончето встрани.
 „Не те ли учих, драги Божидаре,
 че всяка работа краси човек!
 Дори и бедността от Бога дар е,
 дори и в двадесет и първи век!
 Нима в очите ти съм просякиня?
 Срамуваш се да поговориш с мен.
 Обратно връщам твойта милостиня
 и знай- ще легна гладна този ден

 Не прося милост, бедността не крия.
 Клошар съм, няма как. Не върша грях.“
 Това прочетох. Щях да се убия!
 Учителката вече не видях.

             За съжаление не беше отбелязан автора, но стихотворението е безценно и затова го публикувам и тук.




Гласувай:
3



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bogolubie
Категория: Други
Прочетен: 13709511
Постинги: 14720
Коментари: 2351
Гласове: 9367
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031