http://dveri.bg/АРХЕОЛОГИЯ_НА_ЕВАНГЕЛИЕТО.htm


Археология на Евангелието
 
   Оценка на читателите:  / 12
   Некачествен материалКачествен материал
 Неделя, 11 Март 2012 18:57
 Автор: Наталия Смирнова, "Православие и мир"

Отец Александър Тимофеев е специалист по библейска археология. Завършил е Санкт-Петербургския държавен университет със специалност геология, Санкт-Петербургската духовна семинария и Московската духовна академия.

- Отец Александър, какво ни говорят археологическите данни за Евангелските събития?

Като участник в археологически експедиции на Светите земи, често ми задават въпроси за автентичността на Гроба Господен, на Via Dolorosa – Скръбния път на Господа, по който ежедневно преминават хиляди поклонници и туристи и на другите светини в Йерусалим. Макар че, археологическите данни не ни говорят за същността на кръстната жертва и възкресението Христово, те ни показват съхранилия се до наши дни контекст, в който са се случвали евангелските събития.

Тези материални предмети са едно видимо потвърждение на нашата вяра, с помощта на които ние разбираме, че Евангелията са исторически, а не митологичен разказ. Те са едно от свидетелствата за истинността на евангелските събития и ни дават възможност да се доближим до тях.

От Евангелието от Йоан ние знаем, че малко преди смъртта Си Господ е дошъл във Витания, където е възкресил Лазар, четири дни след като е бил погребан. Мястото, където Господ е извършил това чудо, послужило за причина за масово струпване на народ в Йерусалим и последващите събития е известно много добре на археолозите. Гробницата, в която е лежал Лазар, се е съхранила и до днес.

- Автентична ли е тя?

Макар, че по-късно е преустроена и в нея е съградена църква, тя е истинска.

Следващото събитие, което можем да свържем с археологията е Тайната Вечеря, състояла се в навечерието на кръстните страдания на Господ Иисус Христос. Днес в Йерусалим показват примерното място на Тайната Вечеря, което се нарича Сионска горница. Тя представлява остатък от църква, построена около XIV век от францисканците и след това е била преустроена в джамия от арабите. Вътре се намира михраб, насочен към Мека.

Ние разбираме, че днешната Сионска Горница не е това помещение, в което се е състояла Тайната вечеря. Освен това, не можем да установим достоверно самото местоположение на дома, описано в Евангелията. Днес под Сионската горница се намира синагога, в която показват гробницата на цар Давид. Нейната автентичност не е доказана достатъчно точно.

Обаче, ако това е действително същата гробница, то стават ясни думите на св. апостол Петър, казани в деня на Петдесетница: «Мъже братя! Нека е позволено да ви кажа смело за патриарх Давида, че той и умря и биде погребан, и гробът му е у нас и до днес.» (Деян 2:29). На този ден апостолите са се събрали на същото място, където е била Тайната вечеря, а по преданието, това е бил денят на апостол Марк. Апостол Петър като че ли показва гробницата. В такъв случай действително Сионската горница може да е свързана с гробницата на цар Давид, доколкото по преданието семейството на апостол Марк е било пазител на гробницата на цар Давид.

Но даже ако местонахождението на Сионската горница е определено правилно, поклонниците в Йерусалим трябва да знаят, че това не е същата Сионска горница, в която Христос е бил на трапеза с хляб и вино заедно с учениците си. Освен това, съществуват исторически затруднения при реконструкцията на зданията от времето на Господ Иисус Христос. Все пак Йерусалим е разрушаван няколко пъти оттогава.

За първи път това се е случило през 70 година, когато римляните буквално не са оставили камък върху камък. През втори век градът е бил преустроен от император Адриан и на мястото на разрушения Йерусалим е бил основан римски град Елия Капитолина. При император Константин и императрица Елена, неговата майка, са били извършени големи разкопки и в резултат на това е бил намерен кръста Господен и мястото на неговото погребение. През 614 година градът е бил унищожен от персите, които изгорили Йерусалим и разрушили храма на Гроба Господен.

След персите Йерусалим е бил освободен за малко от император Ираклий, но след това е завзет от арабите. Но този път това е станало по мирен начин, защото в град, представляващ само руини не е съществувала никаква възможност за отбрана. Византийците само са започнали възстановяването на града и преди всичко Храма на Гроба Господен.

Завземайки града, арабите го построяват наново. След тях идват кръстоносците и градът е отново разрушен и е построен нов Йерусалим - на кръстоносците, който е владян от тях около 150 години. След това отново идват арабите и отново градът е преустроен. Затова и днешният стар град, който виждаме е градът на втория ислямски период.

- А Соломоновият храм също ли е бил разрушен?

Така нареченият първи Соломонов храм е бил разрушен още от Навуходоносор през 586 година до Рождество Христово. След вавилонския плен Зоровавел построява втори храм, който е просъществувал до времената на Господ Иисус Христос. Ирод видоизменя храма, разширява платформата му (тя става гигантска), увеличавайки два пъти размерите на самото здание на храма. Този храм все пак се смята за втори, защото по време на строителството не са прекратявани жертвоприношенията, които са извършвани в него. Именно този храм е бил разрушен през 70 година, когато римските войни под предводителството на Тит влизат в града.

Останало е красноречиво историческо описание на това събитие, оставено от Йосиф Флавий, който е бил участник в юдейската война. Целият град е бил завладян, последните защитници са се сражавали точно на храмовата платформа, а свещениците в същото време продължавали да извършват жертвоприношения. Когато войниците нахлули в храма, големите запаси от зехтин и дървесина за жертвоприношенията, съхранявани в храма се запалили, въпреки че самият император Тит не е искал да унищожи храма. Храмът не само изгорял, но можем да кажем, че просто се е взривил, защото материалът, от който са били изградени основите на храма при нагряването е експлоадирал и парчета от срадата са били разхвърляни в радиус повече от километър. От храма не е останало нищо след експлозията. Така са се сбъднали думите на Господ Иисус Христос: ще «видите мерзостта, която докарва запустение, [за която говори пророк Данаил], стояща там гдето не подобава, (който чете нека разбира), тогава ония, които са в Юдея, нека бягат по планините» (Мк 13:14).

- Господ казва: «тогава ония, които са в Юдея, нека бягат по планините». Как да разбираме, че «мерзостта на запустението» съществува вече от толкова време, а краят на света на настъпва?

Тук Господ предсказва разрушението на Йерусалим през 70 година, но доколкото градът е събирателен образ на целия наш човешки свят, то аналогични събития ще се случват преди края на света. Но трябва да ги тълкуваме не като гибел и разрушение само на Йерусалим, а в смисъл на разрушение на целия свят. Затова и този текст се отнася към така наречените пророчества с двойно изпълнение.

Днес юдеите искат да построят на това място трети храм. Те са готови за това, но на мястото на храма е построена джамия – Кубат ас-Сахра – Купол на скалата, съградена по времето на халиф Омар.

Цялата храмова платформа е във владение на мюсюлманите. За тях това място е светиня, защото по преданието оттук се е възнесъл Мохамед. През VІІ век, когато той е пътешествал из Йерусалим, на мястото на този храм не е имало нищо, храмовата платформа е била празна. Това е много почитано от мюсюлманите място с джамия и затова юдеите не могат да построят тук трети Соломонов храм.

Тази ситуация олицетворява неразрешимото противоречие между двете крупни враждуващи религии. Нито мюсюлманите ще дадат мястото доброволно, нито юдеите ще им позволят да го владеят спокойно завинаги. В края на краищата този факт ще доведе до нова война и идването на месията, когото чакат юдеите. Но за нас православните той ще бъде антихрист. Докато ситуацията е патова, светът ще съществува. Видимо още е рано. Трябва да се случат някакви много сериозни събития за да се сбъднат пророчествата на Господ Иисус Христос.

Но нека се върнем на последните дни от земния живот на Христос. Трябва да отбележим, че Йерусалим, в който е влязъл Спасителят, в значителна степен е бил нов град. Цар Ирод вече е извършил колосални строителни работи, за да го направи столица от световно значение, като е използвал модерни римски строителни технологии. И действително, ние намираме руини на прекрасни огромни здания от римския период на съществуването на града. Храмовата платформа даже по съвремените измерения впечатлява със своите размери.

В Евангелието има места, където апостолите са поразени от мощта на йерусалимските строежи: «И когато Той излизаше от храма, един от Неговите ученици Му казва: Учителю, погледни, какви камъни и какви здания!» (Марк 13:1). Действително, виждали са се огромни камъни с височина в човешки бой и ширина 4 метра (някои и 6 метра), които са се редели един над друг; великолепна система от вътрешни арки, която е поддържала всичко това и пищна украса.

В Евангелието се разказва, че Господ е ходил в притвора на Соломоновия храм. А по времето на Ирод е построен нов Соломонов притвор, обикалящ от всички страни храмовата платформа. Той представлявал колонада с покритие за да могат хората да се предпазят от жаркото слънце по време на молитвата. Господ често е бил там, а в книгата Деяния четем, че апостолите Петър, Яков и Йоан проповядват, извършват чудеса и изцеления на това място.

Обаче сме длъжни да отбележим, че великолепието на Йерусалим от времената на Господа Иисуса Христа е съградено върху неправдата и човешките страдания. Тези огромни средства, които е влагал Ирод в строителството, са били получени от конфискацията на имуществото на репресираните от него, от проскрипциите и други подобни несраведливи действия. Практически цялата аристокрация през времето на царуването на Ирод е била обезглавена. В Юдея не е останало нито едно голямо аристократично семейство. Единственото изключение са били първосвещениците. От Евангелието виждаме тяхното привилегировано положение, например, Анна и Кайяфа.

Най-много въпроси от археологична гледна точка предизвиква така нареченият Скръбен Път на Господа или Via Dolorosa, по който многочислени християнски поклонници преминават от Гетсимания до храма на Гроба Господен. Трябва да е ясно, че Via Dolorosa не е кръстният път на Господа, а път на кръстния ход, по който са преминавали католическите поклонници. Той е маркиран окончателно след кръстоносните походи, по времето на активните действия на братята францисканци и е бил прокаран през кварталите на вече няколко пъти разрушавания и възстановяван град.

Затова и от страна на археологията можем да твърдим, че Господ не е вървял по тези места, дори и заради това, че улиците на тогавашния град са били разположени на пет и даже седем метра по-ниско, тоест под дебел слой отломки от разрушени здания. Затова е и неточно да предполагаме, че улиците и кръстовищата не са се преместили за 1200 години.

Францисканците са решили, че вероятното място на преторията на Пилат Понтийски е била крепостта на Антоний. Под нея са се намирали катакомби, които са били използвани за затвор. В нея е била разположена и част от гарнизона на десети римски легион, разквартируван в Йерусалим. Маршрутът на кръстния ход, който по-рано е минавал южно от храмовата платформа е бил пренесен по-близо до крепостта.

Съобразявайки се с тези факти, трябва да възприемаме Via Dolorosa като средновековно католическо предание и да се отнасяме спокойно към него. Йерусалим действително вече не е същият. Но това не означава, че не трябва да извървяваме този път, но трябва да се отнасяме към него и към доста други паметни места в Йерусалим като към икона на местността. А иконата, както е известно, в отличие от портрета дори да не предава с точност обекта, обладава особена дълбока достоверност, тъй като ни открива пътя към срещата със събитието или изобрязяваното лице.

Друг важен въпрос, обсъждан днес все още от археолозите е за мястото на Пилатовия съд над Христос. Възможно е това събитие да не се е състояло в крепостта на Антоний, а в бившия дворец на Ирод Велики, който е бил в разпореждане на Пилат Понтийски. Интересно е, че Йосиф Флавий описва действията на прокуратора на Йудея Гесий Флор именно в двореца: «Флор пренощува в царския дворец, а на следващия ден заповяда да се постави пред него съдийско кресло, на което той седна. Първосвещениците и другите високопоставени лица, както и знатните граждани стояха пред това съдилище» (Юдейската война. II, 14:8).

Друг още по-сериозен въпрос, стоящ пред нас е за автентичността на местата на страданията на Спасителя и на самия Гроб Господен. Той вълнува умовете на хората на протежение на почти две хилядолетия. След въстанието на Бар Кохба (132-135 год.), Йерусалим е бил окончателно преустроен и се е превърнал в римския град Елия Капитолина. На мястото на Гроба Господен и Голгота е бил построен огромен храм на Афродита. Намиращата се извън стените на града Голгота се е издигала над участък от каменоломна, който е бил напълно засипан. А самата скалиста издатина на Голгота с височина около 5 метра не е била премахната, а е излизала направо на улицата.

Следователно, когато равноапостолната царица Елена е търсила Кръста и Гроба Господен е имало забележим ориентир и мястото не е могло да бъде изгубено. Кръстът Господен е бил хвърлен във водосборна цистерна, непригодна за вода поради това, че е била разполовена на две от пукнатина. Отворът на цистерната се вижда и днес в тавана над мястото на намирането на Кръста.

През XIX век английският офицер Гордън, изхождайки от предположението, че Голгота се намира извън стените на града (а това се потвърждава от думите на апостол Павел в посланието към евреите, за това, че Господ е трябвало да пострада извън стана) е решил, че Голгота се намира на съсем друго място, извън съвременния Йерусалим. Тази теория не е отчитала, че границите на Йерусалим от времената на Христос и границите на съвремения град почти не съвпадат. Но, въпреки всичко като алтернативна Голгота е била определена скалата, разположена северно от Йерусалим, напомняща по формата си череп с два гроба в нея. Това място се нарича Градинска могила.

Днес традиционните конфессии, а именно: православните, католиците, арменците, сирийците и етиопците, смятат за автентично сегашното местоположение на Гроба Господен, а «алтернативната» Голгота е място, където се събират различни протестантски групи: англикани, баптисти и други.

Голям интерес предизвикват разкопките, извършени от началника на руската духовна мисия в Йерусалим – архимандрит Антонин Капустин. На мястото, където се намира руското Александровско подворие, е намерена основата на стена и порта от времето на Ирод. Установено е, че това е същата Съдна порта, през която е преминал Господ. И така, ако определяме границите на Йерусалим от времената на Христос по останките на тази стена, става ясно, че Голгота действително е била извън стените на древния град, а именно на няколко десетки метра от същата порта. Разкопките на архимандрит Антонин още веднъж потвърдиха, че Голгота се намира именно там, където днес е разположен храма на Гроба Господен.

Друг аргумент, потвърждаващ автентичността на Гроба Господен са изследванията на самата гробница. От Евангелието знаем, че Христос е положен «на онова място, дето беше разпнат, имаше градина, и в градината - нов гроб, в който още никой не бе полаган» (Йоан 19:41).

Критиците на автентичността на Гроба Господен твърдят, че този гроб не е характерен за юдейските погребеня от първи век. Гробът Господен има само една ниша с ложе, в която е възможно да се положи тялото на починалия. Традиционните гробници са имали по няколко странични ниши, където са били полагани телата на починалите. Обикновено след година изваждали костите, умивали ги с розова вода и ги прибирали в специално съндъче (осуарий), което връщали в нишите (локулите). Известен е намереният след разкопки осуарий на Йосиф Кайафа, този същият първосвещеник, осъдил Спасителя на смърт. Тази процедура се е повтаряла в една и съща гробница в продължение на векове. На археолозите са известни още много подобни гробници, разположени около Йерусалим. В същото време близостта до града и големият камък, поставен на гроба свидетелстват за богатството на владелеца на гробницата. Защо тогава гробницата на Спасителя е толкова малка, с едно ложе? Можем да предположим, че неголемият размер е свидетелство за това, че е била нова, тоест използвала се е само един единствен път.

Разкопките свидетелстват, че големите гробници не са строени изведнъж, а са разширявани със запълването на локулите. Този факт, че гробницата, в която е положен Господ, по-нататък не е разработвана (а това е голяма рядкост), говори за това, че нейният стопанин не е дръзнал да погребва в нея още някого. Гробът на Йосиф Ариматейски се намира в непосредствена близост, защото целият участък земя е бил негов. На практика се налага изводът, че конструкцията на гробницата на Спасителя потвърждава нейната автентичност.

- А какво можете да кажете за мястото на Възнесението на Господ?

Параклисът на Възнесение (Имвомон) е построен през IV век от Пимений на мястото на Възнесението на Спасителя. Както свидетелства поклонникът Аркулф (около 670 год.), това е била «голяма кръгла църква, около която има три сводести портици, покрити отгоре: вътрешното съоръжение на тази църква е без покрив и без свод и стои под открито небе, на чист въздух; в източната част се намира олтар, покрит с тесен покрив» (Разказ на Аркулф за светите места, записан от Адамнан около 670 год.). Това описание се потвърждава от разкопките, проведени от съвременни католически археолози под ръководството на В. Корбо през 1959 год.

Римската поклонничка Егерия при описанието на службата на Велики четвъртък показва разположението на мястото на възнесението на Спасителя така: «Всички отиват на Елеон в тази църква, където се намира пещерата, в която Той е бил в този ден с апостолите… И оттам, приблизително в шестия час на нощта с песнопения отиват към върха на Имвомон, на това място, откъдето Господ се е възнесъл на небето» (Поклонничеството на Егерия Силвия). Персите разрушават храма през 614 год. След това той е бил отново построен от Йерусалимския патриарх Модест (съществува запазен надпис с неговото име) но с по-малки размери.

Цитираният по-горе поклонник Аркулф разказва за почитането на отпечатъка от стъпката на Спасителя: «вижда се немалък отвор, през който се вижда отчетливо и ясно отпечаталата се следа от нозете Господни. В това колело от западната страна постоянно е отворена врата, за да могат влизащите през нея лесно да стигнат до мястото на свещения прах (намиращ се на камъка) и през отворения отгоре отвор на това колело, протягайки ръце да могат да вземат частици от свещения прах».

През 1106 год. в храма на Възнесение е бил руският поклонник игумен Даниил, първият руски автор, оставил спомени за поклоничеството си на Светите Земи. Съвременният параклис на Възнесението е от времето на кръстоносците.

Руският изследовател архимандрит Леонид Кавелин отбелязва: «Даниил е видял тук още две стъпки (през XII в.), но по-късно мюсюлманите са издълбали от скалата една стъпка и са я пренесли в джамията ал-Акса, където тази следа се съхранява и до днес». За съжаление, участъкът с параклиса на мястото на Възнесението днес принадлежи на мюсюлманите, които продават билети на пристигащите поклонници.

Превод: Презвитера Жанета Дановска