Тъй като много пъти напомням за гордостта и самомнението на фарисеите, отговаряйки на някои предубедени хора, публикувам притчата за фарисея и митаря, та и тези, които не са чели Новия завет,  да разберат за какво става дума. Любов към всяко същество, а не самомнение и гордост иска нашият Господ!



9. Също и на ония, които бяха убедени в себе си, че са праведни, и презираха другите, каза следната притча:
 10. двама човека влязоха в храма да се помолят: единият фарисеин, а другият митар.
 11. Фарисеинът, като застана, молеше се в себе си тъй: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедници, прелюбодейци, или като тоя митар:
 12. постя два пъти в седмица, давам десятък от всичко, що придобивам.
 13. А митарят, като стоеше надалеч, не смееше дори да подигне очи към небето; но удряше се в гърди и казваше: Боже, бъди милостив към мене грешника!
 14. Казвам ви, че тоя отиде у дома си оправдан повече, отколкото оня; понеже всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен; а който се смирява, ще бъде въздигнат.


            Кой прав и кой крив днес, ще се разбере, когато дойде Господ.

http://www.pravoslavie.bg/Беседа/Фарисейството-болест-на-духа