***

“Ние не постигаме любовта на Божията Майка в пълнота, но знаем че
 колкото по-пълна е любовта, толкова по-пълно е и познанието;
 колкото по-гореща е любовта, толкова по-пламенна е молитвата;
 колкото по-съвършена е любовта, толкова по-свят е животът. ” /Св. Антоний Велики/

****

“Човек трябва да говори, когато трябва; да говори колкото трябва и да говори това, което трябва.” /Старецът Паисий Светогорец/

*****

“Всеки ден вие полагате грижи за тялото си, за да го запазите в добро състояние. По същия начин трябва да храните ежедневно сърцето си с добри дела. Тялото ви живее с храна, а духът – с добри дела. Не отказвайте на душата си, която ще живее вечно, онова, което давате на тленното си тялото.” /Св. Григорий Велики ( Двоеслов)

***

“Ако някой има правилна вяра, но не живее съобразно с тази вяра, тя нищо не го ползва в делото на спасението… Знаеш ли ти защо езичниците се отказват да вярват? Затова, защото очакват да им докажем нашата вяра с дела, не само с думи… Ако бяхме съблюдавали Христовите заповеди, ако бяхме понасяли добродушно обидите и насилията, ако отвръщахме с добро на оскърбленията, то никой не би бил така упорит, че да не се обърне към истинската вяра…
 И когато виждат, че ние си изграждаме великолепни домове, изпълнени с най-голям разкош, те не искат да повярват, че земния живот за нас не е нещо повече от подготовка за вечността…
 Сега езичниците виждат нашия порочен живот, нашите земни души, виждат, че ние сме също така привързани към парите, както и те, а дори и повече, треперим пред смъртта както и те, боим се от бедността, еднакво обичаме властта и силата както и те…
 И така, заради какво те ще почнат да вярват? Заради знаменията ли? Но тях вече ги няма. Заради праведния живот ли? Но той вече загина. Заради любовта ли? Но от нея и следа никъде не се вижда.”/ Св. Йоан Златоуст /

****

Условията на пътя към всичко добро:  винаги да бъдем внимателни и въздържани във всичко.

Съвършенството на земния път:

Когато врагът те удари хиляда пъти (когато те повали) – хиляда пъти да се изправиш.

Всяко наказание не е наказание за нас, а вразумление. Съдът над нас принадлежи на Господа.

Добродетелта трябва да бъде тайна дотогава, докато не дойде изповедничеството.

Нищо и никой не ще дойде при нас без Господнето допущение.

Времето на изпитания е блажен период, през който Господ създава в нас вътрешния човек.

В ближния ние почитаме образа Божий независимо от това какъв е този човек – грешен ли или праведен.

/Из съвети на съвременните старци/

***

“Най-добрият навик … носи названието любов.” / Св. Григорий Палама/

***

“Братя мои и чеда, не бързайте да осъждате. Защото много пъти виждаме греха на съгрешаващия, а тайното му покаяние не знаем. ” /Св. Йоан Милостиви/

***

“Дошъл един брат при Сисой Велики и казал: “Отче, аз паднах”. — “Тогава стани” — “Станах, ала пак паднах”. — “Стани отново”. — “Докога така?” — “До смъртта”. Когато човек разбере дълбоко, със сърцето си, това свое падение, ще осъзнае, че сам той е нищо, цял е в падение и ще възкликне към Господа: “Боже, бъди милостив към мене грешния, виждаш в какво състояние съм”; тогава той ще може да достигне състоянието на първоначалното смирение и да се спаси. Ето затова в търсенето на Бога не трябва да се плашим и да се отчайваме от паденията. “/ Игумен Никон (Воробьов) /

***

“Покаянието е да разбереш, че в сърцето ти има лъжа.” /Св. Йоан Кронщадски /

***

“Православието е живот; човек не може да говори за него, човек трябва да го живее.” /Св. Нектарий Оптински/

***

“Всеки от нас е отговорен за спасението на своя ближен.Нека се опитаме да убеждаваме чрез примера на собствения си живот, а не просто с думи, защото даже и да говорим като философи, ако не живеем боголюбив живот, от думите полза няма. Невярващите обръщат повече внимание на делата ни, нежели на думите ни. Ако говорим за блаженството на вечността, а показваме привързаност към земното, сами на себе си противоречим.” /Св. Йоан Златоуст /

***

“Доброто записвай на каменни плочи, а обидата – на водата.” /Св.Исидор/