Peter Penev, публикува в Църква общност общество Peter Penev 6 март г. 18:07
Сред най-ранните пътеписи са тези на Бертрандон де ла Брокиер от 1443 г. и Щефан Герлах от 1578 г. През тези два века на потисничес-тво и гнет за балканските славяни са честа гледка синджирите роби, откарвани за продан към големите градски центрове на империята. В прекия си досег с българското население пътешественикът Ожиен Гислен де Бусбек (ХVІ в.) не пести учудването си от местните обичаи: „Не мога да не спомена няколко думи за тукашните жени. Обличат се само с ризи от ленено платно, украсено с разнообразен шарен шев по един смешен начин, който, обаче, много им харесва. Когато гледаха нашите ризи, макар направени от най-хубаво платно, те се чудеха на нашата скромност, че носим тъй прости ризи, без никакви шарки и нашивки. Особено любопитство за нас представляваха кулите върху главите им и съвсем необикновения вид на шапките им. Горе клобукът е най-широк и отворен, като че е направен да приема дъжда и слънчевата топлина. На външната страна са окачени парици и разноцветни стъкълца.” Тези сведения имат важно етнографско значение и показват огромната разлика в ценностната система на българите и западните хора. Българският стремеж към красота и уникалност контрастира със западната скромност, рационалност и конформизъм.
Немският богослов Щефан Герлах не пропуска да опише и религиозният живот на българите, които в резултат от унищожението на Търновската патриаршия от турците и настъпилия хаос, вече не знаят молитвата „Отче наш” и не са чували за десетте Божи заповеди. За това допринасят и ограниченията на държавната власт върху строежите на църкви. В същото време християните трябва да плащат големи суми на спахията за сватби, което е един доходен бизнес, но и непряк начин да се регулира броят на „раята”. Герлах описва и икономическия гнет, който се упражнява върху българите, защото, ако се заемат с обработката на по-големи земи, турците им отнемат добива, заради това работят само за насъщния си хляб. В същото време, обаче, отглеждат много добитък. Етническата структура на България, която описват пътешествениците, е много интересна. В равнините и особено в Тракия живеят много турци и цигани, има много турски и татарски села. Пъстро е населението и в Пловдив – българи, гърци, турци. За това пък в планинските мест-ности българската етническа доминация е пълна. Същото е положението в големия град София.
