За търсещите това е важно поучение в днешното евангелско четене. Ето, явява се Господ; виждат Го, ала не Го познават! Вървеше Учителят с учениците Си по пътя, и Самият Той бе път; ала те не вървяха по пътя, Господ ги намери отклонили се от Него. Защото кога бе с тях преди страданието, Той им предрече за страданието, смъртта и възкресението Си след три дни, всичко предрече, но смъртта Му стана за тях забрава. Кога го видяха, увиснал на дърво, те толкова се смутиха, че забравиха Неговото учение, не очакваха възкресението Му, не разбираха обещанието. Ние, казва, се надявахме, че Той е Оня, Който щеше да избави Израиля (Лук. 24:21). Вие се надявахте, ученици! Сега значи не се надявате? Ето – Христос е жив, а вашата надежда е мъртва. Истина – Христос е жив. Ала живият намери сърцата на учениците Си умрели. Пред очите им Той се яви и не се яви, беше видим и се криеше. Защото как да не бе видим, когато Го слушаха да ги пита и на въпросите Му отговаряха? Когато вървеше с тях като спътник, че и техен водач дори? Виждаха Го, но не Го познаваха. Очите им, казва, се премрежиха, за да Го не познаят (Лук. 24:16). Не си премрежиха очите, че съвсем да не видят, ала си ги премрежиха, за да не познаят.

 Та къде, братя, съизволи Господ да Го познаят? При разчупването на хляба (в гостилницата). Блазе ни! Та и ние ломим хляб и познаваме Господа. Там точно, не другаде пожела Той да бъде познат – заради нас; защото знаеше, че няма да Го виждаме в плът, но ще вкусваме Неговата плът. И тъй, всеки верен, който не напразно носи името християнин, който отива в църква не за забава, който слуша словото Божие с трепет и упование, да се утеши с преломяването на хляба. Отсъствието на Господа не е отсъствие; имай вяра и с теб е Онзи, Когото не виждаш. А те, кога изгубиха вяра, изгубиха и надежда. Вървяха мъртви с Живия, вървяха мъртъвци със Самия Живот. С тях заедно вървеше Животът, но в сърцата им животът не бе възкръснал.

 Ами ти – искаш ли ти да имаш живот? Постъпи тъй, както постъпиха те, за да познаеш Господа. Господ изглеждаше тръгнал сякаш на далечен път, а те Го задържаха, казаха Му, кога пристигнаха на място: Остани с нас, понеже е привечер, и денят се превали .Задръж и ти странника, ако искаш да познаеш Спасителя. Каквото бе отнето от неверието, се завърна с гостоприемството. Господ се яви в разчупването на хляба. Та научете се сега, къде да търсите Господа, научете се как да бъдете с Него, как да Го познаете, кога ядете. От днешното четене търсещите ще узнаят нещо по-добро, отколкото онези, които не търсят.

 Господ, след като Го познаха, изчезна. Отдалечи се от тях телом Този, Когото те пазеха с вярата си. Тъй се отдалечи Той телом и от цялата Църква и се качи на небето, за да се съзида вярата. Защото ако ти знаеш само това, което виждаш, то къде е вярата? А ако вярваш и на това, което не виждаш, то, виждайки, ще се възрадваш. Вярата да се съзида, защото виждането – то ще се завърне. Ще дойде това, което не виждаме, ще дойде, братя, ще дойде: но гледай отсега, какъв ще те намери. Ще дойде онова, за което казват: къде е то, кога е, как съществува? Кога ще бъде, кога ще дойде? Бъди уверен – ще дойде – макар и да не го искаш! Горко тогава на онези, които не вярваха – защото ще е велик страх; ала велика ще е и радостта на тези, които вярваха. Ще се възрадват верните, неверните ще се посрамят. Ще кажат верните: благодарим Ти, Господи; истина е това, за което слушахме, истина е, на което вярвахме, на което се надявахме и което виждаме сега. Ала неверните ще кажат: къде е това, поради което не вярвахме? Къде е това, поради което четеното смятахме за неправда? Хвала, прочее, на невиждащите и вярващите: защото кога видят, ще се възрадват. За нашето спасение прие Господ плът, а в плътта прие и смърт. Възкръснал на третия ден, Той повече не умира: приел отново природата на плътта, показа ни примера на нетленното възкресение. И после, издигнал се в плът при Отца, седи отдясно Му, имайки власт в Бащиния Си съд. И чакаме идването Му да съди живи и мъртви. Да вярваме прочее и за нас, че ще приемем от самата земна пръст същата плът, същите кости, същото – и завинаги – устройство на членовете. Всички ще възкръснем, но не всички за радост. Защото иде час, казва Господ, когато всички, които са в гробовете, ще чуят гласа на Сина Божий и ще излязат: които са правили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане(Иоан. 5:28-29).