incommunion.org; stmaterne.blogspot.com

О. Сава Михаелидис, един смел свещеник, който служи в енория в Лимасол, популярен туристически град по южното крайбрежие на Кипър, е повел самотна борба срещу секс индустрията. Говори се, че за главата му е обещано парично възнаграждение от 17 000 евро.

Той обяснява, че е започнал борбата срещу сексуалната експлоатация заради хилядите млади жени, принудени да работят в нелегалната секс индустрия на острова.

 С гърмящия си глас той гневно говори за съдбата на млади момичета не само от Кипър, а от Източна Европа и Африка, принуждавани да проституират от безскрупулни собственици на “кабарета”.

 “Сводниците им казват, че идват тук, за да работят като танцьорки или в баровете. В действителност те трябва да станат проститутки, в противен случай биват заключени, понякога бити и изнасилвани”, казва той. Обикновено паспортите им се отнемат под предлог “да бъдат съхранявани на сигурно място”, но всъщност, за да ги държат като затворници.

 Всичко това е възможно, обяснява той, защото им се издават визи на “артисти” (специални разрешителни за работа в развлекателната индустрия) за влизане в страната от кипърските власти.

 О. Сава е роден в Лимасол преди 60 години, като 19-годишен заминава за Атина да учи богословие. По-късно той се завръща в Кипър, за да преподава богословие и едва след време приема да бъде ръкоположен за свещеник. “Дадох си време за размисъл. Исках да съм сигурен в моето призвание”, казва той.

 Като по-млад той научава руски, затова сега служи в единствения на острова руски православен храм, една малка сграда с рушаща се тухлена зидария.

 От изповедите, които изслушва, той научил шокиращи подробности за секс индустрията на острова.

 “Жените ми разказваха за ужасяващите неща, на които са подложени”, казва той. “Опитах се да ги убедя да напуснат кабаретните клубове, но не мога да им предложа практическо решение.”

 През 2001 г. смъртта на една млада рускиня кабаретна артистка, насилствено въвлечена в проституция, била коментирана в пет журналистически материала в града. Съобщенията, че се е опитвала да избяга от заключена стая, подтикнали о. Сава към действие.

 “Не е достатъчно само да говориш словото Божие, трябва да предприемеш и действия”, казва той. През 2004 г. той открива приют за жертви на трафика на жени. Досега приютът – единственият по рода си в Кипър – е помогнал на около 300 жертви.

 “Помагаме им да изоставят проституцията, да се завърнат по домовете си в своите страни или да намерят правна помощ, ако желаят да подадат официално оплакване, което се случва рядко, защото тези жени са уплашени до смърт”, обяснява о. Сава.

 О. Сава не се колебае да излезе по улиците, за да търси млади жени потенциални жертви из кабаретата и да се изправи лице в лице с техните работодатели.

 Според Татяна, украинка и бивша проститутка, спасена от свещеника, “той е единственият, който се опитва да им помогне. Мразен е от трафикантите на хора, но това не го тревожи. Просто свива рамене.”

 Свещеникът спи малко, чете много и никога не изключва мобилния си телефон. “Обичам да ловя риба и да събирам гъби, но ми остава малко време за себе си”, казва той.

 Правителството отпуска едва 17 000 евро годишно за финансирането на центъра, а о. Сава преживява с даренията от църквата и малка държавна пенсия, голяма част от която той използва също за приюта.

 Той упреква властите в Кипър, че не забраняват визите за “артисти”, полицията, че “понякога си затваря очите” за проблема и съда, че “често е твърде снизходителен” към престъпниците.

 Що се отнася до Православната църква, той съжалява, че тя не се ангажира повече с този въпрос. “Аз не искам пари, но бих желал по-често да се предлага помощ на тези жени”, казва той.

Неговата борба го изправя и пред една нравствена дилема: “Моят приют не е решението. Когато спася една жена, на нейно място пристигат нови две.”

 “Понякога си мисля, че всъщност насърчавам трафика. Трябва да се работи превантивно, като се предоставя информация на тези жени в родните им страни.”

 Навличайки си много критики за това, че отхвърля аборта, той същевременно насърчава осиновяването на децата на жертвите и така се изправя пред един проблем, който мнозина други предпочитат да не забелязват.

 Запитан за тези 17 000 евро награда, която казва, че е обявена за главата му от босовете на подземния свят, той възкликва: “17 000 евро? Мислех си, че смелостта се цени малко повече.” На въпроса дали сега не се страхува за живота си, той просто се усмихва и посочва небето, като добавя: “Никога не съм се страхувал от човеци, само от Бога.”
Превод: Божидар Питев