Dobrin Miroslavov Dobrev, публикува в Църква общност общество Dobrin Miroslavov Dobrev created the doc: "Кога и как се прилагат църковните канони"

19.Кога и как се прилагат църковните канони

Необходимо е да порицаем и изобличим лицемерието и утопизма на Гръцката православна църква, защото с присъщия й симулантски талант и щраусово поведение тя подхожда не само към сексуалните въпроси, но и към целия многоизмерен спектър на християнския живот. И като си помислим само, че в сравнение с другите тя е най-здравата Православна църква, която се е утвърдила като православен образец и модел на Балканите и не само там, и е един от основните износители на православни клирици и миряни в мисионерските и други мисии. Как е възможно изобщо Христовото благородство да се представя от тези комплексирани епископи и клирици и съдбата на Православието да зависи от тях?! Каква връзка могат да имат тези хора с Христос, така че да ръководят Неговите дела?!

В Светите места[1] пристигна в командировка и със задача един лекар, придружаван от годеницата си. Трогнат от светостта на мястото, той започна да се държи благочестиво, въпреки че до този момент не беше имал никаква връзка с Църквата. Този външно натрапен стил не му отиваше изобщо. По някое време един епископ го запита:

- Ти защо не се причастяваш? Евреин ли си?

Младият човек прехапа устни от голямата неловкост, в която беше изпаднал. Не знаеше как да отговори.

- Аз съм с годеницата си – промърмори той.

- Аааа – изрече епископът, - да дойдеш да се изповядаш и да спреш тези неща! На мястото, на което си, това не е позволено. Гледай да се възползваш от шанса, който Бог ти дава, защото може да не ти се отдаде никога повторно. Прекъсни това, което правиш с годеницата си, за да те благослови Бог.

След 15 дни между доктора и годеницата му избухна страшна караница и те престанаха да си говорят. На първия месец от пребиваването си започнаха да се съмняват дали изборът им за брак е правилен, а след два месеца връзката им приключи. Отидох при епископа.

- Въпросът, който искам да Ви задам, е следният: след като тези млади хора се подложиха на такава жертва и послушаха думите Ви, защо се разделиха? Връзката им се разруши сега, независимо че от две години се обичат и живеят заедно.

- Това е период на пренастройване – отвърна той. – Поради своите лоши и греховни навици сега грехът си отмъщава при техния опит за възстановяване.

- Чел съм в едно писмо на св. Василий Велики за подобна ситуация, само че светецът подхожда различно. “След като са научени – казва той – от много време на цялостни връзки, е опасно да им ги забраним сега. Затова ще подминем този факт и ще създадем предпоставки да се оженят. И след брака ще им дадем един канон за покаяние и възстановяване и ще ги приемем отново в Църквата.”

Владиката се оказа в затруднено положение.

- Св. Василий Велики ли е казал това? – запита колебливо.

Той произлизаше от кръговете на “Зои” и беше естествено, когато Светите отци[2] не са в съгласие със зоистите, да надделява идеологията и учението на “Зои”, а не на Отците. Но как да го каже на един монах? Размисли продължително, преди да ми развие една теория, която наистина бе достойна за внимание.

- Установил съм едно нещо, отче Михаил. Когато двама млади се обичат, те култивират помежду си благородни чувства. Но ако се поддадат на акта, веднага тяхната връзка се принизява и възвишената им любов става рутинна. Сексуалният акт омърсява тази прекрасна красота, затова стигам до заключението, че противоположното поведение задържа нежността, сладостта и чистотата на чувството, което остава цялостно и ненаранено.

Изводът, до който е достигнал епископът, е правилен. Наистина сексуалността прави прозаични благородните чувства. Но някъде тази теория се пропуква. Къде? В това, че прилага метода: “Ако те боли главата, отрежи я.”

Нека поставим въпроса по-аналитично. Докторът разтрогна годежа със своята приятелка и между тях възникна неприязън. Ако теорията на епископа беше правилна, връзката им трябваше да се възвиси, а бракът им да бъде още по-благословен. Но всичко помежду им се разпадна. Коя е причината за този злополучен край?

Отговор: Решението им бе наложено отвън, а не отвътре. Бяха принудени да направят нещо много решаващо за своя живот, без да разберат защо. Налага се въздържание от сексуалните контакти (с изключение на съпрузите, които са друг случай), но кога? Когато другият влиза в Църквата, разкайва се за своя безразличен и разпуснат начин на живот и съзнателно решава в тези нови условия да премахне старите си страсти.

През ранните християнски векове почти всички хора, които желаели да се причислят към Църквата, живеели в разврат и поквара, напълно присъщи за тогавашното гръцко общество. Характерен белег за Изтока е горещият и неудържим темперамент, който без присъствието на някой мощен фактор, какъвто е християнската духовност и Божията благодат, която действа спиращо и уравновесяващо, се поддава много лесно на сексуалните страсти. Когато се въвеждат в Църквата обаче, те започват да стават нови хора – с възвишени копнежи, с въздържание, с молитва и духовност. Не можеш да искаш от някой, който не живее като съзнателен член на Църквата, много неща. Първото наше задължение към този нов и все още необработен духовен материал, идващ в Църквата, е да ги убедим, че за духовния живот или за Бога, който искат да включат в живота си, заслужава да жертват нещо.

Приобщаването им към християнската общност означава и осъзнаване на новата реалност в техния живот. Т.е. приканваме ги да приложат нов морал в делничното си поведение. Духовното съдържание, което откриват, когато пристъпят прага на Църквата, както и влиянието на особената Божия благодат, която се дава винаги на начинаещите, ги ентусиазира и убеждава да вземат нови решения и да разгърнат нова страница в живота. Полека лека, чрез усвояване на Божията благодат, те се утвърждават в новия начин на мислене и поведение. Промяната на живота и контролът върху сексуалността идват като духовни плодове от едно сърце, копнеещо за възраждане, а не от прилагането на християнските нравствени канони и на църковния ред.

Желателно би било да се възвърне кръщаването на пълнолетни, така че при влизането си в Църквата човек да е запознат със задълженията, на които трябва да откликне. И второто, което ще отстрани много подобни проблеми, е отделянето на Църквата от държавата, за да престане тя да бъде орган на някой отдел на Министерството на вътрешните работи (или на Министерството на външните работи за гръцките клирици и монаси в чужбина) и да спрат клириците да се чувстват държавни служители и да работят като професионалисти.

Трябва да отбележим също, че изводът на епископа е правилен, но за неговата епоха. Очевидно и той на 16-17 години е бил влюбен в някое момиче и не е желаел да направи нищо лошо. Сега, при възвръщането на този сладък спомен, той прави и съответните заключения. Но трябва да признаем, колкото и мъчително да е това, че действителността днес е съвсем различна.

Коя е тази болезнена реалност? Много живописно ми я разкри един послушник от светогорската обител Симонопетра, който в крайна сметка реши да се ожени. Имал най-разнообразни запознанства с девойки, като винаги насочвал разговорите натам, че да установи дали момичето, от което се интересувал, е девствено. Всички момичета просто онемявали, когато го чуели:

- В 1980 година сме, а ти търсиш девственица в Атина?! В ред ли си?

- Толкова ли е рядък този вид вече? – попитах с недоумение. – Да побързаме тогава да балсамираме една-две, за да ги показваме на бъдещите поколения в музея... Я ми кажи сега, ти намери ли девственицата, която търсиш?

- Да. На една проповед дойде една девойка.

- Сигурен ли си?

- Да, да! – отвърна енергично той. – Казвам ти, потвърдил съм го от много страни. Но, как да ти кажа, въпреки че е много чисто момиче, тя е с две години по-голяма от мен. Освен това е малко ограничена и не можеш да се разбереш лесно с нея.

- Значи – обърнах се към бившия послушник – се налага да обобщим? Или хубава стока, но втора ръка, или неупотребявана, но демоде – разбира се, тя е малко съмнителна, защото още си стои на рафта. Наистина голяма главоблъсканица е проблемът, който трябва да разрешиш.

Дилемата на този много добър млад човек доказва различието на нашата епоха от всяка друга. Жалко, много жалко, че последният, който осъзнава тази разлика, е Църквата. Защо прави това? Поради три причини. Първо, защото болшинството (по-скоро всички, с редки изключения сред епископите) са професионалисти и преуспяващи кариеристи. В ръцете на тези двойнствени личности е съсредоточена такава произволна власт и толкова много пари, че неизбежно това води до изкривявания, в резултат на които епископите се превръщат в неконтролируеми разпоредители на църковната власт, с трагични последствия за самата Църква. Клириците пък, от друга страна – искайки или не, се отъждествяват с убежденията на епископите си. Естествена последица от всичко това е църковният организъм да стане тромав, неподвижен и атрофирал.

Втората причина е, че за да следваш събитията по правилния и здравословен начин, трябва несъмнено да притежаваш Христовата истина. Само този, който има истински опит от всемогъществото на Христос и непобедимата сила на Неговата истина, скача без страх (а дори и със страх) във всекидневните събития и ги променя. Това, което пречи на Църквата да има гъвкавост и приспособимост, без да отстъпва и на йота от своята истина, е, че няма опита на Светия Дух в живота си. Тя, изглежда, се обезличи и затова християнството в наши дни стана пасивно, бездейно, без рецептори за истина и по-лошото - без никакво самочувствие, сила и възможност да променя живота, каквато е неговата роля.

Третата причина, поради която Православната църква стана тромава и неподвижна, е разрасналата се централна власт, която за да упражнява контрол върху масовото съзнание, използва само канони и ограничения. И така, вместо да служи на Христовия Дух, тази неограничена власт налага на обществото едно предание и канони, обслужващи користни цели на духовенството.

[1] Авторът има предвид  Йерусалим. (бел.ред.)

[2] Става дума за великите отци, учители и писатели на ранната християнска Църква от така наречения Патристичен период – от ІІ-VІІІ век. (бел.ред.)

Из

СЕКСУАЛНОТО ВЪЗПИТАНИЕ В ПРАВОСЛАВНАТА ЦЪРКВА ДНЕС

монах МИХАИЛ (Хаджиантониу)View Doc