Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.02.2012 00:08 - КАКВО ТОЛКОВА СЪМ НАПРАВИЛ
Автор: bogolubie Категория: Други   
Прочетен: 602 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 29.02.2012 00:13


Diana Krusteva, публикува в Църква общност общество  Diana Krusteva  28 февруари г. 08:31

Св. Теофан Затворник: „Къде е причината, поради която ние често си мислим или без да се срамуваме, казваме: Какво толкова съм направил? Или - с какво съм по-лош? Тя е много естествена - новото покълване на живеещия в нас грях. Не я забелязваме, защото не можем. Не ни го позволява грехът: той е много хитър и предвидлив. Голото дърво на злото, което представляваме ние, от първия път би могло да се открие пред взора на ума и да отблъсне от себе си всеки, затова грехът бърза да го облече с листа, да прикрие безобразието му и го прикрива така, че не само корена и стволовете, но дори и клоните му не може да различи душата, в която расте това дърво. Тези дрехи от листа са разсеяността и угрижеността. Разсеяният не обича да живее в себе си, угриженият няма нито свободна минута. Единият не може, а другият няма време да забележи какво става вътре в него. Още с пробуждането от сън душата им веднага напуска себе си - при първия тя отива в света на мечтанията, а при другия се потапя в морето от уж нужни дела. Настоящето за тях не съществува. Единият с по-голямо желание живее в създаден от него свят и се докосва до действителността само частично, непреднамерено, повърхностно; другият и с мисълта, и със сърцето си е цял устремен напред. Всяко дело той бърза да завърши колкото се може по-скоро, за да започне друго; започва друго - и бърза към трето; изобщо с настоящето са заети само ръцете, краката, езикът му и прочее, а цялата му мисъл е устремена в бъдещето. Как тогава при такъв ход на вътрешните движения да забележат какво се крие в сърцето им? Но грехът не се задоволява само се тази листна завивка: през нея все още може някак да се проникне, могат да се разтворят листата от вятъра на скърбите и вътрешните потресения на съвестта и да се открие криещото се под тях безобразие на греха. Затова грехът сам от себе си създава и едно непроницаемо покривало, подобно на застояла мътна вода, където потапя дървото и неговата корона. Това покривало се образува от невежеството, безчувствието и безгрижието. Не познаваме опасността за себе си и затова не я усещаме; не я усещаме и затова сме безгрижни. И каквото и да предприемате за вразумяването на такъв грешник, всичко е напразно. Той е дълбоко потопен в греха като в някакво море. Издавайте колкото си искате силни звуци над водата - онзи, който е потопен в нея, нищо няма да чуе. Поразявайте нерадивия грешник с каквото щете, той няма да се смути изобщо. Обрисувайте пред него неговото собствено състояние, той ще каже: Това не съм аз. Посочвайте му голямата опасност, която го дебне, той ще ви уверява, че това не го засяга; пробуждайте го от съня, той няма да се засрами да заяви: Аз действам. Толкова е здрава преградата, която закрива греха от взора на оня, който е завладян от него!“

                  жжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжж

Запитали един велик отец в какво трябва да се състои делото на уединения инок? Той отговорил: Умъртвената ти душа лежи пред очите ти и ти питаш какво трябва да бъде делото ти? Плачът е същественото дело на истинския подвижник Христов; плачът - от започването на подвига до извършването му. Виждането на своя грях и покаянието, което се ражда от това, са дела, които нямат край на земята: с виждането на греха се възбужда покаянието; с покаянието се постига очищение; постепенно очистваното око на ума започва да вижда такива недостатъци и повредености в цялото човешко същество, които преди това в помрачението си съвсем не е забелязвало“ . „Колкото повече човек се вглежда в греха си, колкото повече плач за себе си има, толкова по-приятен, по-достъпен става той за Духа Свети, Който като лекар пристъпва само към онези, които се осъзнават като болни, и напротив, отвръща се от тия, които се тщеславят със суетното си самомнение. Гледай и се взирай в своя грях! Не откъсвай очите си от него! Отречи сам себе си, не се доверявай на душата си! Целият се съсредоточи във виждането на своя грях, в плача за него! Тогава в свое време ще видиш възсъздаването си чрез непостижимото, необяснимото действие на Светия Дух. той ще дойде при тебе, когато не Го очакваш, ще въздейства в тебе, когато се признаеш за напълно недостоен за Него!

                жжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжж

Архимандрит Лазар Абашидзе, от Тайните недъзи на душата:
 Много страсти открито се ширят днес в християнските среди, към тях се отнасят като към най-безобидни и дори забавни черти на характера, никой не се ужасява от тях, не ги пресича, макар че много от тези “лудории” направо убиват душата и сеят духовна смърт около този, който носи тази страст и заразява с нея другите. Това бедствено състояние - поради изоставянето на правилното учение на Отците на Църквата, поради липсата на верни учители в покаянието, поради липсата на опитен и внимателен пастирски надзор над вярващите - води до гибелно отклонение от спасителния път и, разбира се, то преди всичко се изразява в това, че християните губят (или изобщо не намират) верния дух на покаянието, верния поглед върху своята греховност, върху своето падение.

                 жжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжж

„Защото човеците ще бъдат самолюбци, сребролюбци, самохвалци, горделиви, хулници, към родители непокорни, неблагодарни, нечестиви, недружелюбни, непримирими, клеветници, невъздържани, неукротими, недобролюбци, предатели, безочливи, надути, повече сластолюбци, нежели боголюбци, които наглед имат благочестие, но от силата му са се отрекли“ (2 Тим. 3:2-5)

                  жжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжж




Гласувай:
1
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bogolubie
Категория: Други
Прочетен: 11355417
Постинги: 14710
Коментари: 2337
Гласове: 9227
Архив
Календар
«  Юли, 2020  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031