Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.02.2012 23:58 - РАЗКАЗ ЗА ТАКСИОТ ВОИН
Автор: bogolubie Категория: Други   
Прочетен: 570 Коментари: 0 Гласове:
1



Diana Krusteva, публикува в Църква общност общество Diana Krusteva created the doc: "Разказ за Таксиот воин"

 

 В Картаген живял един мъж на име Таксиот, войник, който водел много греховен живот. Веднъж в град Картаген се появила заразна болест, от която умирали много хора; Таксиот бил обзет от страх, обърнал се към Бога и се покаял за греховете си. Той напуснал града заедно с жена си и се отдалечил в едно селище, където пребивавал, прекарвайки времето си в богомислие.

След известно време, по действие на дявола, той паднал в прелюбодеяние с жената на земеделеца, живеещ в съседство с тях; но няколко дни след като съгрешил, бил ухапан от змия и умрял.

На разстояние едно поприще (200 м.) от това място имало манастир; жената на Таксиот отишла в този манастир и помолила монасите да дойдат да вземат тялото на починалия и да го погребат в църквата: погребали го в третия час на деня. Когато настъпил деветият час, от гроба се чул силен вик: “Помилвайте ме, помилвайте ме!” Като се приближили до гроба и чули вика на погребания, монасите веднага го разкопали и намерили Таксиот жив; ужасени, те се удивлявали и го питали, желаейки да узнаят какво се е случило с него и как така е оживял? Но той от силен плач и ридание не можел да им разкаже нищо и само молел да го отведат при епископ Тарасий; и бил заведен при него.

Епископът го питал да му разкаже какво е видял там в продължение на три дни, но едва на четвъртия погребаният започнал да разговаря.

С горчиви сълзи той разказал следното:

- Когато умирах, видях няколко етиопци, стоящи пред мен; видът им беше много страшен и душата ми се смути. След това видях двама много красиви юноши; душата ми се устреми към тях и в този миг, сякаш излитайки от земята, започнахме да се издигаме на небето, срещайки по пътя си митарствата, които задържат душата на всеки човек и всяко от тях я изтезава за отделен грях: едно за лъжата, друго за завистта, трето за гордостта; и така всеки грях има свои изпитатели във въздуха. И ето, аз видях в сандъчето, държано от ангелите, всички мои добри дела, които ангелите сравняваха със злите. Така ние преминавахме тези митарства. Но когато, приближавайки се към небесните врати, стигнахме до митарството на блуда, стражите ме задържаха и започнаха да показват всичките ми блудни плътски дела, извършени от детството до смъртта ми, и ангелите, които ме водеха, ми казаха: “Всички телесни грехове, които си извършил, намирайки се в града, Бог ти е простил, защото си се покаял за тях.” Но противните духове ми казаха: “Но когато излезе от града, на полето ти съгреши с жената на твоя земеделец.” Като чуха това, ангелите не намериха добро дело, което биха могли да противопоставят на този грях, и като ме оставиха, си отидоха. Тогава злите духове ме хванаха, започнаха да ме бият и ме отведоха надолу; земята се разтвори и аз, воден през тесни входове и тесни, смрадни процепи, стигнах до най-дълбоките места на адските бездни, където във вечна тъмнина са заключени душите на грешниците, където няма живот за хората, а само вечна мъка, безутешен плач и неизказано скърцане със зъби. Там винаги се носи отчаян вик: “Горко ни! Горко ни!” И не е възможно да бъдат описани страданията, които са там, да бъдат разказани всички мъки и болки, които видях. Стенат от дъното на душата си и никой не се смилява над тях; плачат, и няма утешители; молят, и няма кой да ги чуе и да ги избави. И аз бях заключен в тези мрачни, пълни с ужасна скръб места, и плачех, и ридаех горчиво от третия до деветия час. След това видях слаба светлина и два ангела, дошли тук; и усърдно започнах да ги моля да ме изведат от това място на мъката, за да се разкая пред Бога.

Ангелите ми казаха:

- Напразно се молиш: - никой не излиза оттук, докато не дойде времето на всеобщото възкресение.

Но тъй като аз продължих усърдно да прося милост и да ги умолявам, и обещах да се разкая за греховете си, то единият ангел каза на другия:

- Сигурен ли си за него, че ще се покае, и при това от цялото си сърце, както обещава?

Другият каза:

- Сигурен съм!

След това той ми подаде ръка. Тогава ме изведоха оттук на земята и ме доведоха до гроба, където лежеше тялото ми и ми казаха:

- Влез в това, с което си се разделил.

И ето, аз видях, че душата ми свети като бисер, а мъртвото тяло е черно като кал и издава зловоние, и затова не исках да вляза в него. Ангелите ми казаха:

- Не е възможно да се покаеш без тялото, в което си вършел грехове.

Но аз ги умолявах да не влизам в тялото.

- Влез - казаха ангелите, - иначе отново ще те отведем там, откъдето сме те взели.

Тогава аз влязох, оживях и започнах да викам: “Помилвайте ме!”

Тогава светителят Тарасий му казал:

- Нахрани се.

Той не искал да яде, но ходейки от църква на църква, падал ничком и със сълзи и дълбоки въздишки изповядвал греховете си и казвал на всички:

- Горко на грешниците: очаква ги вечна мъка; горко на тези, които не принасят покаяние, докато имат време; горко на тези, които оскверняват тялото си!

След възкресението си Таксиот преживял четиридесет дни и очистил себе си с покаяние; предвидил смъртта си три дни преди това и отишъл при Милосърдния и Човеколюбив Бог, извеждащ от ада и даваш спасение на всички, на Когото слава во веки. Амин.View Doc



Тагове:   таксиот воин,


Гласувай:
1
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bogolubie
Категория: Други
Прочетен: 11326656
Постинги: 14710
Коментари: 2334
Гласове: 9223
Архив
Календар
«  Юли, 2020  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031