“Ръка за прошка”
 Подавам ти я. Ето на – прости!
 Протягам ти я, за да се покая
 за нещо, за което знаеш ти,
 но за което аз, уви, не зная.
 Виновен съм. За всичко в този свят
 единият все в нещо съгрешил е,
 единият – все в нещо виноват.
 И този тук един съм аз. Прости ми.

 Ти не прощаваш. Гордост. И тъга.
 Вместо с любов, с ирония ме плискаш.
 И моята протегната ръка
 със празното пространство се здрависва.
 Добре тогаз. Ще си я прибера.
 Ще си я взема, щом не ти е нужна.
 Но тази длан, била с теб и добра,
 но тази длан, била с теб и нечужда,
 един път непоета ли умре,
 несрещната един път ли остане,
 знай, няма вече никога да спре
 и да понечи твоята да хване.
 Отблъснеш ли я днес, то утре как
 ще хвърлиш мост помежду теб и мене?
 Не, не поемай моята ръка,
 но да не стане някога така,
 че да я търсиш в цялата вселена…
 Дамян Дамянов