Иванка Янакиева, публикува в Църква общност общество Иванка Янакиева created the doc: "Поучения на стареца Ефрем Филотейски за осъждането "

Evlogia Angelova Църква и Общество

 Голямо зло е клеветата. Както малкият рул на кораба го насочва натам, накъдето иска, така и езикът води човека към добро или към зло. Светите отци много са порицавали осъждането на чуждите грехове, немощи и лоши привички.

Когато осъждаме своя брат, ние падаме в голям грях, а когато го оправдаваме и му прощаваме, Бог ще оправдае и нас и ще прости греховете ни. Когато не го защитаваме и оставяме греховете му непокрити, ние ще се лишим от Божията благодат и ще бъдем оставени да паднем в същите грехове така разбираме, че всички сме немощни, и Божията благодат е тази, която ни поддържа и пази. Който пази езика си, той предпазва душата си от тежки грехове и падения.

Причини за осъждането и злословието са гордостта и егоизмът, когато човек вижда себе си по-добър от другите. Ето защо е много полезно да мислим себе си за по-лоши от всички, а в братята си да виждаме само доброто и така с Божията помощ ще бъдем избавени от греха на осъждането.

Ако успееш да се молиш съсредоточено и смирено да скърбиш за греховете си, тогава ще откриеш безценно духовно съкровище но нека гордостта и осъждането да бъдат далече от тебе.

Внимавай, дете мое, да не осъждаш нито една душа защото Бог отстъпва от онзи, който осъжда ближния си, и той пада в грях, за да разбере, че трябва да бъде милостив към съгрешилия брат.

Божията благодат укрепява всички нас, но ако дълбоко в себе си таим гордост, Бог ще оттегли от нас Своята благодат и така ще станем по-лоши от другите.

Едно е да осъдиш някого веднъж, друго е да бъдеш изцяло обладан от страстта към осъждане. Тази страст е трудно преодолима, но да бъдеш нападан от нея и да й се съпротивляваш ето кое ще те удостои с венец.

Когато се осъждате един другиго, вие престъпвате евангелския закон и „всяко престъпление и непослушание получава праведна отплата“. (Евр.2:2) Знаеш ли, че който съди другия, сам пада в заблужденията на своята гордост и „всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен“ (Лука 14:11) от Господа чрез изпитанията, които ще му бъдат изпратени?

Всеки трябва да се стреми да носи немощите на другия, защото има ли някой, който да е съвършен? Кой би могъл със сигурност да каже, че е запазил сърцето си чисто? Всички ние сме болни, но онзи, който осъжда своя брат, не забелязва, че той самият е болен: ето защо не бива да осъждаме никого.

Осъждането е тежък грях, нещо повече: самата непоносимост към немощите на ближния е вече грях.

Бъдете изпълнени с любов към ближния, не се гневете един другиму, прощавайте си така ще се уподобите на Христа и ще се удостоите да бъдете близо до Него в Царството Му.

Деца мои, избягвайте осъждането този толкова тежък грях. Бог скърби за нас, когато осъждаме някого и го мразим. Нека се вглеждаме само в собствените си съгрешения и слабости, нека те ни накарат да страдаме за тях и да укоряваме единствено себе си тогава ще ни бъде простено и Божията благодат ще бъде с нас.

Обичайте се едни други, освободете се от егоизма и озлоблението. Смирението ще ви изведе на правилен път то няма да позволи на този, който го има, да разбие душата си в подводните скали на немилосърдието към ближния, но като светъл фар ще го води по чисти и сигурни пътища.

Най-голямото зло е егоизмът, той е причина за всичките ни съгрешения. Избягвайте го и се стремете да се очиствате от него, защото доколкото в душата остава нещо от него, дотолкова ще ни причинява страдания. Не се осъждайте един другиго това е егоизъм във всяко отношение. Прощавайте на своите братя съгрешенията това е знак, че имате смирение и любов в себе си. Братът, който постъпва така, ще има в сърцето си Божията благодат, а онзи, който осъжда и злослови ближния си, няма да я получи, или ще му се отнеме и малкото, което е имал, и така чрез скърбите и страданията ще се смири сърцето му.

Много повече се пазете от вътрешното осъждане, което е по-страшно от изказаното с думи, тъй като остава скрито за другите и по-трудно може да бъде осъзнато от самите нас. Бъдете внимателни, за да избегнете онова осъждане в помислите, което е невидимо за другите и ни кара да грешим, и подобно на горчиво питие, отравя душите ни.

Колко пъти светото Евангелие и светите отци говорят за осъждането? По-добре е да паднеш отвисоко, отколкото да сгрешиш с езика си. Моля се любовта и неосъждането да царят в отношенията помежду ви само така Светият Дух ще намери място в душите ви.

Опитът показва, че когато някой бива осъждан, без да може да се защити (или без да бъде защитаван), това е несправедливо. И в светото Евангелие е казано: „Осъжда ли нашият Закон човека, ако първом го не чуят и не узнаят, какво върши?“ (Йоан 7:51)

Ако не внимаваме над себе си, ние натрупваме множество помисли и думи на осъждане, и тогава при всички случаи е необходимо покаяние; колко пъти човек е казал или помислил нещо, без да се е разкаял след това? Да си припомним думите на авва Арсений: „Колкото повече говоря, толкова повече се разкайвам, а когато съм мълчал, никога не съм се разкайвал.“

Ако се вгледаме внимателно, ще видим, че много често се заблуждаваме, особено чрез казаното от другите, затова е необходимо голямо внимание, защото нашият враг винаги се навърта наоколо, за да ни погълне. Християните трябва да бъдат като многооките херувими, защото чрез греха на осъждането злото се умножава многократно. Нека Бог ни очисти и освети със Своята слава.

„Слънце да ви не залязва гневни.“ (Еф. 4:26) Това означава: никой да не допуска гняв или раздразнение против брата си след залез слънце.

Знаете ли за онзи брат, който не отивал на всенощните бдения, не изпълнявал задълженията си, и когото всички братя знаели като нехаен? Когато се разболял тежко и наближил последният му час, братята се събрали около него, за да чуят нещо поучително, или да го утешат, но видели, че той е радостен и весел. Един от братята с учудване казал: „Но какво виждаме в теб, брате? Защо си така радостен, след като си близо до смъртта? Мислим си, че ти не беше подвижник, откъде тогава имаш това дръзновение и това весело лице? На какво се дължи това? Да, братя, аз наистина бях ленив, и не изпълнявах задълженията си. Но с Божията благодат успях в едно добро никого да не осъждам и никого да не огорчавам, и да не допускам в сърцето ми да има нещо против някого от братята след залез-слънце. И доколкото не осъждах никого, вярвам, че Бог няма да съди и мен, защото Сам Той е казал: „Не съдете, за да не бъдете съдени.“ (Мат. 7:1) Така и аз, когато не съм съдил другите, вярвам, че няма да бъда осъден.“ Братята били удивени: „Брате, ти много лесно си намерил пътя към спасението.“ И монахът си отишъл, изпълнен с голяма радост.

Виждате ли как са се подвизавали отците? И как са намирали пътя към спасението?View Doc