Evlogia Angelova, публикува в Църква общност общество Evlogia Angelova created the doc: ".НАКАЗАНАТА НЕПРИМИРИМОСТ - Архимандрит Серафим (Алексиев) "

Как Бог наказва ожесточението, се вижда от следния пример. В Печерския монастир живял един йеромонах на име Тит. Той много се обичал и разбирал с дякона Евагрий. На искрената им дружба всички се учудвали. Но дяволът ги скарал и то тъй, че те не искали вече ни да се видят, ни да се чуят. Когато единият кадял в църква, другият бягал от тамяна, а ако не успявал да избяга, първият не го покадявал. Дълго време минало. Те живели все в тоя греховен мрак и непомирени дръзвали дори да се причащават. Братята ги увещавали да се помирят, но те не искали и да слушат за това.

  По Божие усмотрение презвитерът Тит се разболял зле до смърт. Тогава той започнал горко да плаче за своя грях и изпратил да помолят дякона Евагрия от негово име да му прости. Дяконът не само не му простил, но с тежки думи го и проклел. Братята, като видели Тита вече в агония, насила докарали Евагрия, за да ги помирят. Болният с големи усилия се изправил, паднал пред нозете на дякона и със сълзи го замолил: „Прости ми, отче!“ Но Евагрий безчовечно отвърнал от него лицето си и казал: „Не ща да се простя с него ни в тукашния, ни в бъдещия живот!“ Като изрекъл тия тежки думи, той се отскубнал от ръцете на братята и паднал. Братята поискали да го дигнат, но го намерили мъртъв. А блажени Тит веднага скочил и станал здрав. Всички се ужасили от случилото се и започнали да питат Тита що означава това. Тогава той им изповядал какво видял с духовните си очи: „Когато боледувах, казал, и не преставах да се гневя против брата си, видях как Ангелите отстъпват от мене и плачат за гибелта на моята душа, а бесовете пък се радваха на моя гняв. Затова започнах да ви моля да отидете при брата и да ми измолите неговата прошка. Когато вие го доведохте при мене и аз му се поклоних, то, след като той се отвърна от мене, аз видях един немилостив ангел, който държеше пламенно копие, с което удари непростилия. И тутакси той падна мъртъв. А на мене същият ангел подаде ръка и ме изправи, и ето ме здрав“. (27. февр.).

 Колко често в живота се случва озлобени и непримирени с близките си християни внезапно да напущат тоя свят и да се запътват с гняв в душата си към царството на вечността ! Каква прошка ще очакват те от Бога, щом сами не са простили на обидилите ги! Страшно е да живееш непримирен! Но още по-страшно е да умреш непримирен ! Ожесточението към другите всатанява душата и я прави неспособна да носи божествената благодат. С това ожесточението погубва.

 Ето един красноречив пример за това, пак из живота на светците. В първите векове на християнството, когато последователите на Христа били жестоко гонени от властта, в големия град Антиохия живеели един презвитер (свещеник) на име Саприкий и един гражданин мирянин на име Никифор. Хората ги смятали за кръвни братя, защото те много се обичали. Дълго време те прекарали в такава искрена любов, докато дяволът, който силно завиждал на дружеския им живот, успял да посее плевела на враждата помежду им. Под негово влияние те се скарали, разделили и дотолкова намразили, че после не искали и на пътя да се срещнат, един друг не могли вече да се понасят. След като поживели дълго време в такава сатанинска вражда, Никифор се поопомнил и, като разбрал , че тяхната взаимна ненавист иде от дявола, помолил някои свои приятели и съседи да идат при презвитера Саприкия и да го помолят да му прости. Но Саприкий не му простил- Никифор повторил опита на помирението. И трети път пратил хора да моли за прошка. Но все напразно. Саприкий ожесточил сърцето си и оставал неумолим. Най-сетне Никифор сам отишъл при Саприкия, паднал в нозете му и смирено взел да се моли: „Прости ми, отче, за Бога, прости ми!“ Саприкий нито го погледнал. Никифор си отишъл от него посрамен и отритнат.

 В това време избухнало неочаквано гонение против християните в Антиохия. Залавяли най-напред по-видните християни. Между тях попаднал и Саприкий като свещеник. Доведен на разпит пред управителя и запитан как се казва , той отговорил: Саприкий.

 — А от какъв род си? — го попитал управителят.

 — Християнин съм! — бил твърдият отговор.

 — Клирик ли си? — пак запитал управителят.

 — Презвитер съм — казал Саприкий. Управителят на това рекъл:

 — Нашите царе, владетелите на тая страна, заповядаха всички християни да принасят жертва на боговете. А който не изпълни царската заповед, трябва да знае, че след различни мъки ще бъде осъден на най-тежка смърт.

 Саприкий, стоящ пред игемона, непоколебимо отговорил:

 — Ние, християните, о игемоне, имаме Христа за Цар, защото Едничък Той е истински Бог и Създател на небето, земята, морето и на всичко, що е в тях. А всички богове на езичниците са бесове ...

 При тия думи управителят силно се разгневил и заповядал да започнат безчовечно да мъчат Саприкия. Страдалецът всички мъки претърпял мъжествено и говорел на игемона:

 — Над тялото ми имаш власт, но не и над душата ми. Само моят Господ Иисус Христос, Който я е създал, има власт над нея.

 Съдията, като видял Саприкиевата непреклонност, го осъдил на смърт чрез посичане. Повели мъченика към лобното место.

 В това време узнал Никифор за всичко това, изтичал и пресрещнал Саприкия на пътя, паднал в нозете му и взел да го моли:

 — Мъчениче Христов, прости ме! Съгреших пред тебе.

 Саприкий не отговорил. Сърцето му още било изпълнено с бесовска злоба. Смиреният Никифор по друга улица избързал, пак пресрещнал Саприкия и го замолил:

— Мъчениче Христов, прости ме! Като човек съгреших пред тебе. Ето дава ти се вече небесен венец от Христа, задето изповяда светото Му име пред много свидетели.

Саприкий, ослепен от ненавист, оставал неумолим. Дори и мъчителите му се удивлявали на неговото ожесточение и говорели на Никифора:

 — Никога не сме виждали такъв безумец като тебе. Този отива на смърт, а ти тъй настойчиво го молиш за прошка! Нима и след смъртта си той може да ти пакости? Защо ти е потрябвало да се помиряваш с него?

 Никифор отговорил: „Вие не знаете какво прося аз от Христовия изповедник. А Бог знае“.

 Когато дошли на местото, дето Саприкий е трябвало да бъде посечен, Никифор пак му казал:

 — Моля те, мъчениче Христов, прости ми!

Много се молел Никифор, но Саприкий не се смилявал. Тогава Бог отнел благодатта Си от Саприкия и той веднага отпаднал от Христа. Когато мъчителите му рекли да се наведе, за да му отсекат главата, той изведнъж силно се уплашил и взел да се моли:

 — Не ме убивайте! Всичко ще направя, каквото церете заповядват. Ще се поклоня на боговете и ще им принеса жертва.

 Тъй Саприкий поради злобата си загубил благодатта, а с нея и спасението си. Нито претърпените мъки, нито увещанията на добрия Никифор да не се отказва от Христа на края на подвига си не помогнали. Тогава блаженият Никифор изповядал пред палачите, че той е християнин, че и той като другите вярващи в Христа не принася и няма да принесе жертва на боговете и замолил вместо Саприкия него да убият. След като попитали управителя какво да правят , мъчителите пуснали Саприкия на свобода, а блажения Никифор убили.

 Тъй Саприкий отпаднал от Христа и починал в злобата си, а Никифор се удостоил с мъченичество и се спасил. (9 февр.).

 Когато слушаме за поведението на непримиримия Саприкий, неволно си спомняме чудните думи на св. ап. Павла: „Да раздам всичкия си имот, да предам и тялото си на изгаряне, — щом любов нямам, нищо не ме ползува“. (1 Кор. 13:3).

Дори и мъченичеството без любовта не спасява. И най-големи подвизи да имаш, щом си непримирим към личните си врагове, ти все едно с една бомба всичките свои добри дела хвърляш във въздуха и се обричаш на гибел.View Doc