Dani Vateva, публикува в Църква и общество  Dani Vateva  25 февруари г. 18:42

НАСТАВЛЕНИЯ НА ПРЕП. АМВРОСИЙ ОПТИНСКИ

 Когато си лягаш да спиш, прекръствай леглото си и цялата си стая с молитвата: "Да воскреснет Бог..."
 Не си пожелавай нищо да видиш по време на сън, защото което ти се яви ще бъде с рогца (от бесовете).
 Когато се събудиш, първо се прекръсти. В каквото състояние бъдеш от сутринта, така ще потръгне и целият ти ден. Св. Йоан Лествичник подробно пише за това.
 Гредата в окото (според Евангелието) е гордостта. Фарисеят имал всички добродетели, но бил горд, а митарят имал смирение, и това се оказало по-добро.
 Гордите Сам Бог изцелява. Това означава, че вътрешните скърби (с които се лекува гордостта) се изпращат от Бога, защото идващите от хората скърби, гордият не е в състояние да понесе. А смиреният понася всичко, което хората му причиняват и винаги ще каже: заслужавам всичко това (което ми се случва).
 Дом за душата е търпението, а храна - смирението. Ако в къщата няма храна, живеещият я напуска. (Обичайният израз -излиза от търпение).
 Тщеславието и гордостта са едно и също. Тщеславието излага на показ своите дела, за да ги видят хората - как вървиш, колко сръчно вършиш нещо и т. н. След всичко това гордостта те кара да презираш другите. Както червеят първо полазва, после се извива - така и тщеславието. А когато му пораснат криле, излита нагоре - така е и с гордостта.
 Когато докоснат тщеславието с пръсти, то крещи, че му дерат кожата.
 Смирението се състои в това, да отстъпваш на другите и да считаш себе си по-лош от всички. Така (с такива разположения) ти става по-спокойно.
 Който отстъпва - той повече придобива (отколкото, ако не отстъпва).
 Смирявай се - и всички твои дела ще потръгнат.
 Нужно е да успокояваме ближните ~ и ние можем да се окажем в тяхното положение (и да се нуждаем от успокоение).
 Да живееш просто означава да не осъждаш и да не укоряваш никого. Означава да мислиш просто.
 Истината без смиреномъдрие се основава на злопаметността.
 Вътрешна скръб означава например да изпитваш действието на паметозлобието или да търпиш отсичането на собствената воля - скръбта е от това, че никой друг не може (не бива) да знае какво изпитваш в себе си (какво те измъчва). А външната скръб е това, което видимо ни причиняват другите.
 Смехът прогонва страха Божий.
 Пресичането на разговора (когато друг говори) е дело на дързостга.
 Господ ще те избави от всички неподобаващи помисли, стига да се смиряваш.
 Ако те нападат хулни помисли и такива на осъждане на другите - укорявай себе си в гордост и не им обръщай никакво внимание.
 Как да придобием страх Божий? - 1) Трябва винаги да имаме Бога пред себе си. 2) Да изпълняваме (ревностно) Неговите заповеди. 3) Всичко да вършим по съвест.
 Ако поставиш на теглилката от едната страна угаждането на хората (човекоугодието), а от другата - мълчанието, мълчанието ще натежи повече.
 Не разказвай за чуждите дела или къде какво се върши.
 Унинието означава също и леност, но е нещо по-лошо. От унинието отслабва и тялото и духът. Не ти се иска нито да работиш, нито да се молиш, на църква ходиш без нужното внимание, (чувстваш) че целият човек в тебе отслабва.
 Превод от: ЖИЗНЕОПИСАНИЕ ОПТИНСКАГО СТАРЦА ИЕРОСХИМОНАХА АМВРОСИЯ...Ч.П, стр.68- 77, Москва, 1900 г.