Димитър Петров, публикува в Църква и общество Димитър Петров created the doc: "За възнамеряващите да се оправдаят с дела - Свети Марк Еримит"

Едни, похвалени заради добродетел и поласкали се от празна слава, помислили това удоволетворение за утешение(свише). Други, изпитали болка от изобличение в грях, приели, че страданието им е действие на злите сили.

Тези, които заради своите подвизи се превъзнасят над по-малко трудолюбивите, наистина мислят,че ще се оправдаят с телесни(външни) дела. Онези пък, които разчитат единствено на високото знание и пренебрегват незнаещите, се оказват много по-неразумни от тях.

Без добродетелни деля няма надеждно знание, макар и то да е истинно. Защото всяко нещо се утвърждава чрез делото.

Често поради липса на дела се помрачава и знанието. Защото споменът за дела, които не се вършат, полека изчезва;Писанието затова ни внушава да познаем Бога с разума си, за да Му служим правилно винаги чрез делата си.

Когато изпълняваме видимо заповедите, ние винаги, съответно на направеното, получаваме нещо от Господа, но ползата от него приемаме според насочеността на това, което търсим.

Искащият да извърши нещо, но нямащ съответната възможност, пред Сърцеведеца Бог е все едно, като да го е сторил. Това трябва да се разбира както по отношение на доброто, така и по отношение на злото.

Умът и без тялото извършва много добрини и много злини; докато тялото без ума нищо такова не може да направи. Защото законът на свободата(на свободното решение) предшества делата.

Едни, без да изпълняват заповедите, си мислят, че вярата им е правилна. Дръги пък, които ги изпълняват, очакват Царството като дължима отплата. И едните, и другите грешат относно истината за Царството(небесно).

Господ не е длъжен да се отплаща на рабите Си; но пък онези, които не Му служат вярно, те не получават свободата си.

След като според Свещеното Писание Христос е умрял за нас и ние не живеем вече за себе си, а за Оногова, Който умря за нас и възкръсна, ясно е,че сме се задължили да Му служим до смърт. Как може тогава да считаме осиновението за дължимо въздаяние?

Христос е Владика наш по същност и Владика наш по икономия(спасително домостроителство). Защото и нас - непотребните, ни е създал, и умъртвени от греха, ни е изкупил чрез Своята кръв, и на тези, които вярват в това е дарил благодат.

Когато слушаш думите на Писанието, че Господ ще въздаде всекиму според делата/Рим.2:6/, то не мисли, че делата(сами по себе си) са достойни за Геената или Царството; но според делата на вярата или неверието Христос ще въздаде всекиму, не като меняч на неща, а като наш Бог, Създател и Изкупител.

Удостоените с банята на пакибитието извършваме добри дела не заради отплатата, а за да запазим дадената ни чистота.

Всяко добро дело, което извършваме с нашите естествени сили, макар и да ни отдалечава от противоположното му (лошо дело), не може без благодатта да ни сътвори освещение.

Въздържаният се отдалечава от чревоугодието; нестяжителният - от излишното притежание; безмълвникът - от многословието; чистият - от пристрастие към чувствените удоволствия; целомъдреният - от блудни помисли и действия; задоволяващият се с това, което има - от сребролюбието; кроткият - от безпокойството; смиреномъдрият - от гордостта; послушният - от грижите; самоизобличаващият се - от лицемерието. Подобно и молещият се се отдалечава от безнадеждността; бедният - от сребролюбието; изповедникът - от отричането; мъченикът - от идолослужението. Виждаш ли как всяка добродетел, извършвана дори до смърт, не е нищо друго освен отдалечаване от греха. Отдалечаването от греха е дело на природата, а не това, в замяна на което може да се придобие Царството(небесно). Та човек едва опазва това, което му е по природа. Докато Христос чрез Кръста дарява осиновлението.View Doc