Има ли живот след смъртта? Какво трябва да се прави на Задушница?
 24.02.06  | Свещеник Стоян Бербатов

Ако може, разкажете повече за това. Чувала съм, че в най-старите издания на Библията се говорело за това (т.е. че има), но после било изтрито. Каква е истината и какво е становището на Православието по този въпрос ? (Въпрос от: Емил Йовчев)
 
Какво трябва да се прави на Задушница и защо?

 
Отец Стоян Бербатов: (отнася се общо за двата въпроса)

 Първо искам да направя уточнението, че словосъчетанието”живот след смъртта” по една или друга причина се използва много често в правословното говорене, (дори няколко популярни книги са озаглавени така), но този израз е доста спорен от богословска, или по-конкретно, от есхатологична гледна точка.

 Мисля, че в някои от предишните отговори споделих, че християнската вяра е преди всичко вяра във Възкресението на Христос от мъртвите и победата Му над смъртта и вяра в обещанието Му, че Той ще дойде отново на земята и ще възкреси всички човеци – едни за живот, други за осъждане. Този момент, или този ден, в който ще дойде Христос, Църквата е нарекла Страшния съд. И тогава, когато бъдат съдени на този Съд, човеците ще се представят пред Господа като личности – с тяло и душа.

 Затова Църквата използва много внимателно израза „живот след смъртта” - защото обикновено се смята, че след телесната смърт има някакъв особен род пълноценен личностен живот на душата и много често се говори за безсмъртие на душата (което е по-скоро платоническо, отколкото християнско становище), като в същия момент Църквата смята, че неразрушимостта на личността е неотделима част от Евангелието. „Смъртта е катастрофа за човека, но личността се запазва”, казва о. Георги Флоровски, „и тези, които са в Христос са живи както преди – даже и в състояние на смърт... В единството на Тялото Христово смъртта вече няма сили да разделя. Умрелите, които в света са се упокоили с Христос, остават с живите, защото в Христос всички съставляват едно. И затова упокоените се споменават на всяка Божествена литургия”.

 Материята, бих казал, е много деликатна и не случайно много християнски писатели и богослови са изпадали в заблуждение по този въпрос – можем да споменем най-известния от тях – Ориген.
 Цитираният от мен о. Георги е направил едни от най-задълбочените анализи на темите, за които говорим и всеки, който се докосне до неговите творения неминуемо се впечатлява от неговата ерудиция. Признавам си, че аз лично не смея да навлизам навътре в материята, да не би да обясня нещо погрешно и да послужа за съблазън на мнозина.

 Връщайки се към въпроса дали има старо издание на Библията и изтрити текстове след това, смятам, че ако можем да осъзнаем в какво точно се състои проблемът за смъртта, въобще няма да се впечатляваме от такива и подобни мистификации. Христос на много места в Евангелието в прав текст говори за Възкресението, апостолите в своите послания - също. Ние като християни сме длъжни да имаме тази вяра и отстоявайки я, да я разпространяваме, защото дори и да не можем да я обясним напълно, знаем, че тя е залогът за нашето спасение..

 Не ме осъждайте за това, че отговорът ми е много разхвърлян.

 На Задушница се споменават нашите починали – те чакат нашата молитва, нашето застъпничество за тях пред Бога. В зависимост от района в страната има различни обичаи на този ден, но най-главното е да се прочете заупокойна молитва (в храма или на гроба) и да се раздаде жито и вино, като символи на Възкресението, а също така и други някакви храни, смисълът на което е - този, който получи храна, да се помоли за починалия.

Бог да благослови.
Отец Стоян