Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.02.2012 23:50 - ЗА ЦЪРКОВНО-СЛАВЯНСКИЯ ЕЗИК
Автор: bogolubie Категория: Други   
Прочетен: 678 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 13.02.2012 15:45


Петър Иванчев, публикува в Църква и общество  Петър Иванчев  11 февруари г. 07:46

И понеже ние ,които милеем за църковно славянския език, бяхме наречени триезичници бих искал да кажа на онези които дръзнаха да наругаят правдата като ерес, че най големите ереси и разделения в света станаха по повод някаква реформация !!! Да отрежеш корена си означава че си дърво без корен, клатушкан от вятъра повян от другите славянски и не славянски народи !!! А такова дърво неминуемо ще падне !!! Който не иска нашият народ, нашата църква, да е дърво без корен,нека се бори за "езикова независимост" , а който иска да не е така нека милее и радее за нашият корен наречен Църковно славянски език !!! Чист, неопетнен, показващ ни от къде идваме и каква е нашата цел сред славянските народи !!! В гимназийте би трбвало да се въведе изучаване на този език !!! Нека не го правиме мъртъв !!! Нека го възкресим и заедно да възродим нашата история !!!

              ЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖ

Стоян Костов, публикува в Църква и общество  Стоян Костов  12 февруари г. 23:48

Църковно-славянски език
 от Stanislav Simeonov Bostana на 12 февруари 2012 г. в 17:14 ·

 „...но в църква предпочитам да кажа пет думи разбрани, за да поуча и други, отколкото хиляди думи на език непознат.”(1Кор. 14:19)

 

 Спорен е въпросът какъв трябва да бъде езика на Богослужението в наши дни. Ето един прочит на нещата отстрани, отгоре, незащитаващ нито тези, които искат да чуват Божието Слово на разбираем език, нито тези, които държат този език да е онзи архаичения и остарялия който и до ден днешен звучи и от олтаря и от певницата.

 Всяка една наука има свой собствен език. Да вземем на пр. медицината. Термините в медицината се поделят почти по равно между гръцки и латински език. Да вемем правото- пълно е с чуждици, физиката, химията, математиката. Термините от всички тези науки са преведени на езика, с помощта на който е изучават, но все пак те остават. Това обаче не представлява кой знае каква трудност и пречка за тези, които искат да се запознаят отблизо с дадена наука или поне с част от нейнта терминология. Всички знаем какво значава на пр. „артрит”, „аксиома”, „теорема” и т.н. Знаем ги понеже в един момент от живота ни сме имали нуждата от това да знаем какво означават. Да вземем на пр. общуването по интернет и въобще по-голямата част от неговото съдържание. С навлизането на технологиите ние все повече и повече имаме нужда от използването на „езика” на компютрите и това как се борави с тях. В началото нищо не разбирахме, отпосле лека полека натрупахме знания за това как те се използват. Вършат ни перфектна работа! Но никой не сяда да умува и да се терзае за това как всичко е толкова сложно, как за нас българите трябва специално да се въведе кирилица и български език за да можем по-лесно да се научиме да боравим с интер нет. Никой не се наема да пише на Марк Зукърбърг за да го „скастри” понеже на началната страница на Facebook не пише „Лицева Книга”. Все пак имаме огромното желание да го използваме и се съобразяваме, научавайки дори английски при употребата на интернет. От друга страна тези които нямаха желание да се научат да боравят все още пишат писма с химикал, плюнчат пощенски марки и се молят посмото да пристигне.

 Като човек, който се занимава с източно църковно пение, в началото на моето обучение, прегледах преводът на византийската нотация, който беше на западна нотация. Помислих, че по-голямо достижение на опростяване на византийската музика не може и да се направи. Обаче !- Мелоди има, но не и стил! Лад(гама,скала) има, но не и онази византийска, древна, а просто с превода всичко беше напаснато със западната музика. Желанието в мен, поривът, любовта ми към древната музика и автентичното църковно пение натделя и научих нотацита.

 Идва един момент в живота на човек, момент, в който биваме повикани, по един или друг начин в лоното на Църквата. Влизаме вътре, но уви нищо не разбираме, всичко е на архаичен и остарял език. Правиме опит да разберем нещо, но така и не се получава. Искаме всичко да е лесно, всичко да ни е „поднесено на тепсия”, но ако не се потрудим, нищо на готово не ще получим. В желанието си да сме по-близо до Бога, в желанието си да научим повече за Неговото съществуване, църковно-славянският никога няма да ни се яви като пречка. Напротив! Той ще ни се яви като „термин” в непозната за нас „наука”, „термин” обяснен на разбираем език, разбран, влизащ ни в употреба за извършването на „Науката” на „науките”- светата Божествена Литургия. Естествено е, че сами не можем да изучим и разберем този „термин”. Трябва ни и помощ отвън. С превода на църковно-славянския език рискуваме да нарушим онзи древен „стил”, който Св. Братя Кирил и Методи успешно са успяли да приведът и в славнските книги. А те са пребивавали в отшелнически живот, просейки от Бога мъдрост, сила и непогрешимост в това си дело.

 Въпреки сложността на терминологията в областта на медицината и правото ние сме имали, имаме и ще имаме едни от най-добрите лекари и адвокати в световен мащаб. Въпреки сложността на църковно – славянския, с помощта на учителите ни ние сме имали, имаме и ще имаме Богоугодни българи.

 Не езикът в случая се явява пречката, а нашето желание да започнем направо с „твърда храна”, но не сме готови да я смелим.

 Единственият и най- лесен начин световните конгрегации(деноминации) да намерят почва у нас е това, че те ни предлагат „твърдата храна” вече смляна, говорейки на разбираем език, но както казва св.ап. Павел „... в църква предпочитам да кажа пет думи разбрани, за да поуча и други, отколкото хиляди думи на език непознат.”(1Кор. 14:19) А вече „смляната” от конгрегациите „твърда храна” се явява като хилядата думи неразбрани, въпреки че са на разбираем език, понеже ереста е непозната на човешкия дух, тя не е „езика” на духа, петте разбрани думи се явяват онези пет, които сме разбрали и които сме занесли в домовете си след Литургията извършена на църковно-славянски език.

                    ЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖ

Dimitar Karanikolov Песни съм слушал на английски и немски - когато 1 дума не знаех на тези езици. В песента основната комуникацията не е с думите, а с внушение от интонация, мелодия....
 Затова не съм против песнопенията да останат на църковно-славянски.

                    ЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖЖ

Pomen Gerdzikjan Точно така е. Още повече един свещеник би трябвало с еднаква лекота да служи и на църковно-славянски, и на съвременен български език. Високият професионализъм изисква и повече труд в подготовката. А който редовно ходи на черква, по принцип не се затруднява особено от богуслужебния език. Особено що се отнася до светата Литургия.

            жжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжжж
                                  Иван Вазов     

               ЕЗИК СВЕЩЕН НА НАШИТЕ ДЕДИ

       http://vbox7.com/play:3e0ec1fc




Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bogolubie
Категория: Други
Прочетен: 13708750
Постинги: 14720
Коментари: 2351
Гласове: 9367
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031