Отец Силвестър Янакиев created the doc: "Против сурогатството - новата проституция"

270 хил. двойки с репродуктивни проблеми

50 хил аборта годишно

това са твърденията, но първото не е вярно. То е изфабрикувано от алчни и ненаситни лекари, които източват 5 милиона лева годишно от Здравната каса. Повече от половината жени, които са записани с "проблемно зачеване" по време на изчакването да бъде изпълнена процедурата ин-витро (в различните и варианти) ЗАБРЕМЕНЯВАТ по естествен начин. Това означава, че лекарите лъжат. И присвояват над половината от тази сума, осъществявайки ужасен тормоз на жени, на които няма нужда от тази интервенция.

Църквата не може да бъде приемана за някакъв формализиращ се авторитет, който цели да регулира или да съблюдава човешкия живот. Нейна цел не е налагането на правила и забрани в живота, а създаването на критерий, който води до познание на истината, която ни прави свободни (срв. Йоан. 8:32).

Желанието за придобиване на дете е естествено и свещено. В него Църквата разпознава Божия промислителен план за сътворяването на човека, който да стане участник в Неговото блаженство. Както казва св. Йоан Дамаскин: „Тъй като благият и преблаг Бог не се задоволява със съзерцанието на Самия Себе Си, но от Своята преизобилна благост благоволява да произлезе всяко нещо, ползващо се от Неговите благодеяния и причастно на Неговата благост. Той привежда от несъществувание в битие и създава всичко, видимо и невидимо, както и самия човек, състоящ се от видимо и невидимо" (За сътворението, Точно изложение на Православната вяра, ЕПЕ 1,142).

Анатомията, физиологията, периодичното месечно напомняне на пола за себе си, хормоналното равновесие, сходната при всички психология на женския пол са цялостно ориентирани към майчинството. В бременността жената изживява и изявява във висша степен спецификата на своя пол и природа. Основната дейност на женското тяло, към която е устремено и цялото женско същество, е възпроизводителната. Жената съществува анатомично, физиологично и сантиментално устроена за ембриона, бременността и детеродието.

Еквивалентна на нуждата от майчинство е и нуждата от бащинство. По тази причина Църквата признава, че стерилитетът и безплодието биха могли да се превърнат в непоносим кръст, често провокиращ силни душевни смущения, големи социални затруднения, а понякога и непреодолими проблеми в хармоничното съжителство на съпрузите. Стерилитетът обаче, извън характеристиката му на биологичен недостатък, е проявление на Божията воля или дори е благословение под формата на изпитание.

Нещо повече, тъй като Църквата признава у всеки човек не само неговата природна специфика (биологична, психологична и т.н.), но преди всичко неограничените му духовни възможности, тя определено застава срещу схващането, че безплодието е вид инвалидност или последица от нелечима слабост в социален аспект. И много често семейните двойки, които имат затруднения в придобиването на деца, притежават ясна духовна ориентация и са изключително продуктивни в много други сфери на обществения и духовния живот.

Безплодието обаче представлява понякога онази природна клапа, чрез която се предпазват от свръхобременяване хора, които трудно биха могли да поемат тежестта на детеродието. Често, когато такива хора упорстват в желанието си и придобиват деца, те се сблъскват с неразрешими проблеми.

Съвременната технология е голямо Божие благословение към човека, когато тя се използва с разум и с почит, но същевременно тя предоставя на човека и възможността да се противопоставя на Божията воля, както тя е изразена в природните Му закони. И онова, което Бог желае да даде, човекът може да не приема, а това, за което Бог отказва, човекът да настоява.

Всеки нов раждащ се човек, идва на този свят, не за да разкраси живота на родителите си, не за да добави още към тяхното земно имущество, нито за да бъде тяхна биологична и психологична проекция, а за да бъде Божий човек във вечния живот. Той е дар на любовта и доверието Божие към родителите; идва първом като Божие утешение, като израз на Божията снизхождаща и всеобемаща любов, после, за да живее в истина той самият и накрая, за да задоволи сантиментално или социално своите родители.

Зигота, ембрион в първи дни, имплантиран ембрион, оформен вече или деветмесечен, новородено бебе, малко дете, младеж, зрял индивид, възрастен, човек въобще през всичките стадии на развитието си има винаги едната съвършена човешка идентичност. От мига на зачатието ембрионът не е просто някаква оплодена яйцеклетка - той е съвършен човек по идентичността си и постоянното усъвършенстващ се по отношение фенотипно изражение.

Предвид факта, че ембрионът е човек и личност в развитие, т. е. неговият живот е зависим и се дължи на волята на други, той е в несъстояние да се съхранява и опазва сам, от което разбираемо възникват и неговите права.

Първото от тях е правото му на човешка самоличност. Ембрионът има неотменимото морално право да прояви своята самоличност и да развие личността си. И вместо ние да решаваме какво и кой е той, трябва просто да му дадем възможността това да ни разкрие той самият; да ни покаже, че е човек и да прояви своите физически и душевни особености, които го отличават и които го правят по-различен от останалите. Това негово право трябва да бъде защитавано и от науката и от цялото общество.

Второто негово право е правото му на живот. Естественият ход в развитието на ембриона е такъв, какъвто е и на всеки човек. Ние трябва да признаем правото му на живот, трябва да го защитаваме и да го опазваме. Ембрионът трябва да достигне състоянието на автономен живот при най-добрите възможни условия. Само че целта, за която се опазва съществуването му, трябва винаги да бъде единствено опазването на живота и в никакъв случай по повод експеримент (т. н. експериментални ембриони), остатъчно количество (т. е. излишъкът от ембриони) или престой в замразителни камери (замразени ембриони). Фактът, че за развитието на хиляди ембриони топлата майчина утроба е заменена с ледената обстановка на фризера, а потенцията им за живот с перспективата на експеримента и смъртта, съставлява унижаване на човешката стойност и погазване на правото на живот.

Третото право на ембриона е правото му на вечност. Ембрионът носи перспективата на безсмъртието. От мига на зачатието си той е преопределен да премине във вечния живот. В това се изразява правото на Бога да преповтаря Своя образ във всеки един човек.

Самият факт, че оплождането се извършва извън майчиното тяло и то при отсъствието на родителите, предразполага към неограничен избор от всякакви неестествени и морално съмнителни оплождания, които се съпровождат от сериозни проблеми.

Извънтелесното оплождане (IVF) дава огромни възможности за предвнедрителна генетична обработка (pre-implantation genetic processing) и интервенции с непредвидими последствия.

Пряка последица от IVF е създаването на остатъчно количество "излишни ембриони" - "surplus embryos". Църквата отхвърля такова понятие, защото не може да приеме, че съществуват излишни хора, съдбата на които дори се определя от някакви трети лица. Всеки човек и следователно всеки ембрион притежава уникалността на личността - свещеността на неповторимия образ Божий и необходимостта от общуването на другите с него.

40) Неправилно наречените "излишни ембриони" се съхраняват в инсталации за дълбоко замразяване или за бъдеща употреба от физическите им родители, или за да послужат като донорство на други "родители", или за да се експериментира стях, или за да бъдат ползвани за органогенези при трансплантациони присаждания, или, последно, за да бъдат унищожени. Със сигурност за нито една от тези практики Църквата няма да даде своето благословение. Православната антропология и теология не могат да оправдаят съществуването на ембриони, които са изведени в самостойност вън от живота на бременността. Всеки ембрион е образ Божий, комуто трябва да се даде възможността да стане Божие подобие.

Внасянето на повече количество ембриони в утробата, за да се увеличат шансовете за успех на бремеността, често водят до „множествена бременност". Предлаганото в такива случаи "селективно редуциране на бройката ембриони" за осигуряването на успешна бременност, представлява в същността си унищожаване на живи ембриони - нещо, което Църквата по никакъв начин не би могла да приеме.

Църквата приема и болката, и болестта, и уврежданията в контекста на човешкото грехопадение. Същевременно обаче уважава и медицината. И въпреки, че благославя всеки морално приемлив опит за възстановяване на здравето, Църквата поверява крайния изход при отделния случай на любовта Божия към всеки един човек. В резюме мнението й по въпроса се намира в 38 глава на книгата Премъдрост на Иисуса син Сирахов: "Синко, в болестта си не пренебрегвай (лекарите и лекарствата), а се моли Господу, и Той ще те изцели" (стих 9). Всичко Църквата посреща с търпение, смирение и вяра, като не разглежда изпитанията като нещо отделно от Божията любов, а като поводи за спасение, като възможности за освещаване.

Като цяло Църквата отбягва да дава определени правила по въпросите на биоетиката и следователно и по тези на асистираната репродукция, като ги оставя отворени, но в същото време им дава насока и очертава техния морален аспект. С други думи, тя дава едно генерално очертание на Божията воля, но оставя възможността всеки сам да я разпознае в живота си.

После, Църквата възприема раждането на всеки човек като неделима част от тайнството на брака. Затова и тайнството на човешкото начало тя приема, че трябва да се извършва в атмосфера на моногамност, взаимна любов и благословено чрез тайнството на брака съвъкупление, единение в "една плът" (Еф. 5:31). Зачатие, което се извършва извън майчино тяло в лаборатория и по начин различен от съпружеското сливане разбира се, че губи от своя мистичен характер.

Бихме желали да Ви обърнем внимание на един важен за всички нас проблем, а именно узаконяването на сурогатното майчинство у нас.

От една страна мъката на жените, нуждаещи се от сурогатно майчинство, е наистина дълбока и заслужава искрена и безрезервна съпричастност. От друга страна, тези жени, както и българското общество не бива да бъдат залъгвани, като им се представя само розовата и красива страна.

Считаме за изключително важно да ви запознаем с опасностите и рисковете от заместващото майчинство и защо като граждани и граждански организации сме изцяло против узаконяването на сурогатството у нас:

1. При сурогатството се прекъсва силната естествена връзка между износващата (сурогатната) майка и детето;

Отношенията дете-майка са най-ценните и важни отношения, които не могат да се уреждат посредством договор . Износването на плода не е само физиология, а незаменим контакт между малкия човек и майка му, изграждане на връзка, която продължава през целия живот.

2. Сурогатните майки нямат никакви права спрямо бебето. Ползващите се от заместващо майчинство съпрузи имат пълни права над сурогатната майка по време на бременноста. При диагностициране на увреждане или болест на детето могат да възникнат сериозни проблеми. Приемащите родители може да пожелаят аборт и да заставят заместващата майка да го направи, независимо от нейните морални убеждения;

С предлаганите промени при подписване на договора се изисква съгласие на заместващата (сурогатна) майка, че всички решения във връзка със запазването на бременността и заченатото дете, освен тези засягащи здравословното състояние на заместващата майка, ще се вземат от ползващите се от заместващо майчинство съпрузи;

3. Концепцията за сурогатното майчинство грубо обезценява репродуктивната дейност, която жените извършват с тялото и душата си (мисли, емоции, отношение), и я свежда до механично действие и «работа».

4. Сурогатството крие сериозни психологически и физиологически здравни рискове. Не е ясно как заместващата майка ще реагира при отнемането на детето и какви ще бъдат психологическите последствия върху нея;

5. Узаконяването на сурогатството ще доведе до жестока физическа експлоатация на жените, особено в по-непривилегированите групи на обществото. Когато сурогатството стане легална професия, ще има огромен натиск върху хиляди жени да издържат семействата си като дават под наем телата си.

6. Узаконяването на сурогатството у нас ще доведе до процъфтяване пазара на черно. В предложените промени в Семейния кодекс се предлага «заплащане на разумни разноски». Това е твърде общо и неясно.

7. Нарушават се правата на детето. И детето, и заместващата (сурогатна) майка са третирани като биологична стока, за която се заплаща. Това потъпква правата на детето като човешко същество, гарантирани от Декларацията за правата на детето (чл. 6 и чл. 9). Нарушава се и правото на детето на информираност. То няма да може да узнае, коя е майката, която го е родила, а при донорство и своя произход.

8. Сурогатството може да доведе до нарушаване правото на детето да има законна майка. Има случаи в Русия, където в акта за раждане е записан само бащата. На 04.08.2010г. съд в Москва постанови, че самостоятелен мъж, който е кандидатствал за сурогатство (използвайки яйцеклетки на донори) може да бъде регистриран като единствен родител на своя син и така той става първия мъж в Русия, който защитава правото си да стане баща чрез съдебна процедура. Името на сурогатната майка не е вписано в удостоверението за раждане, бащата е записан като единствен родител.

9. Легализирането на сурогатното майчинство води до объркване на семейните роли и взаимоотношения

Примери:

- Историята за 61-годишна жена, която износва своя собствен внук - влизайки в ролята на сурогатна майка за детето на собствената си дъщеря и зет.

- В Русия няколко рускини (като Екатерина Закхарова, Наталия Климова и Ламара Келешева) стават баби чрез пост-мортем сурогатни програми, при които сурогатните внуци са заченати след смъртта на синовете им.

- В Русия потенциални самостоятелни родители, независимо от техния пол или сексуална ориентация, могат да се възползват от правото за родителство чрез сурогатство в Русия.

- Има случаи на деца, които са родени две години след смъртта на поръчващата майка (Израел).

В България:

Към момента у нас сурогатното майчинство е забранено от чл.182а на Наказателния кодекс, както и от Наредба №28 от 20.06.2007 г. за дейности по асистирана репродукция;

10. С узаконяването на сурогатството това, което вчера е било престъпление днес ще бъде напълно легално.

Все още няма направена статистика в България за двойките, които действително се нуждаят и желаят да се възползват от сурогатна майка. Това, което е известно до момента, че семействата в България, които вече са заявили такова желание са не повече от 20-30 (изказване на представител на гражданска организация “Зачатие”); Същевременно всяка година у нас над 2000 бебета биват изоставени в домове, за разлика от много други страни, където възможностите за осиновяване са твърде ограничени.

11. България няма законови механизми, които да предотвратят продажбата на бебета и износа на яйцеклетки. По този начин узаконяването на сурогатството за случаи с медицински показания, на по-късен етап ще доведе до масово заобикаляне на закона.

Практиката в ЕС и в други страни по света:

Нито една страна в Европейския съюз не позволява комерсиална сурогация и жените, които търсят утроба под наем, се насочват на изток – към Украйна, Русия, Грузия и Казахстан, и дори по-далече - към Индия.

12. В Европейския съюз Австрия, Германия, Швеция, Франция, Унгария и Италия забраняват всякаква форма на сурогация – платена или не. Държавите, предвиждащи силно рестриктивен режим на сурогатното майчинство и изрична забрана за неговата комерсиализация, са Холандия, Белгия, Великобритания, Израел, Гърция и някои щати на САЩ. Това са страни, в които решението е взето с основния мотив, че бездетните двойки наистина нямат друг шанс, защото изоставени за осиновяване деца на практика няма.

Докладвани са случаи за клиники в Индия, където сурогатни майки се държат под ключ през целия период на бременността и са принудени да раждат насила с Цезарово сечение. Последното носи двоен до четворен риск за смърт по време на раждане.

В заключение:

По въпроса за сурогатното майчинство, както и по отношение на начините на използване на репродуктивните технологии трябва да бъде ясно, че когато исканията на възрастните да използват тези технологии са в конфликт с най-добрия интерес на децата, тогава най-добрия интерес на децата трябва да бъде поставен на първо място.View Doc


                               жжжжжжжжжжжжжжжжжжжжж

Отец Силвестър Янакиев  12 февруари г. 19:39

Живеем в държава, в която да се манипулира обществото е напълно нормално. Продължават да представят сурогатната проституция като нещо нормално, което уж трябва да бъде узаконено, за да "стане безплатно" Фондация "Искам бебе" и един куп алчни гинеколози точат зъби на този закон, защото, братя и сестри, не само, че няма да стане по-евтино заплащането (което сега е до 60 хил. лева!!!), а ще се увеличи. Трябва да се противопоставим на това беззаконие!