Атанас Ваташки, публикува в Църква и общество Атанас Ваташки created the doc: "Пазенето тайната на изповедта и свещ. Кобилович"

В Православето пазенето на тайната на изповедта е много важно. Свещеникът няма право да казва какво му е споделил изповядващия се. Ще покажа една реална история, пример за пазането на тайната на изповедта.

Из книгата на Митрополит Иоаникий "Размисли за пастирското служение"

"През 1853 година в град Оратов, Русия, бил убит един чиновник. Всички подозрения, по нещастно стечение на обстоятелствата, били насочени към местния свещеник о. Кобилович. Оказало се, че негова била двуцевната пушка, с която било извършено убийството. Тая пушка била намерена скрита в олтара на църквата, дето служел о. Кобилович. Правело впечатление, че свещеникът при гледането на процеса с дивно спокойствие и достойнство само едно твърдял: "Аз не съм извършил убийството." Но повече не се защитавал. Поради липса на оправдателни доказателства осъдили о. Кобилович на доживотна каторжна работа в Сибир. Без да апелира делото, той приел безропотно присъдата и прекарал цели двадесет години в тежките условия на принудителния труд в Сибир.Към края на двадесетата година, когато в град Оратов била вече почти забравена тъмната история с убийството на чиновника и със заточението на свещ. Кобилович, неочаквано тежко заболелият псалт при същия храм повикал у дома си в последните минути на живота си представители на съдебната власт и пред тях направил потресаващи самопризнания. Той лично бил извършил убийството с двуцевната пушка на свещеника и, за да отклони подозренията от себе си и да ги насочи към о. Кобилович, скрил пушката в олтара. Но съвестта му много го измъчвала. И, за да намери отчасти покой, той се изповядал пред същия свещеник.При гледането на делото той треперел от ужас да не би свещеникът да го издаде, за да избегне тежката участ на заточението в Сибир. Но свещеникът, макар и напълно невинен, запазил строго тайната на изповедната тайна и предпочел да страда без вина, отколкото да потъпче свещеното си задължение да мълчи като гроб и да не издава поверените му на изповед тайни. Веднага било направено необходимото разпореждане до управлението на затвора в Сибир - да се пусне незабавно на свобода невинно осъденият свещеник Кобилович", но той бил починал няколко дена преди това.

Свещеникът е страдал, въпреки, че е невинен, и е опазил тайната на изповедта. Би могъл да бъде за пример на всички свещеници.View Doc