Магделена Стоилова, публикува в Църква и общество  Магделена Стоилова  2 февруари г. 17:51

ЧОВЕКЪТ

 / Автор: Шандор Петьофи,
 превод: Атанас Далчев /

 По-смешно от човека няма -
 така надменността му е голяма!
 Той хули със уста света жестоко,
 а нос е вирнал толкова високо,
 че да оре небето май жадува.
 Човеко горд, с какво се ти надуваш?!

 От мигането на окото
 по-кратък ти е, драги мой, живота.
 На люлките си пелените хванал
 с едната си ръка, а с другата савана,
 като насъне дните си минуваш.
 Човеко горд, с какво се ти надуваш?!

 През този миг, какво ти можеш стори?
 Да покоряваш с меч земи и хора?
 Страхливецът се само покорява,
 а мигар над страхливци власт е слава?
 От нея трябва ти да се страмуваш.
 Човеко горд, с какво се ти надуваш?

 И ако, да речем, спечелиш име,
 то ще изчезне с теб неудържимо
 или до гроба с близки и познати
 подобно вярно псе ще те изпрати
 и там ще пукне като погладува.
 Човеко горд, с какво се ти надуваш?

 Кому ще завещаеш свойта слава?
 Народът ти – той вечен не остава.
 Страната му – тя също ще умре,
 море била, ще стане пак море.
 Дори Земята няма да векува.
 Човеко горд, с какво се ти надуваш?!