Vasil Mihaylov, публикува в Църква и общество  Vasil Mihaylov  30 януари г. 20:36

Нека силно да обичаме Църквата
 (Старецът Порфирий Кавсокаливит – Живот и слова – стр. 133-134)

 За да запазим единството си, трябва да сме послушни на Църквата, на нейните епископи. Имайки послушание към Църквата, имаме послушание към Самия Христос. Христос иска да станем едно стадо с един пастир (вж. Иоан. 10:16).
 Нека милеем и ни боли за Църквата. Да я обичаме силно. Да не приемаме да осъждат и порицават нейните представители. Духът, който възприех на Света Гора, беше дух православен, дълбок, свят, мълчалив, без спорове, без разпри и без осъждане. Нека не вярваме на онези, които обвиняват свещенството. Дори с очите си да видим как някой духовник върши нещо нередно, нека него вярваме, нито да мислим за него, нито да го разпространяваме. Същото се отнася и за мирските членове на Църквата, и за всеки човек. Всички сме Църква. Тези, които обвиняват Църквата за грешките на нейните представители, с цел уж да помогнат за поправянето и, правят голяма грешка. Те не обичат Църквата. Нито Христа, разбира се. Тогава обичаме Църквата, когато с молитвата си прегръщаме всеки неим член и вършим това, което върши Христос. Жертваме се, бдим, правим всичко като Него: кога Го хулеха, Той не отвръщаше с хули; кога страдаше, не заплашваше (1Петр. 2:23).
 Нека не пренебрегваме и уставите и порядъка на Църквата(т.е. външната, видимата страна на църковния живот. Тя не може да се отхвърли, защото чрез нея приемаме невидимата божествена благодат. Това са църковните служби, техния порядък, всички църковни установления и т.н. - б.пр.). Да участваме в тайнствата особено в тайнството на божественото Причастие. В тези тайнства се състои Православието. В Църквата Христос предлага Себе Си чрез тайнствата и особено чрез светото Причастие. Нека ви разкажа как Бог посети мен, нищожния, за да видите благодатта на тайнствата.
 От дълго време на гърба ми беше излязъл един цирей, който много ме болеше. Беше много малък, колкото глава на карфица. Болката обхващаше голяма част от лявата страна на гърба ми и беше непоносима. В килията ми в Милеси бяхме служили маслосвет. Тъй като ме болеше, щом помазаха на кръст пъпчицата с елей от маслосвета, болката веднага престана. И бях толкова щастлив от това Божие посещение, че на всеки, който идваше, казвах:
 Вземи си от този елей. Каквато и болка да имаш, с него се помазвай.
 Простете ми, че го казвам, но е за слава Божия.

"НЕКА СИЛНО ДА ОБИЧАМЕ ЦЪРКВАТА"
Какво е Църквата, estir !
"Жертваме се, бдим, правим всичко като Него..."
А всички ли предсатавители го правят ?
И.... нали Той е казал :
" не хвърляй перлите си при свинете.." / цитирам по памет/
Когато не сме сегласни с действията на някои "представители на Църквата"
просто не искаме това: да не хвърляма перли на свинете .
Хубави дни !

И аз не съм се смирила дотолкова, че да бъда безчувствена и ако прегледа човек моите си публикации, ще се увери в това. Господ не ни учи да следваме вълците в овчи кожи, а напротив, да се пазим от тях. Самата православна църква е зле и не се грижи за паството си. Показано ми е положението от много страни и то е плачевно. Писано е също в събранието на нечестивите да не седим. Лично за мен Христовата църква не е само една от човешки сътворените, а множество верни чеда от всички църкви. Затова светият апостол казва, че никой друг, а Христос се разпна за нас.
И този случай със Стефан Стефанов ме възмути силно.

„По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако любов имате помежду си” (Йоан.13:35). Тази повеля оставя Христос на Своите апостоли и техните наследници - епископите, които трябва да наставляват народа във вярата.