Втора беседа на проф. протодякон Андрей Кураев в София     

  Автор Т. Димитрова    
 събота, 28 януари 2012

Днес гостът от Московската духовна академия професор протодякон Андрей Кураев изнесе втора беседа пред столичната общественост. Беседата на тема „Евангелската проповед в съвременния свят” беше без превод на български език. Състоя се в Руския културно-информационен център на ул. „Шипка” № 34 от 15 ч. Понеже този път лекторът не беше прекъсван за превод, той говори повече от три часа, включително отговорите на зададените му въпроси.

В познатия си научно-популярен и апологетичен стил той с лекота разясняваше научно-богословски понятия и често разведряваше с остроумието си публиката, която докрай не показа никаква умора.

С голяма загриженост той изтъкна нуждата от добри свещеници, които да проповядват словото Божие и да са по-близо до хората, до това, което днес интересува младите; да могат да разговарят по темите, които вълнуват днес хората и обществото като цяло.

„Много е трудно да се опазиш да не попаднеш при Сцила или при Харибда, каза той (още Омир споменава за тези опасни за мореплавателите скали, почитани в древност като сурови божества; локализират ги на различни места - от Босфора през Месина, Сицилия, до Канарските острови – б. р.) и продължи: Сцила е елитарният батюшка, който е далече от хората. А Харибда е противоположният на него – „свой човек”. Много трудно е да се балансира между тези два полюса. Както на времето по-лесно е било да отхвърлиш политическия режим, да емигрираш и някъде в Америка измежду небостъргачите да се радваш, колко си православен и колко си непримирим с комунизма, отколкото да стоиш в Русия и да се опитваш да балансираш и да останеш православен при съществуващия богоборчески режим.”

Твърде разнообразни и във всеки случай много интересни бяха и зададените въпроси от публиката. Например, колко често следва да се причастяваме.

Отговор: Въпросът е сложен. Важно е не толкова действието, колкото намерението. Например, ако дам милостиня, това добро ли е или лошо? Мога да дам, защото искам да избегна продължително общуване с този смърдящ просяк. Мога да дам, защото не искам тези стотинки да дрънчат в джоба ми. Мога да дам, защото дамата до мене ми харесва и искам да изглеждам добре в нейните очи. Моето мнение е, че причастяване средно веднъж на две седмици е добре. От една страна, за да не свикваме с тайнството и, от друга, да не се превъзнасяме с честото причастяване.

За сурогатното майчинство. Господ е казал, че няма любов по-голяма от тая, човек да положи душата си за ближния. Следователно сурогатното майчинство е по-скоро подвиг, а не грях.

Отговор: Първо, нарушава се тайната на брака – появява се трети, чужд човек; второ, сурогатната майка получава травма, която цял живот не може да се излекува; и трето, ако толкова държат да осъществят майчинство и бащинство, има толкова деца, които се нуждаят от родители – нека насочат натам търсенето си.

За поменаването на имена: В Русия отказват да пишат за поменаване на литургията имена, които се различават от упоменаваните в житията на светиите.

Отговор: Извинява се „за нашата глупост”. Предлага да се инициира протестно писмо от патр. Максим до патр. Кирил, за да може патр. Кирил да пусне циркулярно писмо до всички свещеници и да се разясни най-сетне на руския народ, че имената на православните християни са много повече и по-разнообразни от имената на светиите. Даде пример със св. Филарет Московски, който като млад свещеник служел със свещеник, който обявил война на Светланите - държал да се наричат Фотинии (гръцкото съответствие на името – б. р.) и на причастие да пристъпват, като съобщават името си: „Раба Божья Фотиния“. Св. Филарет изчакал да дойде празникът на Вяра, Надежда и Любов и казал на свещеника: „Батюшка, честит празник. Предайте мойте най-сърдечни поздрави на вашата матушка Писта” (на гръцки вяра е пистис – б. р.). Което за руския слух звучи конфузно, както името Кураев за българския. По този начин помогнал на възрастния свещеник да прекрати войната със Светланите.

За богослужебния език. Проблемът не е в богослужебния език. Самите св. Кирил и Методий биха били привърженици на служението днес на разбираем език. И това, което е направил св. Климент Охридски, заменяйки глаголицата с кирилица, самото това е категоричен успех на светите братя като дело на техен ученик. Те са успели да създадат не ксерокопия, а истиски ученици, които са можели да вземат правилни и отговорни решения. Проблемът е в това, че дори и преведени богослужебните слова остават неразбираеми, ако човек не познава Библията. При превода се губи поетиката. Опитът в Атина показва, че от разрешението да се служи на разбираем език не произлиза нищо добро. Хората, свикнали с традиционния богослужебен език, си отиват от храма, а младежта не идва в храма. Проблемът не е в езика, а в достъпността на свещеника. Ако о. Йоан Кронщадски беше служил на китайски език, при него пак щяха да идват хората. Защото той е имал любов и е бил достъпен за хората.

За календара: Кога руската и българската църква ще могат да празнуват заедно църковните празници? Понеже става така, че по два пъти празнуваме един и същи празник.

Отговор: Това е чудесно. Какво лошо има в това? Чудно ми е как в 21 век можем да се дърляме за такива дреболии.

За спасението на католиците и протестантите.

Отговор: Ако зависеше от нас, желаем да влязат всички в рая: и католиците, и протестантите, и будистите... Но като познаващи основите на богословието и разсъдителни хора не можем да си позволим да твърдим, че някой може да се спаси без участие в православните тайнства.

Към този въпрос игумен Филип, представител на Московската патриаршия, добави: „Наш преподавател даваше много прост и ясен отговор: „Аз знам, че католицизмът е лъжа, знам, че протестантизмът е лъжа, знам, че будизмът е лъжа. Но дали католиците, протестантите, будистите ще се спасят – не знам.“ И простосърдечно разперваше ръце.

В такъв дух протече и втората много успешна и много посетена беседа на о. Андрей Кураев. Следващата му среща с българската общественост ще бъде утре, неделя, от 13 ч. в Дома на Москва в София (на ъгъла на улиците „Раковски” и „Оборище”).