Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.01.2012 20:14 - ЕВАНГЕЛСКО ХРИСТИЯНСТВО - първа част
Автор: bogolubie Категория: Други   
Прочетен: 797 Коментари: 0 Гласове:
0



Evlogia Angelova, публикува в Църква и общество Evlogia Angelova created the doc: "Евангелското християнство – безумно и грубо изкривяване на Православието"

автор: Галина Котова

 

Темата “Евангелското християнство – безумно и грубо изкривяване на Православието” е отговор на статията на Чавдар Хаджиев “Характерни черти на евангелското християнство: За индивидуализма и ролята на Църквата в християнската вяра”. Целта на настоящата разработка е да докаже, че протестантизмът като цяло, заедно с всичките му течения няма нищо общо с християнството, а само грубо и безцеремонно използва името на Христос. Самото изкривяване и отричане на догмите на Православието, както и неразбирането същността на Църквата превръща протестантите в сектанти. Считам за важно преди да продължа нататък да изясня думата секта. Според Български тълковен речник тази дума има две значения: 1. Религиозна група, отделила се от господстващата църква и 2. Затворена група, която се чужди от широките маси. 1 Религиозните секти се обособяват в самостоятелни църковни организации, водят самостоятелен църковно-религиозен живот, неподчинен на догмите и организационните принципи на Църквата. Особено благоприятен терен за всевъзможни секти е съзнанието, опустошено от безпътица и хаос.Ч. Хаджиев започва темата си с мисъл на Джон Стот, който дефинира същността на евангелското движение. Според него има много “истини, които християните евангелисти особено акцентират, от които ние не сме готови да се откажем или променим, и на които /надявам се с подобаваща скромност/ ние се разглеждаме като пазители на цялата Църква.” 2Разбира се за човек, който се е отклонил и изопачава правата вяра може да има много "истини”. Но в Православието може да има само една истина – Христос, Който и Сам казва: “Аз Съм пътят, истината и живота”. Няма и не може да има друга истина извън Христос. Истината е само една и тя е неделима, както е неделим Христос. В християнството човек живее с духа на истината и със силите, които му дава Божията благодат. Всичко останало е лъжа, а “баща на лъжата и човекоубиец е сатаната, който като рикащ лъв обикаля наоколо.”Лукавият се “преобразява в ангел на светлината” /2Кор. 11:14/, действа чрез своите ”лъжеапостоли, лукави работници, които се преобразяват в Христови апостоли” /2Кор. 11:13/, “като служители на правдата” /2Кор. 11:15/ Те се прикриват с името Иисус Христос, назовават се в Него, а в същото време извращават из основи учението Му. Това се вижда от характеристиките на евангелското християнство, които Джон Стот дефинира и, които се следват от протестантските деноминации:1. Sola Scriptura – само Свещеното Писание.

Църквата и Свещеното Предание са излишни след като притежаваме Свещеното Писание. Утвърждава се двойното авторство на Писанието.3 Божието слово е единствения критерий за истинност в духовния живот.2. Sola Fides – само вяра – само вярата е достатъчна за спасението и оправданието на човека. Вярата е дар Божи, а не награда за добри дела.3. Sola Gratia – само благодатта – само Божията благодат дава на човека свобода, но тя не идва от човешки заслуги, а действа предизбиращо /предопределящо и неотстранимо /калвинизъм/Сам Ч. Хаджиев заявява, че самите протестантски богослови разбират, че проповядват и пазят “изкривена и доведена до вредни крайности доктрина” 4. Но те не могат и нямат сили да признаят това пред последователите си. Защото ако признаят своята заблуда, то те губят твърде много – авторитет и власт. А това от своя страна води до загуба на привилегии, уважение и материални облаги.За да разберем защо протестантизмът проповядва една “изкривена и доведена до вредни крайности доктрина”, трябва да разгледаме и анализираме причините и историческите обстоятелства, довели до това грубо изопачаване на Христовото учение.Различното разбиране за същността на Църквата е основна причина за разделянето между Изтока и Запада през 1054 г. Църквата според източните християни е жив, богочовешки организъм, тяло Христово с невидим глава Иисус Христос, който организъм расте с благодатта на Светия Дух. От друга страна според западните християни Църквата представлява общество от вярващи, институция с видим глава папата, който се явява наместник на Христос на земята. Важно отклонение е, че всички миряни и духовници са подчинени на папата. След разделението през 1054 г. в папството се усилват идеите за папската непогрешимост и приматство, както в духовния, така и в светския живот. Победата на папството над светската власт става през 13 век, което от своя страна води до упадък в целия религиозен и политически живот на папството през 14 век. Силни и обосновани критики започват да се отправят срещу веровите, нравствени и морални злоупотреби на папството. Но опитите за реформи на такива добри римокатолици като английския професор Джон Уиклиф, чешкия реформатор Ян Хус и италианския мислител Савонарола завършват с пълен неуспех. Съборите в Констанца и Базел, които си поставят за цел да реформират Църквата “ в главата и членовете й”, постигат твърде незадоволителни резултати, поради което в края на 15 в. много християни, духовници и миряни, усещат остра нужда от реформи.Папството упорито отказва да направи каквито и да било промени, което засилва недоверието в църквата.Във второто десетилетие на XVI в. са налице личност, която да оглави движението против папата – Мартин Лутер и повод за отприщване на недоволството – поредната разпродажба на индулгенции. И както казва православният богослов Хомяков протестантизмът е “законно, на непокорно чедо на римокатолицизма”. Това е така, защото протестантизмът и римикатолицизмът поставят на мястото на Богочовека човека като най-висша ценност и като най-висш критерий. Така по безобразен начин се изопачава Богочовека, Неговото учение, Неговото дело. Големият брои канонически, догматически и нравствени отстъпления от апостолската вяра и от духа на Евангелието, пораждат реакцията на отрицание. Но това отрицание отхвърля почти всички принципи на духовен живот дошли чрез Свещеното Писание и то само, защото се изповядва и практикува от Римокатолическата църква. Но водачите на Реформацията не познават мистичните основи на Източната Църква и необходимостта на Свещеното Предание като живот на Църквата в Светия Дух като продължение на живота на Древната Църква. Реформаторите не могат да разберат, че римокатолическото предание не е тъждествено на Свещеното Писание на древната Църква. Те въвеждат субективизма във вярата като издигат приоритета на разума като върховен критерии на истината. Така те рационализират мистическите основи на Църквата. Това се вижда и днес, когато толкова много протестантски деноминации четат един и същ библейски текст, но всички имат своя собствена доктрина, и които от своя страна понякога взаимно се изключват. Протестантите, както и римокатолиците не разбират същността на Църквата. За протестантите Църквата е невидимо общество от светии с невидим глава Христос, което е в противовес на римокатолическото разбиране за Църквата като общество от вярващи в Христа с видим глава папата. Ясно се вижда, че и двете разбирания противоречат на апостолското разбиране за Църквата, което се пази в Православието. Църквата е тяло Христово /Еф. 1:23/, “дом Божи” /1Тим. 3:15/, където живее Светия Дух, има законна йерархия, изповядва се апостолската вяра и се извършват светите тайнства. Христос е единственият Глава на Църквата. Христовата Църква има и видим образ - всички вярващи, които търсят спасението в Христа и участват в духовноблагодатния живот на Църквата. С неразбирането за същността на Христовата Църква и отстранявайки отстъпленията на Римокатолическата църква, протестантите въвеждат “нови отстъпления по-страшни, по-радикални и по-неприемливи за изповедниците на светоотеческата апостолска вяра” 5 След като изяснихме причините довели до възникването на протестантизма ще разгледаме само две от основните му черти, на които обръща особено внимание Ч. Хаджиев. Това са спасенито по благодат чрез вяра и само Писание. В хода на работата ще изясним и докажем, че и двете са антихристиянски и лъжеучения.Вярата е важна за християнството, но при протестантите тя заема централно място. Във “Формулата на спасението” /1580 г./, който е основен лутерански документ се посочва; “Ние вярваме, че само вярата е единственото средство и начин, чрез който можем да получим и усвоим Божията милост, заслужена от Христос и носеща прощение на греховете” 6 По този начин оправданието чрез вяра става основен постулат в лутеранското и реформаторско учение за спасението на човека. Но това показва дълбокото неразбиране за същността на доброволната жертва на Иисус Христос на Голгота и това, че Той не само ни примири с Бога, но и нравствено обнови нашата природа. Пред коринтяни св. ап. Павел им говори за новия духовен живот след като са повярвали в Христа и са усвоили Неговите изкупителни заслуги /1Кор. 6:11/. Възкресението на Христос е този повратен момент в живота на човечеството, когато се извършва промяна в човешката природа и ни се дават сили да се борим и победим греха, респективно смъртта. Затова и св. ап. Павел благовести: “който е в Христа, той е нова твар; древното премина: ето всичко стана ново” /2Кор. 5:17/ И наистина всичко се обнови – на човека се даде възможност да стане “бог по благодат”

следва продължениеView Doc




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: bogolubie
Категория: Други
Прочетен: 9751161
Постинги: 14682
Коментари: 2321
Гласове: 8812
Архив
Календар
«  Септември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930